Атанас Панайотов: Румен Вълка открадна "Опел" от братята Любчо и Начко
Публикувано: 30 авг. 2010, 23:04 | Обновено: 30 авг. 2010, 23:04
София, България
1994 г. Фатик, Румен Вълка, Боян Петракиев-Барона (от дясно на ляво) на сватбата на Жоро Илиев.
Ахмед Доган целуваше ходилата на балерините в бар-вариете "Париж".Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
С вестника излиза най-новата книга на Атанас Панайотов “Заговорът”. В нея герои са бай Симо Ментата, Милен Велчев и юпитата от лондонското сити, Ахмед Доган и другите герои от най-ново време.
- Наско, чух че след миналото ти интервю в “ШОУ” са искали да те бият?
- Ти ще ми направиш беля с тези интервюта! Оги Отворения като прочел в предишния брой, че го наричам “отворен балък”, веднага ми звънна заедно с Дулеца от Бояна да ме заплашват, че ще ме ликвидират, защото бил само “отворен”, а не “балък”...
На тия тарикати аз им викам ретротарикати. Те се събират в сладкарница “Неделя” на “Скобелев” и “Витошка” на ъгъла и там може да ги види човек какви картинки са. Много от тях са доста изпаднали.
Миналата седмица след заплахите и сръднята Оги Отворения, Тошо Бързанов /известен още с многото си прякори като Лудия Макс, Риголето, Гаргамел, Гугутката, Яребицата, Дон Плеши и Франк/, Емо Френски и Жоро Виенски ме поканиха на обяд - щели да почерпят. Аз веднага си мисля, че говорят или за “Панорамата”-та на “Кемпински-Зографски”, или за “Егур, Егур”, за “Капанина”-та или в краен случай поне за “Радисън”... А те ме канят на Сточна гара под арката! По пътя към този ресторант се натъкваш на плъхове по-големи от каракачански кучета...
С две думи - между два изкупвателни пункта за вторични суровини има една импровизирана столова... Влизам аз и какво да видя! Всякакви типажи от сорта “гладуващи от Поволжието” и различни други “бурлаки”... Вътре и нашите тарикати – ще ме черпят! Там ястията са 95 ст., 98 ст., 85 ст. и надолу... Ако се похарчат 2-3 лв., е чудо на чудесата!
- Нали уж са богати?
- Те не са богати, те са много богати! Емо Френски кара джип “Мерцедес”, Жоро Виенски си има японска кола, а Оги и Тошето Бързанов, за да не харчат пари, са си купили по едно колело от 100-ина лева от битака пред стадион “Юнак”.
Не че нямат пари – просто не искат да ги харчат!
И познай – сам си платих сметката...
- Сега за кои други тарикати ще разкажеш?
- За братята Начко и Любо от “Орландовци”. Те си останаха в квартала, не се преместиха. И сега в него няма по-големи и по-хубави къщи от техните. На Любчо дъщеря му участваше в едно от изданията на “Биг брадър” – хубавото русо момиче, дето го водеха, че баща му е транспортен бос. А Любо наистина тогава имаше много тирове.
Номерът на Начко и Любчо преди 1980 година беше следният: “бръмчаха” на сърби. В България нямаше дънки и се продаваха само в “Кореком”. И сърбите, тогава и на шиптърите викахме сърби, а и гърците, носеха много дънки и ги продаваха в България. По 30-40-50 лв., а ние ги шиткахме до 80 лв., а на руснаците - и по 100 лв.
И отиват Любо и Начко в района на ЦУМ. Казват на сърбите: “Дай да сложим стоката в багажника! Да идем някъде настрана да се разплатим на спокойствие...” Качват се в колата. “А, не може да запали! Слезте да бутате!” Сърбите започват да бутат, а Любо и Начко - газ! - и възират с дънките...
Любчо ми разправя следната случка: слизам веднъж по ул. “Малко Търново” към “Дондуков”, към чейнджбюрото на “Балкантурист” - пред него много се “бръмчеше”, “пържеха” се чужденци... И гледам - Мая Бебето и Владо Жигулата се опитват там да въртят едни араби на “шанже”, но все не успяват. А аз през това време набързо успях да наредя един арабин с 300 долара. И тръгнах да възирам по ул. “Бенковски”, а Мая и Владо хукнаха след мен: “Любчо, дай да правим партия, дай да правим партия!” Отговорих им:
“Аз партия само със Съветския съюз правя!”
“Партия” или “чакалък” при чейнчаджиите се казваше, когато си присъствал на измама на свой “колега”... И понеже Мая Бебето и Владо Жигулата видели как Любчо изпържил арабина, те искали да им даде част от печалбата, но... не ги огряло.
През 1985 г. Любчо си купува един “Опел рекорд” – зелен, двувратка, и плаща 17 000 марки. На онова време 17 000 марки бяха цяло състояние – два до три апартамента! Колата му я вкарва Румен Вълка, но тогава той е само вълче...
Любчо шари на Вълка 17 000 марки и се прибира вкъщи с колата... Вечерта обаче брат му Начко е с ново гадже, и за да се изфука пред него, гепва ключовете от брат си и закарва мадамата в сладкарницата на хотел “София” /сега “Радисън”/ да раздуват... Вечерта влизат в нощния бар да се веселят.
Обаче, не щеш ли, Румен Вълка вижда колата отпред на паркинга пред хотела... Той, понеже е тарикат, имал втори ключ от нея, качва се и – газ! - минава границата! Заминава за Австрия с нея. Три-четири месеца я държал в гаража на СО МАТ и после отива с нея в Мюнхен...
След 5 години, като стават промените, Румен Вълка, понаправил някой лев, вече по-заможен – иска да се върне в България. Но го е страх да не го маризят двамата братя! Защото Любчо и Начко си бяха едни от големите бабаити в София и не прощаваха на никого! Чуди се какво да прави бъдещият многощерков татко! И звъни от Мюнхен на Любчо и му вика: “Брат ми, ще ти изпратя един микробус, да ми простиш за колата и да си оправим отношенията!” А Любчо го отрязал: “Не става, брат ми, няма с един микробус да минеш, ще трябва два да ми изпратиш!”
И наистина така става –
Румен Вълка му изпраща два микробуса обезщетение за открадната кола за 17 000 марки...
И се прибира спокойно в България.
Като се върнах 1992 г. от Гамбия, със Стефан от Виена имахме покер машини. Любчо държеше кафене в “Орландовци” и аз му занесох две, за да могат да се набутват балъците и да изкарваме пари. Добре, ама брат му Начко отишъл една вечер и проиграл 6000 лв. Като отивам да касирам парите, ми вика: “Брат ми, набутах се с 6000 лв., ама аз за да зарибявам балъците, затова играх, нали ще ми ги простиш?!” Казвам му: “Разбери се с Любо, защото той си има 30 процента, негово е кафенето!” Добре, ама Любчо се заинатил: “К’во ме интересува, че си се набутал,
давай си ми парите, какво като си ми брат?!”
И Начко грабне двете машини вечерта и избяга. Закарал ги във “Форум” на “Витошка” и ми се обажда: “Насе-е, кажи му на малкия да ми прости тези 6000 лева да ти върна машините!” Звъня аз на Любо: “Давай, да му ги простим тия пари на Начко!” А той: “Няма да му ги простя, не съм го карал да играе комар!”
Между другото Начко изигра количества пари на комар – няколко милиона! Но разбрах от брат му, че от 6-7 години нито пие, нито пуши, нито играе комар, бил станал праведен човек! А Любчо си е продал целия бизнес и си живее от парите.
Друг ретротарикат е Сико Манафа. Той се казва Косьо. А е Манафа, защото много обичал да праска в казармата дупенца. Той сега обича да ходи по “Витошка” и по “Графа” да задява гаджета... Спира ги, говори им глупости. Но той вече е много дърт, а и няма дар слово...
Един път среща бившата ми жена Айша с Хелен - ганайката, дето я доведе Степан Поляков в България. Започнал да ги сваля, да им взима телефоните, да ги кани насам-натам, постановки разни... Но после някой го отворил, че Айша ми е бивша жена и той започнал на сбирките в сладкарница “Неделя” да говори, че сме били баджанаци...
И близнаците – Васковците, които държаха бар-вариете “Париж” на “Солунска” през 90-те години, ме викат в сладкарница “Неделя” да ми раздуват как Сико Манафа минал и говорил глупости за жена ми... Там бяха Васко от Америка и още пет човека, вадят по 50 лв. и викат: “Всички ще ти дадем по 50 лв., като дойде Сико, да вземеш един стол и да му го строшиш в главата!”
И пристига Сико, като ме вижда, не знае как да се изкаже и почва: “Ъ-ъ-ъ, ама не съм я чукал твоята жена!” Другите ме нахъсват да се бия и ми подават 300 лв. Ама аз какво да се занимавам с този несретник! По цял ден ходи из града да забие някое гадже и като не може - плати в някой клуб 60 лв. на някоя проститутка и я снима с джиесема и я показва из цяла София как му прави св..ка! Така изпуснах 300 лв. А Близнаците да вземат да му строшат един стол в чутурата, малко след като съм си тръгнал, та Манафа от 2-3 дни ходи с тъмни очила...
- С какво се занимаваше Сико навремето?
- Сико Манафа навремето бръмчеше с поляци и изкарваха сребро за Турция. Тогава се бръмчеше на сребро и сребърен нитрат. Вземаха го на 300 и го продаваха на 600 долара...
Баща му се беше разболял тежко, трябвало всяка седмица да му бият някакви инжекции, да го водят на хемодиализа... И се редуват – той и брат му. Обаче Сико отишъл един ден и накарал баща си да му препише един гараж на село, а следващата седмица вече пропуснал да отиде при него, старият пада на стълбите и умира...
Казаха ми, че
детето на Сико Манафа е правено от Васо Желязото
зад Зоологическата градина. Жена му работеше при Васо в едно мазе на “Витошка”, продаваше цигари...
В момента Манафа е доставчик на проститутки за Хари от казиното на хотел “Рила”... Като сутеньор го раздава... Праща ги на ММС-и. И Хари: “Тази ми харесва – води я, тази не – не я води!” Лично за него!
- Разкажи за някои от известните “борчески” заведения през 90-те?
- Бар-вариете “Париж” на “Солунска” през 90-те години беше на Близнаците – Васковците, тези, за които споменах преди малко. Това беше заведението с първите покер машини, с първите пилони за танцуване, на които започнаха да танцуват голи рускини. В него се събираха всички борци и целият политически елит от Ахмед Доган надолу. Като се напиеше, Ахмед Доган започваше да целува ходилата на балерините. В “Интрига”, до сладкарница “Неделя”, заведение, което беше на Васко Илиев, се събираха борците.
Димата Руснака беше голям интригант. Той ги правеше проблемите между борците. Направи така, че в СИК да се изпотрепят, проблемът с “Дескрийм” той го създаде... Това трябва да се знае.
Преди да се сформират “борческите” бригади в България, Димата Руснака отива при Дулеца да му намери квартира в Ню Йорк. Разхождат се, Димата зяпа като оглупял и вика на Дулеца: “Абе, гледай какви сгради, колко много богати хора живеят тук! Как ще живеем ние тук с жена ми, просто не знам!..” Той работи там като таксиметров шофьор.
След години, вече като на Димата му порасна работата, си поркаме ние с Мони Курилеца в "Мина" на ул. “Неофит Рилски”. Влиза Димата със 7-8 човека охрана и се провиква към Курилеца: “Как си, брато?” А Мони: “Аз съм добре, ама ти беше таксиметров шофьор в Ню Йорк, а тук с охрани ходиш, значи си още по-добре...”
Та да се върнем на куките и на “Интрига” на Васко Илиев, за които ти разказвах... Пристигат частите на БМБ, нахълтват вътре в заведението: “Горе ръцете! Всички до стената!" И започват: “Ти борец ли си?!” “Борец съм!” “Влизай в колата!”, “Ти борец ли си?!” “Борец съм!” “Влизай в колата!” И стигат до Пело, един от най-големите бабаити! “Ти борец ли си?” “Не, боксьор съм!” И те го оставят...
А техният началник в колата вика: “Абе, всички ги прибрахте, само Пело, най-важният, го няма!” А те му обясняват: “Ама той каза, че е боксьор, не е борец!”
- Къде в чужбина са “бръмчали” в началото тези, които после станаха знакови фигури?
- През 1985-1986 г. Димата Руснака, Васо Желязото, Карамански са бръмчали в Чехия. Васко Илиев, Маргините, Бретона, Барона - в Унгария... Предимно се е бръмчало на “шанжета” и на “кукли”... Много малко са бръмчали на редовен чейндж, всичко е било с “праскане”... Караминьоли, грабежи...
На Барона оттам му е прякорът. Като го връзват Боян Петракиев и го затварят, той започнал да вика високо в килията: “Аз съм барон фон Табор, аз съм барон фон Табор....” Понеже бил хванат с фалшив унгарски паспорт...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
С вестника излиза най-новата книга на Атанас Панайотов “Заговорът”. В нея герои са бай Симо Ментата, Милен Велчев и юпитата от лондонското сити, Ахмед Доган и другите герои от най-ново време.
- Наско, чух че след миналото ти интервю в “ШОУ” са искали да те бият?
- Ти ще ми направиш беля с тези интервюта! Оги Отворения като прочел в предишния брой, че го наричам “отворен балък”, веднага ми звънна заедно с Дулеца от Бояна да ме заплашват, че ще ме ликвидират, защото бил само “отворен”, а не “балък”...
На тия тарикати аз им викам ретротарикати. Те се събират в сладкарница “Неделя” на “Скобелев” и “Витошка” на ъгъла и там може да ги види човек какви картинки са. Много от тях са доста изпаднали.
Миналата седмица след заплахите и сръднята Оги Отворения, Тошо Бързанов /известен още с многото си прякори като Лудия Макс, Риголето, Гаргамел, Гугутката, Яребицата, Дон Плеши и Франк/, Емо Френски и Жоро Виенски ме поканиха на обяд - щели да почерпят. Аз веднага си мисля, че говорят или за “Панорамата”-та на “Кемпински-Зографски”, или за “Егур, Егур”, за “Капанина”-та или в краен случай поне за “Радисън”... А те ме канят на Сточна гара под арката! По пътя към този ресторант се натъкваш на плъхове по-големи от каракачански кучета...
С две думи - между два изкупвателни пункта за вторични суровини има една импровизирана столова... Влизам аз и какво да видя! Всякакви типажи от сорта “гладуващи от Поволжието” и различни други “бурлаки”... Вътре и нашите тарикати – ще ме черпят! Там ястията са 95 ст., 98 ст., 85 ст. и надолу... Ако се похарчат 2-3 лв., е чудо на чудесата!
- Нали уж са богати?
- Те не са богати, те са много богати! Емо Френски кара джип “Мерцедес”, Жоро Виенски си има японска кола, а Оги и Тошето Бързанов, за да не харчат пари, са си купили по едно колело от 100-ина лева от битака пред стадион “Юнак”.
Не че нямат пари – просто не искат да ги харчат!
И познай – сам си платих сметката...
- Сега за кои други тарикати ще разкажеш?
- За братята Начко и Любо от “Орландовци”. Те си останаха в квартала, не се преместиха. И сега в него няма по-големи и по-хубави къщи от техните. На Любчо дъщеря му участваше в едно от изданията на “Биг брадър” – хубавото русо момиче, дето го водеха, че баща му е транспортен бос. А Любо наистина тогава имаше много тирове.
Номерът на Начко и Любчо преди 1980 година беше следният: “бръмчаха” на сърби. В България нямаше дънки и се продаваха само в “Кореком”. И сърбите, тогава и на шиптърите викахме сърби, а и гърците, носеха много дънки и ги продаваха в България. По 30-40-50 лв., а ние ги шиткахме до 80 лв., а на руснаците - и по 100 лв.
И отиват Любо и Начко в района на ЦУМ. Казват на сърбите: “Дай да сложим стоката в багажника! Да идем някъде настрана да се разплатим на спокойствие...” Качват се в колата. “А, не може да запали! Слезте да бутате!” Сърбите започват да бутат, а Любо и Начко - газ! - и възират с дънките...
Любчо ми разправя следната случка: слизам веднъж по ул. “Малко Търново” към “Дондуков”, към чейнджбюрото на “Балкантурист” - пред него много се “бръмчеше”, “пържеха” се чужденци... И гледам - Мая Бебето и Владо Жигулата се опитват там да въртят едни араби на “шанже”, но все не успяват. А аз през това време набързо успях да наредя един арабин с 300 долара. И тръгнах да възирам по ул. “Бенковски”, а Мая и Владо хукнаха след мен: “Любчо, дай да правим партия, дай да правим партия!” Отговорих им:
“Аз партия само със Съветския съюз правя!”
“Партия” или “чакалък” при чейнчаджиите се казваше, когато си присъствал на измама на свой “колега”... И понеже Мая Бебето и Владо Жигулата видели как Любчо изпържил арабина, те искали да им даде част от печалбата, но... не ги огряло.
През 1985 г. Любчо си купува един “Опел рекорд” – зелен, двувратка, и плаща 17 000 марки. На онова време 17 000 марки бяха цяло състояние – два до три апартамента! Колата му я вкарва Румен Вълка, но тогава той е само вълче...
Любчо шари на Вълка 17 000 марки и се прибира вкъщи с колата... Вечерта обаче брат му Начко е с ново гадже, и за да се изфука пред него, гепва ключовете от брат си и закарва мадамата в сладкарницата на хотел “София” /сега “Радисън”/ да раздуват... Вечерта влизат в нощния бар да се веселят.
Обаче, не щеш ли, Румен Вълка вижда колата отпред на паркинга пред хотела... Той, понеже е тарикат, имал втори ключ от нея, качва се и – газ! - минава границата! Заминава за Австрия с нея. Три-четири месеца я държал в гаража на СО МАТ и после отива с нея в Мюнхен...
След 5 години, като стават промените, Румен Вълка, понаправил някой лев, вече по-заможен – иска да се върне в България. Но го е страх да не го маризят двамата братя! Защото Любчо и Начко си бяха едни от големите бабаити в София и не прощаваха на никого! Чуди се какво да прави бъдещият многощерков татко! И звъни от Мюнхен на Любчо и му вика: “Брат ми, ще ти изпратя един микробус, да ми простиш за колата и да си оправим отношенията!” А Любчо го отрязал: “Не става, брат ми, няма с един микробус да минеш, ще трябва два да ми изпратиш!”
И наистина така става –
Румен Вълка му изпраща два микробуса обезщетение за открадната кола за 17 000 марки...
И се прибира спокойно в България.
Като се върнах 1992 г. от Гамбия, със Стефан от Виена имахме покер машини. Любчо държеше кафене в “Орландовци” и аз му занесох две, за да могат да се набутват балъците и да изкарваме пари. Добре, ама брат му Начко отишъл една вечер и проиграл 6000 лв. Като отивам да касирам парите, ми вика: “Брат ми, набутах се с 6000 лв., ама аз за да зарибявам балъците, затова играх, нали ще ми ги простиш?!” Казвам му: “Разбери се с Любо, защото той си има 30 процента, негово е кафенето!” Добре, ама Любчо се заинатил: “К’во ме интересува, че си се набутал,
давай си ми парите, какво като си ми брат?!”
И Начко грабне двете машини вечерта и избяга. Закарал ги във “Форум” на “Витошка” и ми се обажда: “Насе-е, кажи му на малкия да ми прости тези 6000 лева да ти върна машините!” Звъня аз на Любо: “Давай, да му ги простим тия пари на Начко!” А той: “Няма да му ги простя, не съм го карал да играе комар!”
Между другото Начко изигра количества пари на комар – няколко милиона! Но разбрах от брат му, че от 6-7 години нито пие, нито пуши, нито играе комар, бил станал праведен човек! А Любчо си е продал целия бизнес и си живее от парите.
Друг ретротарикат е Сико Манафа. Той се казва Косьо. А е Манафа, защото много обичал да праска в казармата дупенца. Той сега обича да ходи по “Витошка” и по “Графа” да задява гаджета... Спира ги, говори им глупости. Но той вече е много дърт, а и няма дар слово...
Един път среща бившата ми жена Айша с Хелен - ганайката, дето я доведе Степан Поляков в България. Започнал да ги сваля, да им взима телефоните, да ги кани насам-натам, постановки разни... Но после някой го отворил, че Айша ми е бивша жена и той започнал на сбирките в сладкарница “Неделя” да говори, че сме били баджанаци...
И близнаците – Васковците, които държаха бар-вариете “Париж” на “Солунска” през 90-те години, ме викат в сладкарница “Неделя” да ми раздуват как Сико Манафа минал и говорил глупости за жена ми... Там бяха Васко от Америка и още пет човека, вадят по 50 лв. и викат: “Всички ще ти дадем по 50 лв., като дойде Сико, да вземеш един стол и да му го строшиш в главата!”
И пристига Сико, като ме вижда, не знае как да се изкаже и почва: “Ъ-ъ-ъ, ама не съм я чукал твоята жена!” Другите ме нахъсват да се бия и ми подават 300 лв. Ама аз какво да се занимавам с този несретник! По цял ден ходи из града да забие някое гадже и като не може - плати в някой клуб 60 лв. на някоя проститутка и я снима с джиесема и я показва из цяла София как му прави св..ка! Така изпуснах 300 лв. А Близнаците да вземат да му строшат един стол в чутурата, малко след като съм си тръгнал, та Манафа от 2-3 дни ходи с тъмни очила...
- С какво се занимаваше Сико навремето?
- Сико Манафа навремето бръмчеше с поляци и изкарваха сребро за Турция. Тогава се бръмчеше на сребро и сребърен нитрат. Вземаха го на 300 и го продаваха на 600 долара...
Баща му се беше разболял тежко, трябвало всяка седмица да му бият някакви инжекции, да го водят на хемодиализа... И се редуват – той и брат му. Обаче Сико отишъл един ден и накарал баща си да му препише един гараж на село, а следващата седмица вече пропуснал да отиде при него, старият пада на стълбите и умира...
Казаха ми, че
детето на Сико Манафа е правено от Васо Желязото
зад Зоологическата градина. Жена му работеше при Васо в едно мазе на “Витошка”, продаваше цигари...
В момента Манафа е доставчик на проститутки за Хари от казиното на хотел “Рила”... Като сутеньор го раздава... Праща ги на ММС-и. И Хари: “Тази ми харесва – води я, тази не – не я води!” Лично за него!
- Разкажи за някои от известните “борчески” заведения през 90-те?
- Бар-вариете “Париж” на “Солунска” през 90-те години беше на Близнаците – Васковците, тези, за които споменах преди малко. Това беше заведението с първите покер машини, с първите пилони за танцуване, на които започнаха да танцуват голи рускини. В него се събираха всички борци и целият политически елит от Ахмед Доган надолу. Като се напиеше, Ахмед Доган започваше да целува ходилата на балерините. В “Интрига”, до сладкарница “Неделя”, заведение, което беше на Васко Илиев, се събираха борците.
Димата Руснака беше голям интригант. Той ги правеше проблемите между борците. Направи така, че в СИК да се изпотрепят, проблемът с “Дескрийм” той го създаде... Това трябва да се знае.
Преди да се сформират “борческите” бригади в България, Димата Руснака отива при Дулеца да му намери квартира в Ню Йорк. Разхождат се, Димата зяпа като оглупял и вика на Дулеца: “Абе, гледай какви сгради, колко много богати хора живеят тук! Как ще живеем ние тук с жена ми, просто не знам!..” Той работи там като таксиметров шофьор.
След години, вече като на Димата му порасна работата, си поркаме ние с Мони Курилеца в "Мина" на ул. “Неофит Рилски”. Влиза Димата със 7-8 човека охрана и се провиква към Курилеца: “Как си, брато?” А Мони: “Аз съм добре, ама ти беше таксиметров шофьор в Ню Йорк, а тук с охрани ходиш, значи си още по-добре...”
Та да се върнем на куките и на “Интрига” на Васко Илиев, за които ти разказвах... Пристигат частите на БМБ, нахълтват вътре в заведението: “Горе ръцете! Всички до стената!" И започват: “Ти борец ли си?!” “Борец съм!” “Влизай в колата!”, “Ти борец ли си?!” “Борец съм!” “Влизай в колата!” И стигат до Пело, един от най-големите бабаити! “Ти борец ли си?” “Не, боксьор съм!” И те го оставят...
А техният началник в колата вика: “Абе, всички ги прибрахте, само Пело, най-важният, го няма!” А те му обясняват: “Ама той каза, че е боксьор, не е борец!”
- Къде в чужбина са “бръмчали” в началото тези, които после станаха знакови фигури?
- През 1985-1986 г. Димата Руснака, Васо Желязото, Карамански са бръмчали в Чехия. Васко Илиев, Маргините, Бретона, Барона - в Унгария... Предимно се е бръмчало на “шанжета” и на “кукли”... Много малко са бръмчали на редовен чейндж, всичко е било с “праскане”... Караминьоли, грабежи...
На Барона оттам му е прякорът. Като го връзват Боян Петракиев и го затварят, той започнал да вика високо в килията: “Аз съм барон фон Табор, аз съм барон фон Табор....” Понеже бил хванат с фалшив унгарски паспорт...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар