Атанас Панайотов: Боби Бец платил на прокурора Николай Колев да арестува шефа на контраразузнаването
Петър Лесов размазал от бой в затвора треньора по бокс на "Локо" - Пловдив.
Публикувано: 6 май 2011, 14:57
1995 г. Бизнесменът Боби Бец в кабинета си Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за „ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио.
- Разкажи някоя нова история, защото читателите задръстиха електронната ни поща с имейли за теб...- Запознах се с един образ - Живко Кривия. Племенник на легендарния измамник от „тарикатските” времена Мони Гани. Той ми разказа истории за вуйчо си, от които най-интересна ми се стори тази за Петър Лесов. Кривия живее в Малага от две години. Запознахме се в българския магазин на Иван, където ме заведе Митко Морския, за който ти разказах предишния път.
Та Мони Гани лежи през 1995-1996 година в пловдивския зандан за множество измами и е на 70 години. Доайен е в затвора.
Кмет по това време в неговия отряд е Мишо Митничаря, който работил на Дунав мост и е закопчан за далавери там за десетки милиони. Той бил от специалните войски в казармата, спецназ, и затова се уредил на кметска служба в затвора.
Мони Гани е стар тарикат
и парите от измамите ги влагал в имоти. На всичките си десетина деца от различни жени им бил накупил апартаменти. В неговата килия лежи Петър Лесов – боксьор от най-висока класа. В отделението са и Пешо Сикаджията, Жеката от Бургас – бивш шеф на охраната на мултаците от „Бартекс”, Николай Попов, Ангел Личкана, Кольо Рогача, Тодор Янков, Насо Шопа, Ончо Калустян и много други известни имена от времето на прехода...
- Кажи на читателите кой кой е, не всеки има представа за тези заслужили затворници?- Пешо Лесов е боксьор, родом от Раковски – католик. Първи братовчед е на другия Петър Лесов, който е двукратен европейски и олимпийски шампион. Него аз лично го познавам от турнирите в Източен Берлин, където идваше с Любчо Стоянов – висаджията, който превзе „Илиянци”. Сега бръмчи с Калоян Владайски, също много добър боксьор и отговоря за охраната на ЦСКА. Той също по едно време живееше в Испания, дори беше женен за испанка.
Петър Лесов си кара присъдата като лавкаджия – една от най-тарикатските служби в затвора. Влиза с петгодишна присъда за изнасилване. Ходи с дъщерята на секретаря на БКП в гр. Раковски, но отказва да се ожени за нея. Баща й го наглася и го осъждат, въпреки че тя дава показания пред съда, че не е била изнасилена. Дори през цялото време му ходи на свиждане.
Та Пешо е само 63 кила с мокри дрехи, плешив. Обича да спи по цял ден и ако някой го събуди, скача от кревата – и бой, бой, бой! Пък после почва: „Извинявай, браточка, бях сънен, съжалявам!” Като спи, си покрива лицето с мокра кърпа. Един ден в килията му влиза шефът на затвора и се мъчи да го събуди. Пешо Лесов се провикнал: „Ей, педал, на отворко ли ми се правиш, я ела да ми го вдигнеш!”
Веднъж официално поканил на среща със затворниците братовчед си, другия Петър Лесов – шампиона, да си покаже медалите и да разкаже на затворниците за спортните си успехи. Той идва и започва: „Ми той, братчедът, е сто пъти по-добър от мен на бокс, но наби един милиционер и го вкараха за първи път в затвора. Така му пропада кариерата. Щеше да е по-славен и от мен!...” На такива срещи аз водех навремето Надежда Захариева и Дамян Дамянов. Правехме рецитали в затвора в Бобов дол. Дамян се разплака, толкова му хареса.
Най-добрият рецитатор беше един педофил – Ангел
се казваше...
Но да се върнем на нашия Петър Лесов... Той тренира вътре с по 10 човека по 3 рунда – 30 рунда! И през цялото време пуши като комин по 2-3 кутии цигари. Няма втори като него!
В панделата вкарват треньора по бокс на “Локо” – Пловдив, който е две категории по-тежък от него. Играят на вързано със залози... Дори него Лесов го размазал от бой!
Единственият път, когато Пешо се плаши и бяга от друг затворник, е по време на игра на белот. Картите са голямата му страст. Този затворник е Жеката.
Жеката е от Бургас – шеф на охраната на „Бартекс”. Той отвлича Георги Салуев, също от Раковски, търговец на масла и горива, който играе на търг за захар, нещо, което е приоритет на мултаците. Спартак Жаров нарежда на Жеката да отвлече Салуев. Той го товари в багажника на колата, но на пътя ги спрели куките и закопчават цялата шайка охранители.
Та на Жеката не му стават затворническите дрехи, защото е огромен мъжага. Ходи из коридорите с гърбина /войнишко наметало/. Вживява се в ролята на римски император. И така – един път играят на карти Пешо и Жеката и дребният му се репчи: „Ще ти е... майката.” Големият се изправя: „Ти кого псуваш, бе!..” И Пешо без време възирал през вратата!
Сега Жеката има дискотеки по южното Черноморие. Както казва Живко Кривия, образът, който ми разказва историята – влезе в затвора, попадна на хора и стана човек!
По същото време в пловдивската пандела е докаран и шефът на контраразузнаването Ончо Калустян. Държи най-добрата агентура в Турция и познава лично всеки свой агент – само той си познава хората! Калустян разкрива далаверите на Боби Бец, който произвежда нелегално цигари за английския пазар „555” – така наречените „трите петици” - „Стейт експрес”. Арестуван е лично от покойния прокурор Николай Колев, който взима тлъст бакшиш от Боби Бец за подлото си деяние. Задържан е цели 2 години без съд и присъда. Накрая го оправдават и го пускат. Възстановяват му правата, но той се пенсионира.
В затвора заедно с тях е и Ангел Личкана – капо ди тути капи сред охранителите на Илия Павлов – води наказателните бригади на „Мултигруп”.
Той е най-големият авторитет в затвора!
Всички стоят мирно пред него!
В пловдивския затвор по това време „на топло” е и Николай Попов-Мартеницата, босът на „Локо” Пловдив. Той има транспортна фирма с над 100 ТИР-а. Заедно с Петър Сивака основават пловдивската групировка „Клуб 777”. Николай е гръмнат пред дома му в София за крадена кола.
В пандиза е и Петър Николов-Шубрака. Отговаря за Карлово в структурите на ВИС-2. Жоро Илиев го гони от ВИС-2, като му прибира 11 автомобила и го глобява 100 000 марки. На негово място в Карлово назначава Николай Рогачев – Кольо Рогача, който Ангел Личкана смазва от кютек по време на футболен мач в затвора. Шубрака е пич – голям мъжкар и всички го уважават.
„Седмиците” /„Клуб 777”/ изпращат една бригада с джипове да го мачкат, но той ги причаква извън Карлово и ги зачаткал с един калашник... Едвам се спасили. После му пратили смесена бригада: мутри и куки /действащи ченгета/. И тях зачесал и те избягали... Накрая Шубрака става иманяр, умира затрупан от земна маса, докато копае в една могила за злато.
Наровете в Пловдив търка и Тодор Янков – основател на Агробизнесбанк, съпроцесник на Веска Меджидиева, която възира в ЮАР, и Цецка Петрова, която се предаде сама в България след бягство в чужбина. Той е основен играч в т.нар. кръг „Орион”, създаден от БСП да пълни касите на партията.
Насо Шопа пък е прибран в затвора за въоръжен грабеж на влак. Качва се в бързия влак, вади пищов и започва да тараши пътниците – като в уестърн. В затвора се прочува със следния номер: сгащва някой циганин и му прошепва на ушенце: „Е.. ми се Наоми Кембъл!..” Отвежда го за ръка в тоалетната, сваля му гащите, вади от пазвата си едно списание с Наоми Кембъл, поставя го върху задника му и започва да го клати. 99 на сто от циганите оправил така!.. Това е разказ на Живко Кривия, само предавам неговите думи, защото имам доста приятели сред ромите и не искам да ми се разсърдят.
В панделата в отделението на Мишо Митничаря затворниците разполагат с полицейска радиостанция.
Така научават първи за убийството на Пешо Патерицата.
Петър Петров, известен в „града на тепетата” като Патерицата, е разстрелян брутално с Калашников. Той е борец и един от първите мутри от зората на „демокрацията”. Слуша българска фолкмузика и спонсорира певци и състави, фен е на футбола и е запален скиор. Съосновател на „седмиците” заедно със Стоян Ненчев-Цеко, Николай Чилингиров, Георги Калапатиров-Италианото и Вальо Димитров – президент на клуба за „кражби и продажби”. След време се разбиха и Патерицата се прехвърля в лагера на ВИС-2. Цеко пък преминава при сикаджиите и става съдружник с Емил Спасов-Слънцето и Христо Халваджиев. Знае се, че Патерицата е гръмнат от Ганчо Въчков-Ганеца, но убийството се води неразкрито, като много други.
Мони Гани споделил с племенника си Кривия, че Жоро Италианеца е убит от личния си шофьор с един единствен куршум в сърцето на гребната база край Пловдив. Другият съдружник в „Клуб 777”, Пешо Сивака, се продрусва, става наркоман. Смята се, че живее във Виена, ако е жив...
Марбея – София
Едно интервю на Валерия ВЪЛЧЕВА
Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио.
- Разкажи някоя нова история, защото читателите задръстиха електронната ни поща с имейли за теб...- Запознах се с един образ - Живко Кривия. Племенник на легендарния измамник от „тарикатските” времена Мони Гани. Той ми разказа истории за вуйчо си, от които най-интересна ми се стори тази за Петър Лесов. Кривия живее в Малага от две години. Запознахме се в българския магазин на Иван, където ме заведе Митко Морския, за който ти разказах предишния път.
Та Мони Гани лежи през 1995-1996 година в пловдивския зандан за множество измами и е на 70 години. Доайен е в затвора.
Кмет по това време в неговия отряд е Мишо Митничаря, който работил на Дунав мост и е закопчан за далавери там за десетки милиони. Той бил от специалните войски в казармата, спецназ, и затова се уредил на кметска служба в затвора.
Мони Гани е стар тарикат
и парите от измамите ги влагал в имоти. На всичките си десетина деца от различни жени им бил накупил апартаменти. В неговата килия лежи Петър Лесов – боксьор от най-висока класа. В отделението са и Пешо Сикаджията, Жеката от Бургас – бивш шеф на охраната на мултаците от „Бартекс”, Николай Попов, Ангел Личкана, Кольо Рогача, Тодор Янков, Насо Шопа, Ончо Калустян и много други известни имена от времето на прехода...
- Кажи на читателите кой кой е, не всеки има представа за тези заслужили затворници?- Пешо Лесов е боксьор, родом от Раковски – католик. Първи братовчед е на другия Петър Лесов, който е двукратен европейски и олимпийски шампион. Него аз лично го познавам от турнирите в Източен Берлин, където идваше с Любчо Стоянов – висаджията, който превзе „Илиянци”. Сега бръмчи с Калоян Владайски, също много добър боксьор и отговоря за охраната на ЦСКА. Той също по едно време живееше в Испания, дори беше женен за испанка.
Петър Лесов си кара присъдата като лавкаджия – една от най-тарикатските служби в затвора. Влиза с петгодишна присъда за изнасилване. Ходи с дъщерята на секретаря на БКП в гр. Раковски, но отказва да се ожени за нея. Баща й го наглася и го осъждат, въпреки че тя дава показания пред съда, че не е била изнасилена. Дори през цялото време му ходи на свиждане.
Та Пешо е само 63 кила с мокри дрехи, плешив. Обича да спи по цял ден и ако някой го събуди, скача от кревата – и бой, бой, бой! Пък после почва: „Извинявай, браточка, бях сънен, съжалявам!” Като спи, си покрива лицето с мокра кърпа. Един ден в килията му влиза шефът на затвора и се мъчи да го събуди. Пешо Лесов се провикнал: „Ей, педал, на отворко ли ми се правиш, я ела да ми го вдигнеш!”
Веднъж официално поканил на среща със затворниците братовчед си, другия Петър Лесов – шампиона, да си покаже медалите и да разкаже на затворниците за спортните си успехи. Той идва и започва: „Ми той, братчедът, е сто пъти по-добър от мен на бокс, но наби един милиционер и го вкараха за първи път в затвора. Така му пропада кариерата. Щеше да е по-славен и от мен!...” На такива срещи аз водех навремето Надежда Захариева и Дамян Дамянов. Правехме рецитали в затвора в Бобов дол. Дамян се разплака, толкова му хареса.
Най-добрият рецитатор беше един педофил – Ангел
се казваше...
Но да се върнем на нашия Петър Лесов... Той тренира вътре с по 10 човека по 3 рунда – 30 рунда! И през цялото време пуши като комин по 2-3 кутии цигари. Няма втори като него!
В панделата вкарват треньора по бокс на “Локо” – Пловдив, който е две категории по-тежък от него. Играят на вързано със залози... Дори него Лесов го размазал от бой!
Единственият път, когато Пешо се плаши и бяга от друг затворник, е по време на игра на белот. Картите са голямата му страст. Този затворник е Жеката.
Жеката е от Бургас – шеф на охраната на „Бартекс”. Той отвлича Георги Салуев, също от Раковски, търговец на масла и горива, който играе на търг за захар, нещо, което е приоритет на мултаците. Спартак Жаров нарежда на Жеката да отвлече Салуев. Той го товари в багажника на колата, но на пътя ги спрели куките и закопчават цялата шайка охранители.
Та на Жеката не му стават затворническите дрехи, защото е огромен мъжага. Ходи из коридорите с гърбина /войнишко наметало/. Вживява се в ролята на римски император. И така – един път играят на карти Пешо и Жеката и дребният му се репчи: „Ще ти е... майката.” Големият се изправя: „Ти кого псуваш, бе!..” И Пешо без време възирал през вратата!
Сега Жеката има дискотеки по южното Черноморие. Както казва Живко Кривия, образът, който ми разказва историята – влезе в затвора, попадна на хора и стана човек!
По същото време в пловдивската пандела е докаран и шефът на контраразузнаването Ончо Калустян. Държи най-добрата агентура в Турция и познава лично всеки свой агент – само той си познава хората! Калустян разкрива далаверите на Боби Бец, който произвежда нелегално цигари за английския пазар „555” – така наречените „трите петици” - „Стейт експрес”. Арестуван е лично от покойния прокурор Николай Колев, който взима тлъст бакшиш от Боби Бец за подлото си деяние. Задържан е цели 2 години без съд и присъда. Накрая го оправдават и го пускат. Възстановяват му правата, но той се пенсионира.
В затвора заедно с тях е и Ангел Личкана – капо ди тути капи сред охранителите на Илия Павлов – води наказателните бригади на „Мултигруп”.
Той е най-големият авторитет в затвора!
Всички стоят мирно пред него!
В пловдивския затвор по това време „на топло” е и Николай Попов-Мартеницата, босът на „Локо” Пловдив. Той има транспортна фирма с над 100 ТИР-а. Заедно с Петър Сивака основават пловдивската групировка „Клуб 777”. Николай е гръмнат пред дома му в София за крадена кола.
В пандиза е и Петър Николов-Шубрака. Отговаря за Карлово в структурите на ВИС-2. Жоро Илиев го гони от ВИС-2, като му прибира 11 автомобила и го глобява 100 000 марки. На негово място в Карлово назначава Николай Рогачев – Кольо Рогача, който Ангел Личкана смазва от кютек по време на футболен мач в затвора. Шубрака е пич – голям мъжкар и всички го уважават.
„Седмиците” /„Клуб 777”/ изпращат една бригада с джипове да го мачкат, но той ги причаква извън Карлово и ги зачаткал с един калашник... Едвам се спасили. После му пратили смесена бригада: мутри и куки /действащи ченгета/. И тях зачесал и те избягали... Накрая Шубрака става иманяр, умира затрупан от земна маса, докато копае в една могила за злато.
Наровете в Пловдив търка и Тодор Янков – основател на Агробизнесбанк, съпроцесник на Веска Меджидиева, която възира в ЮАР, и Цецка Петрова, която се предаде сама в България след бягство в чужбина. Той е основен играч в т.нар. кръг „Орион”, създаден от БСП да пълни касите на партията.
Насо Шопа пък е прибран в затвора за въоръжен грабеж на влак. Качва се в бързия влак, вади пищов и започва да тараши пътниците – като в уестърн. В затвора се прочува със следния номер: сгащва някой циганин и му прошепва на ушенце: „Е.. ми се Наоми Кембъл!..” Отвежда го за ръка в тоалетната, сваля му гащите, вади от пазвата си едно списание с Наоми Кембъл, поставя го върху задника му и започва да го клати. 99 на сто от циганите оправил така!.. Това е разказ на Живко Кривия, само предавам неговите думи, защото имам доста приятели сред ромите и не искам да ми се разсърдят.
В панделата в отделението на Мишо Митничаря затворниците разполагат с полицейска радиостанция.
Така научават първи за убийството на Пешо Патерицата.
Петър Петров, известен в „града на тепетата” като Патерицата, е разстрелян брутално с Калашников. Той е борец и един от първите мутри от зората на „демокрацията”. Слуша българска фолкмузика и спонсорира певци и състави, фен е на футбола и е запален скиор. Съосновател на „седмиците” заедно със Стоян Ненчев-Цеко, Николай Чилингиров, Георги Калапатиров-Италианото и Вальо Димитров – президент на клуба за „кражби и продажби”. След време се разбиха и Патерицата се прехвърля в лагера на ВИС-2. Цеко пък преминава при сикаджиите и става съдружник с Емил Спасов-Слънцето и Христо Халваджиев. Знае се, че Патерицата е гръмнат от Ганчо Въчков-Ганеца, но убийството се води неразкрито, като много други.
Мони Гани споделил с племенника си Кривия, че Жоро Италианеца е убит от личния си шофьор с един единствен куршум в сърцето на гребната база край Пловдив. Другият съдружник в „Клуб 777”, Пешо Сивака, се продрусва, става наркоман. Смята се, че живее във Виена, ако е жив...
Марбея – София
Едно интервю на Валерия ВЪЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар