Атанас Панайотов: Синът на Емил Димитров беше портиер в "Ловното"
Бойчо, братът на Богдана Карадочева, беше голям карък на комар.
Публикувано: 4 февр. 2011, 11:12
Юли 2003 г. Емил Димитров и синът му на промоцията на клипа на песента МОЯ БЪЛГАРИЯ.
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално и единствено за “ШОУ” скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
- Наско, не си разказвал скоро истории за комарджиите от едно време. Срещал ли си някой от тях?- Срещнах Стефан Централния. Викаме му така, защото живееше в градинката до църквата “Свети Георги” на “Скобелев”, в центъра на София. Той ми разказа една своя история от 1986 година: “Седя си аз кротичко в “Медовина” и се оглеждам за балъчета. На масата до мен се настаниха едни – личи си, че са частпромаджии. Частпромаджиите тогава бачкаха на частно и изкарваха много кинти. Викам им: “Искам да ви почерпя, момчета!”. Седим, аз си ги черпя полекичка и гледам как да ги наглася, но въобще не споменавам думата комар. От “Медовина” ги грабвам и ги водя отзад на улица “Гаврил Генов”, сега “Христо Белчев”. Там беше “Клубът на ловеца”, викахме му “Ловното”.
Почвам и там да ги черпя – фазани, сърни, елени – сериозна софра... След две бутилки водка вече разбраха, че играя комар, и викат: “Хайде да си джитнем... И като ги подхванах - всеки ден им прибирах по 1000-2000 лева, но все аз черпех, и то юклийски, харчех по 200-300 кинта. Това се нарича зарибяване.
“Ловното” беше клуб. Но това не е ловният ресторант на “Витошка”. Портиер по това време там беше Емко, синът на Емил Димитров. Често там с компаниите идваха Бойчо, братът на Богдана Карадочева, и
Димо Доков, известен волейболист, преди няколко години намериха трупа му под един мост в Испания.
Дали се е самоубил, дали е бил убит – не се знае...
Бойчо Карадочев беше много добро момче, но и той започна да залита по комара. Ти като ходиш в една компания с комарджии – гледаш, че джиткат, печелят се кинти, искаш и ти да хвърлиш, да си опиташ късмета. Комарът е такава игра – не винаги е честна. Тя е като чейнджа - можеш да излезеш и да бръмчиш на харабия – да купуваш на два кинта и да продаваш на три и да им плащаш на хората нормално, или да ги лъжеш с врътки, с шанжета, със стари пари.
Бойчо като играе комар, все губи.
Та Стефчо ми разправя: “Като играехме, аз все се мъча да обера някой, да спечеля и да дам някой лев и на Бойчо. Пък на него му викам: “Ти няма да играеш, пък после ще ти дам някой лев чакалък!” Гледал да го спасява да не се набутва.
И ето една история, за която се надявам, че нито Бойчо, нито Юм Уандие ще ми се разсърдят. Едно към едно я разказвам. Една вечер Бойчо изиграва на комар чисто новите маратонки „адидаски” на Юм. На другия ден Юм ходи по “Витошка” след Бойчо и вика:
“Цигани-и-и-н, върни си ми маратонките!”
Юм му вика циганин, защото Бойчо е много тъмен, но пък Юм е негър, без да влагам нищо обидно в това...
Но пък мадамите му се лепяха много на Бойчо! Но не от всяко дърво свирка става и не от всеки човек - комарджия. Трябва да си имаш определени качества, за да си комарджия!
- Кои бяха професионалните комарджии?- Киро Черния, Васил Урумов - Чико, Стефан Флага, Боби Суходолеца, Стефчо от Виена, Фратев. Аз не съм бръмчал много в комарджийски компании, не съм играл, защото не разбирам. Веднъж като бръмчах с Коко Куката, за да купим билет за Германия да възираме, Трайчо Манекена играеше с Коко и го нареждаше с нередовна табла. Аз му викам: “Коко, не виждаш ли, че Трайо те нарежда?!” А Трайо ме скастри: “Кибиците да мълчат!” Когато си отстрани – не трябва да се обаждаш – виждаш, не виждаш – щом си има балък, мълчиш... А Коко си беше... кука, не беше отворен. Трайчо Манекена и брат му - Боби Италианото, иначе бяха много точни в отношенията между нас, тарикатите. До ден днешен като се видим, си говорим за доброто старо време – тарикатското.
- Каква е съдбата на тези професионали?- Фратев като отива в Австрия емигрант, топи на куките в лагера „Трайскирхен” останалите българи и те хващат
и го спукват от бой, след което той полудява.
Сега е в психиатрията в Инсбрук.
Стоил Телето, комарджията, е този, чийто прякор е Телето, а не на онзи от СИК, на когото неправилно му го приписват. Той е харабийското Теле, а не Славов, когото взривиха в асансьор. Когато го пускат от затвора през 1981-82 година, там някъде беше, си направи посрещане в бирхалето на хотел „България”. Напи се и счупи витрината на кафенето горе на партера, за да го заключат отново, и викаше: “Само в затвора имам истински приятели!”
Боби Суходолеца, който водеше протестите срещу Софиянски за сметището, е доста добре финансово. Хотел “Хранков” в Суходол е негов и като се видим ми вика: “Абе, Насо, аз съм хотелиер, пък ти ме изкарваш комарджия!”. И се смее.
Орлин Флага спасява живота на Сашо Скандала в тухларната, като изработва и неговата норма, която е убийствено голяма. Двамата са пратени там по милиционерско разпореждане. Сашо Скандала беше много колоритна личност, а Орлин Флага е син на бай Стефан Флага - един от най-известните комарджии у нас. Вальо Бореца стана предприемач и си има консервна фабрика.
- За кой по-колоритен комарджия още ще разкажеш?- Ще ти разкажа за Кирил Ненов, Киро Черния. Когато емигрира в Париж, започва да реже профили на хора от хартия по подобие на Джаич от Амстердам. Джаич избяга навремето, скрит в тавана на купето във влака за Югославия. И беше първият по-сериозен наркотрафикант. Много преди Джопето и Кузман Гуслеков.
Та Киро с изкараните пари на Монмартър отива в кафенето на Симо, където се събира българската политическа емиграция. Там ги харчи или проиграва. Никога не си е плащал здравна осигуровка или както се казва на Запад – социална. Когато го оперират по спешност в Швейцария, бяга от болницата, защото няма с какво да плати.
Киро Черния беше близък с Чико, Васил Урумов. Киро оставаше да преспи в неговия апартамент, като закъснееше някоя вечер. След като Чико се разведе с първата си съпруга, си хвана едно много хубаво младо гадже - Нина. Винаги беше облечена с кожени палта и имаше един черен кралски пудел. Тогава Чико и Нина живееха под наем в един апартамент на ул. “Криволак” в кв. “Лозенец”. Те бяха в едната стая, в другата беше хазяйката. Подът на апартамента беше с керамични плочки. Една вечер Киро Черния остава да спи при Чико. Сутринта Чико и Нина излизат.
Те тогава търгуваха с едни лозунги и плакати от плексиглас. Киро става сутринта и бос по гащи отива в тоалетната. Вратата била с резе. Кралският пудел на Нина бута вратата и го заключва. Вътре има и прозорец, но Киро не тръгва да троши, за да си отвори. Киро Черния беше еталон за възпитание, възпитан циганин! 4-5 часа, докато се върнат Нина и Чико, не смее да мръдне, целият посинял! Чико му рекъл: “Бе, брат ми, защо не счупи този прозорец да влезеш?” А Киро: “Ами, от уважение към теб!”
Но това, че Киро беше възпитан, не значи, че не беше отмъстителен. След време Чико наема и предплаща за 6 месеца един апартамент в Шведския хотел във Варна. Киро отива при него с компания и започват да играят барбут. И той слага една паничка на пода и през цялото време налива уиски на кралския пудел на Нина... Кучето пило, пило, пило и се напило. Един приятел разправя: “Това куче само дето не започна да ходи по тавана!” Така Киро му отмъстил, дето го заключило в банята!
Киро получи инсулт и след време почина. До последно живееше на ул. “Славянска” и други стари тарикати, както и Васил Божков му помагаха финансово да си плаща лекарствата, а Тането се грижеше за него.
- Чико е лежал в затвора, за какво?- Осъдиха Чико за документи с невярно съдържание, че присвоявал пари - по член 212 от НК, на 14 години. Съдия му беше бъдещият премиер Димитър Попов – “братя, за Бога, не купувайте!” Чико работеше за шести отдел на Шесто Главно на ДС. Осъдиха го, за да го смачкат. Защото куките от другите поделения на ДС много мразеха тези от Шесто. Пък и тези от Шесто, като загази техен човек, не можеха да излязат и да го защитят, защото го издават... Това примерно, че Чико е предплатил апартамент в Шведския, се изваждаше като довод, че е злоупотребявал. Тези от Шесто не можеха да кажат пред съда: “Ние му го плащахме!”… Той имаше апартамент и в Новотела в Пловдив.
Тогава Иван Славков – Батето се скри като мишка и не се яви на делото на Чико. Въпреки че бяха големи приятели…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, не си разказвал скоро истории за комарджиите от едно време. Срещал ли си някой от тях?- Срещнах Стефан Централния. Викаме му така, защото живееше в градинката до църквата “Свети Георги” на “Скобелев”, в центъра на София. Той ми разказа една своя история от 1986 година: “Седя си аз кротичко в “Медовина” и се оглеждам за балъчета. На масата до мен се настаниха едни – личи си, че са частпромаджии. Частпромаджиите тогава бачкаха на частно и изкарваха много кинти. Викам им: “Искам да ви почерпя, момчета!”. Седим, аз си ги черпя полекичка и гледам как да ги наглася, но въобще не споменавам думата комар. От “Медовина” ги грабвам и ги водя отзад на улица “Гаврил Генов”, сега “Христо Белчев”. Там беше “Клубът на ловеца”, викахме му “Ловното”.
Почвам и там да ги черпя – фазани, сърни, елени – сериозна софра... След две бутилки водка вече разбраха, че играя комар, и викат: “Хайде да си джитнем... И като ги подхванах - всеки ден им прибирах по 1000-2000 лева, но все аз черпех, и то юклийски, харчех по 200-300 кинта. Това се нарича зарибяване.
“Ловното” беше клуб. Но това не е ловният ресторант на “Витошка”. Портиер по това време там беше Емко, синът на Емил Димитров. Често там с компаниите идваха Бойчо, братът на Богдана Карадочева, и
Димо Доков, известен волейболист, преди няколко години намериха трупа му под един мост в Испания.
Дали се е самоубил, дали е бил убит – не се знае...
Бойчо Карадочев беше много добро момче, но и той започна да залита по комара. Ти като ходиш в една компания с комарджии – гледаш, че джиткат, печелят се кинти, искаш и ти да хвърлиш, да си опиташ късмета. Комарът е такава игра – не винаги е честна. Тя е като чейнджа - можеш да излезеш и да бръмчиш на харабия – да купуваш на два кинта и да продаваш на три и да им плащаш на хората нормално, или да ги лъжеш с врътки, с шанжета, със стари пари.
Бойчо като играе комар, все губи.
Та Стефчо ми разправя: “Като играехме, аз все се мъча да обера някой, да спечеля и да дам някой лев и на Бойчо. Пък на него му викам: “Ти няма да играеш, пък после ще ти дам някой лев чакалък!” Гледал да го спасява да не се набутва.
И ето една история, за която се надявам, че нито Бойчо, нито Юм Уандие ще ми се разсърдят. Едно към едно я разказвам. Една вечер Бойчо изиграва на комар чисто новите маратонки „адидаски” на Юм. На другия ден Юм ходи по “Витошка” след Бойчо и вика:
“Цигани-и-и-н, върни си ми маратонките!”
Юм му вика циганин, защото Бойчо е много тъмен, но пък Юм е негър, без да влагам нищо обидно в това...
Но пък мадамите му се лепяха много на Бойчо! Но не от всяко дърво свирка става и не от всеки човек - комарджия. Трябва да си имаш определени качества, за да си комарджия!
- Кои бяха професионалните комарджии?- Киро Черния, Васил Урумов - Чико, Стефан Флага, Боби Суходолеца, Стефчо от Виена, Фратев. Аз не съм бръмчал много в комарджийски компании, не съм играл, защото не разбирам. Веднъж като бръмчах с Коко Куката, за да купим билет за Германия да възираме, Трайчо Манекена играеше с Коко и го нареждаше с нередовна табла. Аз му викам: “Коко, не виждаш ли, че Трайо те нарежда?!” А Трайо ме скастри: “Кибиците да мълчат!” Когато си отстрани – не трябва да се обаждаш – виждаш, не виждаш – щом си има балък, мълчиш... А Коко си беше... кука, не беше отворен. Трайчо Манекена и брат му - Боби Италианото, иначе бяха много точни в отношенията между нас, тарикатите. До ден днешен като се видим, си говорим за доброто старо време – тарикатското.
- Каква е съдбата на тези професионали?- Фратев като отива в Австрия емигрант, топи на куките в лагера „Трайскирхен” останалите българи и те хващат
и го спукват от бой, след което той полудява.
Сега е в психиатрията в Инсбрук.
Стоил Телето, комарджията, е този, чийто прякор е Телето, а не на онзи от СИК, на когото неправилно му го приписват. Той е харабийското Теле, а не Славов, когото взривиха в асансьор. Когато го пускат от затвора през 1981-82 година, там някъде беше, си направи посрещане в бирхалето на хотел „България”. Напи се и счупи витрината на кафенето горе на партера, за да го заключат отново, и викаше: “Само в затвора имам истински приятели!”
Боби Суходолеца, който водеше протестите срещу Софиянски за сметището, е доста добре финансово. Хотел “Хранков” в Суходол е негов и като се видим ми вика: “Абе, Насо, аз съм хотелиер, пък ти ме изкарваш комарджия!”. И се смее.
Орлин Флага спасява живота на Сашо Скандала в тухларната, като изработва и неговата норма, която е убийствено голяма. Двамата са пратени там по милиционерско разпореждане. Сашо Скандала беше много колоритна личност, а Орлин Флага е син на бай Стефан Флага - един от най-известните комарджии у нас. Вальо Бореца стана предприемач и си има консервна фабрика.
- За кой по-колоритен комарджия още ще разкажеш?- Ще ти разкажа за Кирил Ненов, Киро Черния. Когато емигрира в Париж, започва да реже профили на хора от хартия по подобие на Джаич от Амстердам. Джаич избяга навремето, скрит в тавана на купето във влака за Югославия. И беше първият по-сериозен наркотрафикант. Много преди Джопето и Кузман Гуслеков.
Та Киро с изкараните пари на Монмартър отива в кафенето на Симо, където се събира българската политическа емиграция. Там ги харчи или проиграва. Никога не си е плащал здравна осигуровка или както се казва на Запад – социална. Когато го оперират по спешност в Швейцария, бяга от болницата, защото няма с какво да плати.
Киро Черния беше близък с Чико, Васил Урумов. Киро оставаше да преспи в неговия апартамент, като закъснееше някоя вечер. След като Чико се разведе с първата си съпруга, си хвана едно много хубаво младо гадже - Нина. Винаги беше облечена с кожени палта и имаше един черен кралски пудел. Тогава Чико и Нина живееха под наем в един апартамент на ул. “Криволак” в кв. “Лозенец”. Те бяха в едната стая, в другата беше хазяйката. Подът на апартамента беше с керамични плочки. Една вечер Киро Черния остава да спи при Чико. Сутринта Чико и Нина излизат.
Те тогава търгуваха с едни лозунги и плакати от плексиглас. Киро става сутринта и бос по гащи отива в тоалетната. Вратата била с резе. Кралският пудел на Нина бута вратата и го заключва. Вътре има и прозорец, но Киро не тръгва да троши, за да си отвори. Киро Черния беше еталон за възпитание, възпитан циганин! 4-5 часа, докато се върнат Нина и Чико, не смее да мръдне, целият посинял! Чико му рекъл: “Бе, брат ми, защо не счупи този прозорец да влезеш?” А Киро: “Ами, от уважение към теб!”
Но това, че Киро беше възпитан, не значи, че не беше отмъстителен. След време Чико наема и предплаща за 6 месеца един апартамент в Шведския хотел във Варна. Киро отива при него с компания и започват да играят барбут. И той слага една паничка на пода и през цялото време налива уиски на кралския пудел на Нина... Кучето пило, пило, пило и се напило. Един приятел разправя: “Това куче само дето не започна да ходи по тавана!” Така Киро му отмъстил, дето го заключило в банята!
Киро получи инсулт и след време почина. До последно живееше на ул. “Славянска” и други стари тарикати, както и Васил Божков му помагаха финансово да си плаща лекарствата, а Тането се грижеше за него.
- Чико е лежал в затвора, за какво?- Осъдиха Чико за документи с невярно съдържание, че присвоявал пари - по член 212 от НК, на 14 години. Съдия му беше бъдещият премиер Димитър Попов – “братя, за Бога, не купувайте!” Чико работеше за шести отдел на Шесто Главно на ДС. Осъдиха го, за да го смачкат. Защото куките от другите поделения на ДС много мразеха тези от Шесто. Пък и тези от Шесто, като загази техен човек, не можеха да излязат и да го защитят, защото го издават... Това примерно, че Чико е предплатил апартамент в Шведския, се изваждаше като довод, че е злоупотребявал. Тези от Шесто не можеха да кажат пред съда: “Ние му го плащахме!”… Той имаше апартамент и в Новотела в Пловдив.
Тогава Иван Славков – Батето се скри като мишка и не се яви на делото на Чико. Въпреки че бяха големи приятели…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар