Атанас Панайотов: Илия Павлов е жив!
Каза ми го неговият човек Митко Морския от Сливен.
Публикувано: 24 март 2011, 15:19
Илия Павлов с любимата си пура
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
Преди около месец Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Книгите му се радват на голям интерес сред българите в Андалусия. Сега превежда романите си на испански език.
- Наско, вече се установи в Марбея. Как се чувстваш там?- Радвам се, че се измъкнах от кочината, наречена България. Живея скромно, в малък апартамент с 3 спални и две бани, хол и кухня, общ басейн към блока, 3 тераси. Наемът от 500 евро си го деля с един приятел от Русе. Документите за пребиваването ги уредих за 2 дни, което е съвсем нормално. Няма такси, както е в България. Еднократна такса от 10 евро за регистрацията, платена в банката, и не ти взимат комисиона. За всички документи. Все едно съм испанец. С всички привилегии. Ужасно чисто и подредено. Няма дупки по улиците. Държавните служители са много любезни.
Знам, че звучи като виц. Не желая да коментирам плажната ивица и градинките за деца с катерушките, които са през 5 метра на 10 км плажна ивица, защото българските майки ще искат всичките да се изселят в Испания. Да не говорим, че само като погледнеш към пешеходната зебра, и всички коли спират. Бензинът, виното и хранителните продукти са доста по-евтини. И по-качествени. Изобщо доста уредена страна.
- В Андалусия живеят доста българи, срещна ли се с нашите тарикати там?- Тук всеки българин е тарикат. Знае всичко, може всичко и те отваря... без да е прочел дори една книга. Повечето са пролетарии, т. е. Бачкатори, или както ги нарича нашата Джула, която държи култово заведение там - “инженери”...
- Е, поне с някой истински тарикат не се ли видя?- Видях се с Димитър Райчев – Митко Морския от Сливен. Голям образ! Подарих му няколко мои книги, за да ми разкаже своята история. Той е на 43 години – бивш джудист, демек мутра от времето на „борците” от Сливен. Навремето той е работил с „Мултигруп”. Морския там е бил момче за всичко –
крадял, пребивал, пренасял пари…
Когато се създават силовите групировки, той пренася оръжие от корабите във Варна: пистолети, Калашници, базуки. Тогава процъфтява и контрабандата със захар. Пристига, примерно, голям кораб във Варненското пристанище и минава през митницата. Илия Павлов урежда корабът да влезе уж за ремонт, а трюмовете – пълни със захар. Вътре ги разтоварват. Много кораби минали така, Митко не си спомня броя им.
С него са работили Гошо от Сливен - дясна ръка на Илия Павлов и негова лична охрана. Техен авер бил и шефът на охраната в Грандхотел „Варна” – Наско.
Най-голямата далавера по това време била в клон на ДСК в Сливен, където се плащат сметките за ток и вода. На всеки 2 дни се ходело с брониран джип “Чероки” на „Мултигруп” – черен, и се взимал оборота от ДСК, след което се закарвали в апартамент в кв. „Аспарухово”, който бил собственост на бившия шеф на охраната на Гранда преди Наско. Това не се е случвало само в Сливен, а в почти всеки град на България.
Същият шеф впоследствие започва да изкупува всички цветни метали в Сливен от циганите, като за целта прави изкупвателен пункт в кв. „Кольо Фичето”.
- На какви други далавери е бил свидетел Митко Морския?- Шефът на охраната на Гранда Наско осигурявал по 2-3 таксита от тези на хотела, за да не правят впечатление. Всеки ден
с тях се пренасяли по 8-10 огромни куфара, пълни с долари
/само долари!/, до кораби в Пристанище Варна, които били с български екипаж, но под различни флагове. Колите винаги ги водел джип “Чероки” на „Мултигруп”. Вътре имало яки момчета, въоръжени с Калашници. Вика: „Къде се изнасяха тези пари, нямам представа!”
Попитах го: „Мите, къде беше, като стана убийството на Илия Павлов?”. А той ми вика: „Чух, че е застрелян, когато вече живеех в Испания”. Обадих се веднага на Тони Каракачанина. Сестрата на Тони е омъжена за Гошо, за който ти разправям, че беше дясна ръка на Илия по това време. Каракачанина ми каза: „По телефона не мога да ти кажа нищо!”. Което ме навежда на мисълта, че Илия е жив! След разстрела му моят приятел
Гошо постоянно ходи някъде в чужбина. Кажи, при кого ходи?
И разполага с много пари. Ако шефът е убит, ще има ли толкова кинти?”
Такива са предположенията на Митака. А Гошо може да е ходил вече при Дарина, нали е бил много близък с тях...
Днес Гошо се занимава с цветни метали, които изважда от старите пощенски централи. Взел е монопола в България.
- Митко кога е напуснал България?- Когато се напекло положението през 1998 година, избягал. И пристигнал в Испания. В България трябвало или да го убият, или да влезе в затвора. Дошъл тук с едно пликче дрехи. Минал нелегално през Чехия и Германия. Прекосил реката до град Хеп в Чехия – известен с българските проститутки. Сутеньорите там били все като него, сливналии – Радостин, Чапая, Йоско, Сокачката...
Та Митко Морския ми разправя: „Като дойдох в Малага е..х п..ите наред. Тогава нямаше много мъже, бяха все жени. И се избиваха за мен, чакаха ред. Повечето бяха чистачки по къщите на богати семейства, само един ден имаха свободен в седмицата и
бяха луди за х.й.
Тогава нямаше легално бачкане. Всяка неделя се събираха в градинката срещу магазин „Опенкор” в центъра на Малага. Тогава карах джип Мицубиши Паджеро и всички ми се сваляха!”
Но след време се „скъсал” и останал без пукнат грош. Случва се. Тогава отишъл в планинското градче Манилва, на 10 км от Сотогранде, където живеят само англичани, и си избрал една изоставена къща, в която от години никой не е живял. С чук и секач разбил вратата и се настанил.
След 2 седмици пристигнали ченгетата с 3 коли, около 10 -12 човека, влезли, проснали го по очи, за да го обискират за оръжие. Разтарашили цялата къща. Питали кой е, що е, как е влязъл, защо е влязъл, пък той им обяснил, че няма пари затова е влязъл да живее там. Взели, та го изгонили, и го пратили при кметицата на Манилва да се жалва. Тя му казала, че има много бездомни испанци и за него място няма. Той отишъл и се настанил пак по същия начин в друга къща, по-далеч и на по скришно място. Абе, тарикат отвсякъде.
После се отворил да „бръмчи” на цигари и алкохол от Гибралтар – контрабанда. Но и тази далавера секнала и сега продава телефони и компютри...
- Ти вече ходи ли до Гибралтар, да ни разкажеш на какво се „бръмчи” там?- Онзи ден бях. Видях същите физиономии, които съм виждал на Калотина. Не знам дали бяха румънци или българи, еднакво облечени – с черни дънки и черни якета. Наредили се пред магазините за цигари и взимат по 2-3 стека, крият ги по крачоли, по ръкави, минават пеша през границата Гибралтар - Ла Линеа... Продават ги тук, печелят по 5 евро на стек. Ако не ги ловнат, дневно може да минат 3-4 пъти. И така един като прекара десетина стека, това прави 50 евро, по 30 дена месечно - 1 500 евро! Така човек може да изкара повече, отколкото, ако работи! Иначе имаш право официално на един стек. Аз ходих да си купя „Карелия” – там е 15 евро, а тук - 40. Митничарите не обръщат много внимание на цигарите, те следят за наркотици.
Марбея – София,
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Преди около месец Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Книгите му се радват на голям интерес сред българите в Андалусия. Сега превежда романите си на испански език.
- Наско, вече се установи в Марбея. Как се чувстваш там?- Радвам се, че се измъкнах от кочината, наречена България. Живея скромно, в малък апартамент с 3 спални и две бани, хол и кухня, общ басейн към блока, 3 тераси. Наемът от 500 евро си го деля с един приятел от Русе. Документите за пребиваването ги уредих за 2 дни, което е съвсем нормално. Няма такси, както е в България. Еднократна такса от 10 евро за регистрацията, платена в банката, и не ти взимат комисиона. За всички документи. Все едно съм испанец. С всички привилегии. Ужасно чисто и подредено. Няма дупки по улиците. Държавните служители са много любезни.
Знам, че звучи като виц. Не желая да коментирам плажната ивица и градинките за деца с катерушките, които са през 5 метра на 10 км плажна ивица, защото българските майки ще искат всичките да се изселят в Испания. Да не говорим, че само като погледнеш към пешеходната зебра, и всички коли спират. Бензинът, виното и хранителните продукти са доста по-евтини. И по-качествени. Изобщо доста уредена страна.
- В Андалусия живеят доста българи, срещна ли се с нашите тарикати там?- Тук всеки българин е тарикат. Знае всичко, може всичко и те отваря... без да е прочел дори една книга. Повечето са пролетарии, т. е. Бачкатори, или както ги нарича нашата Джула, която държи култово заведение там - “инженери”...
- Е, поне с някой истински тарикат не се ли видя?- Видях се с Димитър Райчев – Митко Морския от Сливен. Голям образ! Подарих му няколко мои книги, за да ми разкаже своята история. Той е на 43 години – бивш джудист, демек мутра от времето на „борците” от Сливен. Навремето той е работил с „Мултигруп”. Морския там е бил момче за всичко –
крадял, пребивал, пренасял пари…
Когато се създават силовите групировки, той пренася оръжие от корабите във Варна: пистолети, Калашници, базуки. Тогава процъфтява и контрабандата със захар. Пристига, примерно, голям кораб във Варненското пристанище и минава през митницата. Илия Павлов урежда корабът да влезе уж за ремонт, а трюмовете – пълни със захар. Вътре ги разтоварват. Много кораби минали така, Митко не си спомня броя им.
С него са работили Гошо от Сливен - дясна ръка на Илия Павлов и негова лична охрана. Техен авер бил и шефът на охраната в Грандхотел „Варна” – Наско.
Най-голямата далавера по това време била в клон на ДСК в Сливен, където се плащат сметките за ток и вода. На всеки 2 дни се ходело с брониран джип “Чероки” на „Мултигруп” – черен, и се взимал оборота от ДСК, след което се закарвали в апартамент в кв. „Аспарухово”, който бил собственост на бившия шеф на охраната на Гранда преди Наско. Това не се е случвало само в Сливен, а в почти всеки град на България.
Същият шеф впоследствие започва да изкупува всички цветни метали в Сливен от циганите, като за целта прави изкупвателен пункт в кв. „Кольо Фичето”.
- На какви други далавери е бил свидетел Митко Морския?- Шефът на охраната на Гранда Наско осигурявал по 2-3 таксита от тези на хотела, за да не правят впечатление. Всеки ден
с тях се пренасяли по 8-10 огромни куфара, пълни с долари
/само долари!/, до кораби в Пристанище Варна, които били с български екипаж, но под различни флагове. Колите винаги ги водел джип “Чероки” на „Мултигруп”. Вътре имало яки момчета, въоръжени с Калашници. Вика: „Къде се изнасяха тези пари, нямам представа!”
Попитах го: „Мите, къде беше, като стана убийството на Илия Павлов?”. А той ми вика: „Чух, че е застрелян, когато вече живеех в Испания”. Обадих се веднага на Тони Каракачанина. Сестрата на Тони е омъжена за Гошо, за който ти разправям, че беше дясна ръка на Илия по това време. Каракачанина ми каза: „По телефона не мога да ти кажа нищо!”. Което ме навежда на мисълта, че Илия е жив! След разстрела му моят приятел
Гошо постоянно ходи някъде в чужбина. Кажи, при кого ходи?
И разполага с много пари. Ако шефът е убит, ще има ли толкова кинти?”
Такива са предположенията на Митака. А Гошо може да е ходил вече при Дарина, нали е бил много близък с тях...
Днес Гошо се занимава с цветни метали, които изважда от старите пощенски централи. Взел е монопола в България.
- Митко кога е напуснал България?- Когато се напекло положението през 1998 година, избягал. И пристигнал в Испания. В България трябвало или да го убият, или да влезе в затвора. Дошъл тук с едно пликче дрехи. Минал нелегално през Чехия и Германия. Прекосил реката до град Хеп в Чехия – известен с българските проститутки. Сутеньорите там били все като него, сливналии – Радостин, Чапая, Йоско, Сокачката...
Та Митко Морския ми разправя: „Като дойдох в Малага е..х п..ите наред. Тогава нямаше много мъже, бяха все жени. И се избиваха за мен, чакаха ред. Повечето бяха чистачки по къщите на богати семейства, само един ден имаха свободен в седмицата и
бяха луди за х.й.
Тогава нямаше легално бачкане. Всяка неделя се събираха в градинката срещу магазин „Опенкор” в центъра на Малага. Тогава карах джип Мицубиши Паджеро и всички ми се сваляха!”
Но след време се „скъсал” и останал без пукнат грош. Случва се. Тогава отишъл в планинското градче Манилва, на 10 км от Сотогранде, където живеят само англичани, и си избрал една изоставена къща, в която от години никой не е живял. С чук и секач разбил вратата и се настанил.
След 2 седмици пристигнали ченгетата с 3 коли, около 10 -12 човека, влезли, проснали го по очи, за да го обискират за оръжие. Разтарашили цялата къща. Питали кой е, що е, как е влязъл, защо е влязъл, пък той им обяснил, че няма пари затова е влязъл да живее там. Взели, та го изгонили, и го пратили при кметицата на Манилва да се жалва. Тя му казала, че има много бездомни испанци и за него място няма. Той отишъл и се настанил пак по същия начин в друга къща, по-далеч и на по скришно място. Абе, тарикат отвсякъде.
После се отворил да „бръмчи” на цигари и алкохол от Гибралтар – контрабанда. Но и тази далавера секнала и сега продава телефони и компютри...
- Ти вече ходи ли до Гибралтар, да ни разкажеш на какво се „бръмчи” там?- Онзи ден бях. Видях същите физиономии, които съм виждал на Калотина. Не знам дали бяха румънци или българи, еднакво облечени – с черни дънки и черни якета. Наредили се пред магазините за цигари и взимат по 2-3 стека, крият ги по крачоли, по ръкави, минават пеша през границата Гибралтар - Ла Линеа... Продават ги тук, печелят по 5 евро на стек. Ако не ги ловнат, дневно може да минат 3-4 пъти. И така един като прекара десетина стека, това прави 50 евро, по 30 дена месечно - 1 500 евро! Така човек може да изкара повече, отколкото, ако работи! Иначе имаш право официално на един стек. Аз ходих да си купя „Карелия” – там е 15 евро, а тук - 40. Митничарите не обръщат много внимание на цигарите, те следят за наркотици.
Марбея – София,
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар