Атанас Панайотов: Синът на Дамян Дамянов беше човек на живота!
Петрето най-много приличаше на баща си, беше голям добряк.
Публикувано: 8 юли 2009, 16:20
2001 г. Надежда Захариева с децата си - Явор, Райна и Петър Снимка: сп. EVA
Отдавна уговаряме срещата си със скандалния писател и бивш емигрант Атанас Панайотов, за да го разпитаме как такава волна душа като него реши да сложи костюм и вратовръзка и да се устреми към депутатската банка. Нали беше вечната контра, тарикатът от софийските улици, гражданинът на света?
Междувременно обаче почина един близък негов приятел – Петре, както той го нарича с любов, първородният син на зам.-културната министърка Надежда Захариева и поета Дамян Дамянов, затова разговорът ни започва с тежката загуба...
- Наско, извинявай, че те питам точно сега за твоя близък приятел - Петър, син на Надежда Захариева и Дамян Дамянов...- Бог да го прости Петрето! Познавам го от 1991 г. Тогава се върнах в България от деветгодишна емиграция. Срещахме се в хотел “Славянска беседа”, където той беше пиколо. Докато работеше там, ни водеше при телефонистката и можехме да се обаждаме в чужбина безплатно. Правеше го съвсем безкористно. Беше изключително добър човек, никому зло не е сторил. От трите деца Петрето най-много приличаше визуално на Дамян Дамянов.
Той ме запозна със семейството си и в продължение на 10 години сме били много близки. Синът ми Наско, квартеронът, който сега живее при майка си в Швеция, прекарваше много време в дома им заедно с всички тях– Дамян, Надка, Явор, Райна и любимото на всички куче Мурджо. Апартаментът на Дамянови беше на една спирка след хотел “Плиска”. Надежда го продаде, след като Дамян почина, за да може да купи на Явор, Райна и Петрето по един апартамент.
А тя отиде с Петрето да живее в “Дружба”.
Имало е периоди, когато със седмици и месеци сме били неразделни. С Петрето много често ходехме на вилата им в Банкя, която също продадоха. Там празнувахме новите години.
- Какъв човек беше Петър Дамянов?- Той си беше човек на живота. Купонясваше, не беше кариерист, никога не е използвал името на майка си и баща си...
Предпочиташе компанията на приятелите си и постоянно се забавляваше. Имаше си своите странности, свиреше на най-различни духови инструменти – това му беше като хоби, пушеше с лула...
- Имаше ли жени около него по това време?- Имаше гадже Соня, от детството си още се познаваха. Сончето беше голяма симпатяга. Майка й Лили работеше в Столична община и отговаряше за незаконното строителство. Двамата дълги години бяха заедно. Тогава Сончето беше още ученичка, но по цели дни си живееше у тях, спеше при Петрето, гаджето на Райна – при нея, а Явор тогава нямаше гаджета, защото беше малък.
Домът им беше като дядовата ръкавичка. Дамян ставаше след 12 часа и започваше да посреща гости в кабинета си,
младежите спяха до 3-4 часа следобед,
защото нощем гледаха видеокасети и ходеха по купони. Изобщо - “свободна България”, както се казва. В къщата им се живееше много весело. Събираха се компании на писатели, поети...
Сончето обаче отдавна замина в Гърция. Не знам Петрето да е имал други приятелки след нея.
- Казваш, че твоят приятел е бил пиколо в “Славянска беседа”...
- Не само това. После стана охрана в хотела. През 1994-1995 г. Петрето направи издателска къща “Сиринга” и издаваше баща си и майка си. След това с Надежда регистрирахме издателска къща “Черноризец Храбър”, но той не се включи.
- Някои сега говорят, че Петър е употребявал наркотици, знаеш ли за нещо такова?
- Не знам да е бил наркоман. Не знам за такова нещо. В интерес на истината през последните 3-4 години позагубих връзка с него.
Едно интервю на Айра МУРАД
...................................
Надежда Захариева: ПЕТЪР БЕ НАЙ-ОНЕПРАВДАНОТО МИ ДЕТЕ!
“Чак когато родих първото ни дете, се усетих като отделен човек от Дамян. Даже сега разбирам, че не аз възпитавах него, а то мене. Това е най-чувствителното ми, най-онеправданото ми дете и вероятно ще му бъде най-трудно в живота. Беше ски - учител, но сега е безработен. Сигурно му е липсвало т. нар. мъжко присъствие. Може би е завиждал на другите деца, че бащите им са "ловци", тоест, мъже. Страшно много прилича на баща си и е с по-лабилна нервна система. Даже понякога си казвам наум: “Абе, Дамяне, ти да не си се вселил в Петър?” , сподели вдовицата на големия лирик.
Междувременно обаче почина един близък негов приятел – Петре, както той го нарича с любов, първородният син на зам.-културната министърка Надежда Захариева и поета Дамян Дамянов, затова разговорът ни започва с тежката загуба...
- Наско, извинявай, че те питам точно сега за твоя близък приятел - Петър, син на Надежда Захариева и Дамян Дамянов...- Бог да го прости Петрето! Познавам го от 1991 г. Тогава се върнах в България от деветгодишна емиграция. Срещахме се в хотел “Славянска беседа”, където той беше пиколо. Докато работеше там, ни водеше при телефонистката и можехме да се обаждаме в чужбина безплатно. Правеше го съвсем безкористно. Беше изключително добър човек, никому зло не е сторил. От трите деца Петрето най-много приличаше визуално на Дамян Дамянов.
Той ме запозна със семейството си и в продължение на 10 години сме били много близки. Синът ми Наско, квартеронът, който сега живее при майка си в Швеция, прекарваше много време в дома им заедно с всички тях– Дамян, Надка, Явор, Райна и любимото на всички куче Мурджо. Апартаментът на Дамянови беше на една спирка след хотел “Плиска”. Надежда го продаде, след като Дамян почина, за да може да купи на Явор, Райна и Петрето по един апартамент.
А тя отиде с Петрето да живее в “Дружба”.
Имало е периоди, когато със седмици и месеци сме били неразделни. С Петрето много често ходехме на вилата им в Банкя, която също продадоха. Там празнувахме новите години.
- Какъв човек беше Петър Дамянов?- Той си беше човек на живота. Купонясваше, не беше кариерист, никога не е използвал името на майка си и баща си...
Предпочиташе компанията на приятелите си и постоянно се забавляваше. Имаше си своите странности, свиреше на най-различни духови инструменти – това му беше като хоби, пушеше с лула...
- Имаше ли жени около него по това време?- Имаше гадже Соня, от детството си още се познаваха. Сончето беше голяма симпатяга. Майка й Лили работеше в Столична община и отговаряше за незаконното строителство. Двамата дълги години бяха заедно. Тогава Сончето беше още ученичка, но по цели дни си живееше у тях, спеше при Петрето, гаджето на Райна – при нея, а Явор тогава нямаше гаджета, защото беше малък.
Домът им беше като дядовата ръкавичка. Дамян ставаше след 12 часа и започваше да посреща гости в кабинета си,
младежите спяха до 3-4 часа следобед,
защото нощем гледаха видеокасети и ходеха по купони. Изобщо - “свободна България”, както се казва. В къщата им се живееше много весело. Събираха се компании на писатели, поети...
Сончето обаче отдавна замина в Гърция. Не знам Петрето да е имал други приятелки след нея.
- Казваш, че твоят приятел е бил пиколо в “Славянска беседа”...
- Не само това. После стана охрана в хотела. През 1994-1995 г. Петрето направи издателска къща “Сиринга” и издаваше баща си и майка си. След това с Надежда регистрирахме издателска къща “Черноризец Храбър”, но той не се включи.
- Някои сега говорят, че Петър е употребявал наркотици, знаеш ли за нещо такова?
- Не знам да е бил наркоман. Не знам за такова нещо. В интерес на истината през последните 3-4 години позагубих връзка с него.
Едно интервю на Айра МУРАД
...................................
Надежда Захариева: ПЕТЪР БЕ НАЙ-ОНЕПРАВДАНОТО МИ ДЕТЕ!
“Чак когато родих първото ни дете, се усетих като отделен човек от Дамян. Даже сега разбирам, че не аз възпитавах него, а то мене. Това е най-чувствителното ми, най-онеправданото ми дете и вероятно ще му бъде най-трудно в живота. Беше ски - учител, но сега е безработен. Сигурно му е липсвало т. нар. мъжко присъствие. Може би е завиждал на другите деца, че бащите им са "ловци", тоест, мъже. Страшно много прилича на баща си и е с по-лабилна нервна система. Даже понякога си казвам наум: “Абе, Дамяне, ти да не си се вселил в Петър?” , сподели вдовицата на големия лирик.
Няма коментари:
Публикуване на коментар