Атанас Панайотов: Кметът Лечков колел и бесел в Сливен заедно с тамошните бандити
Миро Чатара държал канал за просяци и проститутки за баската организация ЕТА.
Публикувано: 31 март 2011, 16:41
4 май 2010 г. Лечков протестира след временното му отстраняване от кметския пост в Сливен.
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално за “ШОУ” скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности. Преди около месец Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Книгите му се радват на голям интерес сред българите в Андалусия. Сега превежда романите си на испански език.
- Наско, казваш, да продължим с историите на сливенските тарикати в Испания? - В Сан Педро де Алкантара, където се събират доста българи в кафенето на Ели, се запознах с Мирослав Зарчев, известен като Миро Чатара, сливналия, също като Митко Морския. И затова ти предлагам до продължим серията с историите на сливналии в Испания...
Този наш герой държи металните отпадъци в района и командва солидна бригада сливенски цигани, които „бръмчат” на метали и оттам прякора му Чатара - Скрап. Демек Миро Скрапа.
Та, като си подпийна онази вечер, започна да ми разказва за ограбването на Сливен от видни местни бандити. Миро е работил в частната болница на д-р Пенко Пенков като шофьор.
Пенков върти далаверите /черната каса/ на д-р Илко Семерджиев
от София, бивш зам.-министър на здравеопазването в правителствата на Беров, Софиянски и Иван Костов. По това време той е свидетел как се източва Окръжна болница. Всички консумативи и лекарства се карат с линейки от държавната болница в частната - на д-р Пенков. Стоката се изкарва през стерилизатора /мястото за стерилна обработка на медицинските инструменти/. Цели се държавната болница да фалира.
Вече набрал сила, д-р Пенков предлага на своите работници да се включат в новоучреденото от него акционерно дружество, като ги примамва да внесат доста солидни суми, за да му станат съдружници. И така доста от наивниците изгарят със суми от порядъка на 100 000 германски марки.
Всички кандидатстващи за сестри и санитарки мадами задължително минават през кабинета на Пенков, където той им провежда “интервюто” върху кушетката за прегледи. По-отворените и разкрепостени ги принуждава да проституират. А на повечето негови запои с верни авери от Министерството на здравеопазването им предоставя по някоя от неговия антураж - за вечерта.
Превръща болницата във вертеп. Отделно спи с жената на склададжията от Военната болница в града и оттам измъква цели камиони със медицинско оборудване, инструменти, консумативи и лекарства. Обръща всичко държавно в двете болници в бащиния и зарежда яко своята. Най-вървежно лекарство по това време е калепсол - упойка, която е кът по това време и той търгува с него. Става милионер за кратко време и заедно с кмета Лечков коли и беси в града. Дори му е заместник известно време. Води се за един от най-известните новобогаташи в града. Държи и Сливенските минерални бани.
Д-р Пенков е тарикат от новото поколение и завърта главата и на Диян Добрев - известен кредитен милионер. За да му прибере париците, докторът го прекарва да направят голяма сделка в София. Води го в хотел „Шератон” да сключат сделката. След изтеглянето на огромна сума пари, закарана с два-три автомобила, Диян е ликвидиран. Добрев пък е съдружник на Сашо Салфетката, който фалира “Агробизнесбанк”. Изобщо
навързани са като свински черва.
Д-р Пенков се опитва да изнесе в чужбина с негъра Патрик Тен редки цветни метали - говори се за червен живак. Материалът се „кашира” в камион с електрически крушки от завода в града, но е задържан на границата. Вкарват негъра в затвора, а докторът се изплъзва на правосъдието с фалшиви епикризи, че е много болен. Секретарката на Патрик Тен е съпруга на шефа на военна полиция. Изобщо д-р Пенков не си поплюва - работи мащабно.
Шуреят на Миро Скрапа - Данчо Манивелата, пък бачка шофьор в завод „Динамо”, където се правят динамата за съветските коли - едно от най-проспериращите предприятия в НРБ по онова време. Тогавашният директор на завода Куция Дявол кара Тодор Недялков - шеф на крадците в града, да изнасят с камиони продукцията и да я крият, за да фалират предприятието. Това става по нареждане на другарите от БСП и после и на тези от СДС - всичките до един апаши, по неговите думи. Куция Дявол работи в съдружие с Младен Русев - шеф на полицията - баш тарторът на бандитите в града. Той там е Капото на мафията. Куката си има свой номер: влиза в съдружие с местни бизнесмени, те мистериозно умират и после той заграбва активите на съответната фирма, в която е съдружник.
Той е дерибеят на града.
Как става? Влизат здрави момчета в някой магазин и казват: “Изпраща ни Младен Русев!” и се започва пълнене на чанти със стока. Ако е месарница - месо, ако е питиепродавница - алкохол и т.н. Празно няма!
- Кога Миро Чатара бяга от България?- Миро Чатара усеща, че му се готви и на него покушение, и бяга в Испания. Пристига гол като пушка и отива в Мадрид в едно алберге - приют за бездомници, за да спи и яде безплатно. После се окопитва, купува си билет и заминава на север в Бургос и започва да гепи коли за баската организация ЕТА, която му плаща добре. После организира канал за проститутки, просяци и крадци, които работят за организацията.
Сега живее в Сан Педро и пази проститутките в един клуб. Живее си живота и хич не мисли да се връща в България.
- Сливналии имали много известни тарикати. Ти си писал за някои от тях... - Ще разкажа и сега една случка. През 1994 година аз и Живко Колев Жеков, лека му пръст, който ми беше съдружник и за него много съм писал в тетралогията „Кокаин”, работехме с един италианец Франко, който търгуваше с акумулатори и амортисьори. Магазинът му беше на малките пет кьошета в София срещу кафенето на Сашо Давидков. И един прекрасен ден идва Франко при мен в „Джой клуб” на бул. “Витоша” и се оплаква, че някакъв сливенски бизнесмен го е завлякъл. Някой си Мариян Първи. Викнах Живко и тримата с Франко казахме на Охо и Дробеца, които бяха най-силната бригада на ВИС по това време. И Охо и Дробеца отпрашиха с бригадата от тридесетина „борци” да оправят дълга на Мариян Първи към Франко.
Срещат се в дискотеката в хотела на „Балкантурист” и докато водят преговорите, вътре нахлуват петдесетина цигани, въоръжени с брадви, ножове и железни пръти. Има и полицаи, които по думите на Охо охранявали циганската бригада. Тарторът на циганите отишъл при Охо и го прегърнал да си говорят на ухо. Като се прибра Охо от Сливен, ми вика: ”Абе, Насо, къде ме изпрати? Един гнусен циганин цяла вечер ме целуваше по бузите и само: “Братле, дай да се разберем...”. Охо и Дробеца така и не прибраха дълга на Франко, защото трябвало да се трепят с цигани, въоръжени с железа и брадви... Още ми го припомня този случай, като заговорим за Сливен. А Франко хапна още едно-две дръвца в България и се прибра в Италия. Веднъж го видях, когато продаде едно рено ли, пежо ли беше, на Катя Близнакова и Венци Мартинов, а колата беше предназначена за мен.
Марбея-София,
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, казваш, да продължим с историите на сливенските тарикати в Испания? - В Сан Педро де Алкантара, където се събират доста българи в кафенето на Ели, се запознах с Мирослав Зарчев, известен като Миро Чатара, сливналия, също като Митко Морския. И затова ти предлагам до продължим серията с историите на сливналии в Испания...
Този наш герой държи металните отпадъци в района и командва солидна бригада сливенски цигани, които „бръмчат” на метали и оттам прякора му Чатара - Скрап. Демек Миро Скрапа.
Та, като си подпийна онази вечер, започна да ми разказва за ограбването на Сливен от видни местни бандити. Миро е работил в частната болница на д-р Пенко Пенков като шофьор.
Пенков върти далаверите /черната каса/ на д-р Илко Семерджиев
от София, бивш зам.-министър на здравеопазването в правителствата на Беров, Софиянски и Иван Костов. По това време той е свидетел как се източва Окръжна болница. Всички консумативи и лекарства се карат с линейки от държавната болница в частната - на д-р Пенков. Стоката се изкарва през стерилизатора /мястото за стерилна обработка на медицинските инструменти/. Цели се държавната болница да фалира.
Вече набрал сила, д-р Пенков предлага на своите работници да се включат в новоучреденото от него акционерно дружество, като ги примамва да внесат доста солидни суми, за да му станат съдружници. И така доста от наивниците изгарят със суми от порядъка на 100 000 германски марки.
Всички кандидатстващи за сестри и санитарки мадами задължително минават през кабинета на Пенков, където той им провежда “интервюто” върху кушетката за прегледи. По-отворените и разкрепостени ги принуждава да проституират. А на повечето негови запои с верни авери от Министерството на здравеопазването им предоставя по някоя от неговия антураж - за вечерта.
Превръща болницата във вертеп. Отделно спи с жената на склададжията от Военната болница в града и оттам измъква цели камиони със медицинско оборудване, инструменти, консумативи и лекарства. Обръща всичко държавно в двете болници в бащиния и зарежда яко своята. Най-вървежно лекарство по това време е калепсол - упойка, която е кът по това време и той търгува с него. Става милионер за кратко време и заедно с кмета Лечков коли и беси в града. Дори му е заместник известно време. Води се за един от най-известните новобогаташи в града. Държи и Сливенските минерални бани.
Д-р Пенков е тарикат от новото поколение и завърта главата и на Диян Добрев - известен кредитен милионер. За да му прибере париците, докторът го прекарва да направят голяма сделка в София. Води го в хотел „Шератон” да сключат сделката. След изтеглянето на огромна сума пари, закарана с два-три автомобила, Диян е ликвидиран. Добрев пък е съдружник на Сашо Салфетката, който фалира “Агробизнесбанк”. Изобщо
навързани са като свински черва.
Д-р Пенков се опитва да изнесе в чужбина с негъра Патрик Тен редки цветни метали - говори се за червен живак. Материалът се „кашира” в камион с електрически крушки от завода в града, но е задържан на границата. Вкарват негъра в затвора, а докторът се изплъзва на правосъдието с фалшиви епикризи, че е много болен. Секретарката на Патрик Тен е съпруга на шефа на военна полиция. Изобщо д-р Пенков не си поплюва - работи мащабно.
Шуреят на Миро Скрапа - Данчо Манивелата, пък бачка шофьор в завод „Динамо”, където се правят динамата за съветските коли - едно от най-проспериращите предприятия в НРБ по онова време. Тогавашният директор на завода Куция Дявол кара Тодор Недялков - шеф на крадците в града, да изнасят с камиони продукцията и да я крият, за да фалират предприятието. Това става по нареждане на другарите от БСП и после и на тези от СДС - всичките до един апаши, по неговите думи. Куция Дявол работи в съдружие с Младен Русев - шеф на полицията - баш тарторът на бандитите в града. Той там е Капото на мафията. Куката си има свой номер: влиза в съдружие с местни бизнесмени, те мистериозно умират и после той заграбва активите на съответната фирма, в която е съдружник.
Той е дерибеят на града.
Как става? Влизат здрави момчета в някой магазин и казват: “Изпраща ни Младен Русев!” и се започва пълнене на чанти със стока. Ако е месарница - месо, ако е питиепродавница - алкохол и т.н. Празно няма!
- Кога Миро Чатара бяга от България?- Миро Чатара усеща, че му се готви и на него покушение, и бяга в Испания. Пристига гол като пушка и отива в Мадрид в едно алберге - приют за бездомници, за да спи и яде безплатно. После се окопитва, купува си билет и заминава на север в Бургос и започва да гепи коли за баската организация ЕТА, която му плаща добре. После организира канал за проститутки, просяци и крадци, които работят за организацията.
Сега живее в Сан Педро и пази проститутките в един клуб. Живее си живота и хич не мисли да се връща в България.
- Сливналии имали много известни тарикати. Ти си писал за някои от тях... - Ще разкажа и сега една случка. През 1994 година аз и Живко Колев Жеков, лека му пръст, който ми беше съдружник и за него много съм писал в тетралогията „Кокаин”, работехме с един италианец Франко, който търгуваше с акумулатори и амортисьори. Магазинът му беше на малките пет кьошета в София срещу кафенето на Сашо Давидков. И един прекрасен ден идва Франко при мен в „Джой клуб” на бул. “Витоша” и се оплаква, че някакъв сливенски бизнесмен го е завлякъл. Някой си Мариян Първи. Викнах Живко и тримата с Франко казахме на Охо и Дробеца, които бяха най-силната бригада на ВИС по това време. И Охо и Дробеца отпрашиха с бригадата от тридесетина „борци” да оправят дълга на Мариян Първи към Франко.
Срещат се в дискотеката в хотела на „Балкантурист” и докато водят преговорите, вътре нахлуват петдесетина цигани, въоръжени с брадви, ножове и железни пръти. Има и полицаи, които по думите на Охо охранявали циганската бригада. Тарторът на циганите отишъл при Охо и го прегърнал да си говорят на ухо. Като се прибра Охо от Сливен, ми вика: ”Абе, Насо, къде ме изпрати? Един гнусен циганин цяла вечер ме целуваше по бузите и само: “Братле, дай да се разберем...”. Охо и Дробеца така и не прибраха дълга на Франко, защото трябвало да се трепят с цигани, въоръжени с железа и брадви... Още ми го припомня този случай, като заговорим за Сливен. А Франко хапна още едно-две дръвца в България и се прибра в Италия. Веднъж го видях, когато продаде едно рено ли, пежо ли беше, на Катя Близнакова и Венци Мартинов, а колата беше предназначена за мен.
Марбея-София,
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар