Атанас Панайотов: Исках да помогна на Дамян Дамянов да се самоубие!
Стефан Данаилов ме разпитваше как се чукат балерините.
Публикувано: 2 март 2009, 14:17
Атанас Панайотов на гости на Дамян Дамянов.
„С Илия Кънчев искаме да направим грандиозен концерт на група „Импулс“ в зала 1 на НДК, а също така да организираме тяхно турне из цяла България в големите градове, а може да „забият” и в Каварна... Групата скоро ще се събере...”, - съобщава Атанас Панайотов пред читателите на любимия вестник на народа.
Наско се е свързал с Илия Кънчев във Флорида, където той живее с жена си от 10 години, там има звукозаписно студио и бизнесът му върви много добре. Наско Георгиев, Галин Беличовски също са в Америка, Шушу пък е в Испания, работи по круизите .... Единствен в България е останал Веселин Маринов, който сега е звезда на попфолка.... През групата са минали и други музиканти, които са суперизвестни в България – Денис Ризов, който след това проби с „Ахат“ също започва с „Импулс“...
...................................
- Понеже си вътре в нещата, как ще коментираш взривът пред заведението на Пилето и разпределението на наркобизнеса у нас?
- Този Ники Пилето съм го виждал два пъти на бул. „Витоша“ как се разхожда и два пъти как говори по телефона пред „Неро”. Аз навремето държах горе долу на същото място заведение - „The Joy club”...
С Пацо Дългия, за когото се пише по вестниците, че Пилето му дължи пари, се знаем повече от 15 години. Още когато киснеше с Фалконети и Льони в хотел „Орбита”. Много пъти сме били заедно по заведения, срещали сме се при общи познати и мога да кажа, че, ако Пилето му дължи пари, то трябва да му ги върне. Тук всеки се прави на тарикат, а не обича да плаща. И после защо ги замерят с бомби? Повечето от големите „босове” ги убиха, други избягаха, трети ги вързаха, така че предстои ново разпределение на територии и влияние в подземния свят. Но няма нито един заключен
политик и бивш генерал от ДС, а те са истинските главатари на мафията у нас.
- Да минем на по-приятната тема - как се запозна с Илия Кънчев и рокаджиите от „Импулс”?- С Илия Кънчев се запознах, както с повечето музиканти, пред „Кристал“, едно от средищата на тарикатите в София. Бях заплашен от изселване в провинцията... Илия тогава ми предложи да работя с групата му „Импулс“... По това време бях направил най-голямото осветление за концерти, никой нямаше такова... Васко Кеца пръв ме покани – искаше даже да ми плати 2 500 лева за самото осветление, но аз предпочетох момчетата от „Импулс”... И започнахме да обикаляме България. Тогава се свиреше предимно на абитуриентски балове и се печелеше добре – музикантите взимаха по 90 лева на вечер... Работех като импресарио на групата... И тези мигове от моя живот ги описах в най-новата си книга „Sex with me”... Тогава всички групи в България забиваха „кавъри“... Ние бяхме с репертоар на „ЕйСи/ДиСи“, „Дийп Пърпъл“, „Рейнбоу“... Тогава в състава на групата бяха Илия Кънчев – на йониката заедно с Върбан, който беше дошъл от „Синьо белите“, групата на Емил Димитров, те бяха и вокали, главен вокал беше Веско Маринов, Галин Беличовски - на соло китарата, Наско Георгиев - баскитара, а Шушу беше на барабаните...
Репетираха в читалище „Лилия Карастоянова“ в кв. „Надежда“... След репетиции тръгвахме по заведения насам натам ... Наско ходеше с Роксана Белева, Шушу - с Ирина Флорин, Илия Кънчев си беше семеен, той и до днес си е с неговата съпруга Неси...
Концертите преминаваха много добре... „ЕйСи/ДиСи“ и „Пърпъл“ бяха тогава едни от най-известните рокаджийски банди... Веско Маринов пееше много здраво, сега се изявява в съвсем друг жанр, но тогава беше рокаджия....Тъкмо беше започнал да следва в Консерваторията...
- Много ли момичета се въртяха около групата?
- Както сега има фенки, така и тогава си имаше... На абитуриентските балове се скъсвахме от жени... Навремето нямаше такива, които да пътуват с нас, това не е Америка... Момичетата идваха на концертите... Те
тогава бяха по-разкрепостени, отколкото сега...
Само и само за да бъдат с някого от групата, правеха невъзможни неща...
- Веселин Маринов славеше ли се като голям сваляч тогава?
- Не, Веско беше един стегнат, малко дървен... Но си беше мощен и тогава, як, здрав... Сега е разкрепостен, съвсем различен... Много му се радвам, че направи такава голяма кариера... От всички музиканти, преминали през „Импулс“, той направи най-сериозна кариера...
- Не вярвам да не е имал фенки?
- Веско винаги е имал фенки, но беше просто по-дръпнат... Сега го наваксва, като му е дошла музата, да е жив и здрав!
- Какво беше това сценично осветление, което си имал, някакви специални ефекти ли?
- Моето осветление беше огромно, с много лампи, със специален пулт за осветител... Никой нямаше такова...
- Откъде се сдоби с тази техника?
- Тази техника ми я направи един, бай Иван Паяка се казваше... Работилницата му беше под моста „Чавдар“.. При бай Иван Паяка много от старите тарикати, чейнчаджиите, работеха като мъртви души... Той те води на работа, за да не те гонят „куките“ и все едно ти плаща 300 лв. заплата, а сам си ги прибира за себе си, като си плаща и съответния данък... Той избяга във Австрия през 1982- 1983 г., видях го там...
Той си беше железар човекът... Аз тогава му нарисувах каква искам да бъде апаратурата, той я направи, но тя беше толкова тежка и тромава, че 5-6 човека трудно я носеха.... Това бяха пет прожектора тежки по 200 килограма... На един концерт като ги наредихме, подът – дървен, Веско Маринов търчи, пее „ЕйСи/ ДиСи“, поскача...и по едно време като започнаха да се клатят тия големи прожектори... Никой обаче нямаше такова голямо осветление... Като казвам прожектор – това е една колона, на която има 50 лампи... Пет прожектора по 50 лампи, това са 250 лампи, на които слагахме фолио – зелено, червено...Абе, примитивна работа, ама за времето си беше страшно... 5 000 лева вложих в него... Трябваше да се спасявам, защото щяха да ме изселят... Предпочетох да инвестирам тази сума и да обикалям с музикантите насам натам...
- Казвал си ми, че си се спасявал от изселване и като статист в Народния театър...
- Да, „куките“ тогава идваха два пъти да ме вземат, но Стефан Данаилов ме защити... Вика: „Оставете го човека!“ Пък със
Стефчо Данаилов се сприятелихме, понеже аз чуках най-хубавите балерини и той все ме питаше: „ Абе, Насе, кажи ми тази как се чука, онази как се чука?...“
- Той питаше тебе?!..- Ами да, той беше партиен секретар, звезда, не можеше да си позволи да сваля по този начин, по който аз...
Много често водех приятели в ресторанта на последния етаж на Народния театър, където цените бяха смешни... Най-обичах като заведа 2-3 хубави мадами, а на съседната маса са Велко Кънев, Мамалев, Сава Хашъмов, аз да кажа на сервитьора: „Една бутилка за съседната маса!“ На мадамите им се събираха очите... Аз като чейнчаджия бях баровец в сравнение с тези мастити артисти... Колко да им е била заплатата – 200-300 лева... Аз за един ден изкарвах доста повече!.. Пък и в този ресторант се криехме, защото там не идваха „куки“... Друго такова заведение беше барчето на Военния театър, което тогава държаха Роза и мъжът й Карло, католик от Белене... И там „куки“ не влизаха... По-късно Кошлуков го направи пиано бар, после и той го продаде... Но когато Кошлуков го взе от Роза и от Карло, те много страдаха... Но властта си е власт, какво можеха да направят...
- А ти като пътуваше из страната с група „Импулс” използваше ли това да си въртиш и далаверите?- Моята и на Илия Кънчев далавера никога не е спирала... Илия също си беше далавераджия и си бръмчахме заедно - шиткахме златни синджири... На Илия жена му- Неси, шиеше шушлякови якета, подобни на тези на „Топ гън“,и ги шиткахме из цяла България. Илия имаше една от най-добрите апаратури за групи по онова време... Той висеше всеки ден при нас на „Кристал“, за да намира по-евтино валута да купува инструменти... Да се внасят инструменти, беше много силна далавера – Илия беше един от водещите в този бизнес... Мисля, че имаше някаква леля в Австралия... Всяка група се стремеше да излезе на гурбет из скандинавските страни, за да могат музикантите да си напазаруват апаратура с парите, които изкарат... Тук нищо нямаше... Сценични дрехи и ботуши също се продаваха много... Бях известно време екскурзовод с испански групи, купувах по-изгъзени дрехи и ги давах на музикантите за сцената...
- По това време доста известни сега хора са се занимавали с импресарска работа - на групи, на музиканти...
- Да, Митко /Димитър – б.а./ Събев, който сега е петролен и хотелиерски магнат, мултимилионер, също беше импресарио на най-различни музиканти като Силвия Кацарова, например...
- А кой му даде тласък на бизнеса по-нататък?
- Зад него седят Чорни и Любен Гоцев. На много хора в България бизнес и пари им дадоха те двамата... Чорни е доведен в България от Димитър Димитров, небезизвестният Митьо Шашмата... Това е един стар тарикат, който е бил във Виена чрез „Нордекс“ и там се запознал с Чорни... Както казваше Митьо: „Аз докарах Чорни със златните зъби в устата...“ Това беше много модерно навремето в Съветския Съюз - богатите хора да си слагат златни зъби отпред в устата...
Митьо Шашмата направи и Петя Славова и Митко Събев банкери...
Любо Пъпката /Любомир Павлов – б. а./ беше импресарио на Васко Кеца по едно време... Пъпката е един от първите, който започна да се занимава със записи на аудио- и видеокасети и тяхното разпространение... И правеше пари от това... С такива касети започнаха и „Рива саунд“, започна и Макарона, започна и един голям бизнесмен, който държи магазините „Арон“... Това беше доходоносен бизнес по онова време... През 1981-1982 г. бяха много модерни видеата система „Бетамакс“... Тогава не всеки имаше видео и се ходеше в определени заведения като „Чепишев“ на Витоша, например и там се гледаха разни филми на видео...
Друг доходоносен бизнес тогава беше записването и продаването на касети със сръбска музика... Един от големите разпространители на такава музика беше Митко Модрев, който продаваше зад „Макдонлдс“ – „Помиярника”, заведението откъдето тръгна Славчо Христов – Кебапчето, банкерът на Иван Костов, на „Жданов“ /“Пиротска“ - б.а./ Преди това той беше и един от най-големите продавачи на вносни цигари, тези дългите женски цигари „More , „Eve“... Продаваше ги пред „Покойника“, преди да открият „Кристал“ и „Медовина“... Тогава от него си купуваха цигари всички артисти от Сатирата, от Военния театър, от „Сълза и смях“, от Народния... Наричахме Модрев „човекът к..р“... Беше му като бутилка от кока кола... Няма майтап! Когато правехме чейнч пред „Александър Невски“ и чакахме групите да дойдат, като минеше руска група, Митко си го хващаше, надървяше го и започваше да го удря по пейката...
-Ти си ми казвал, че Дамян Дамянов те е подтикнал да започнеш сериозно да пишеш... Как се запозна с него?
- Запознах се чрез най-големия му син - Петрето, който беше пиколо в хотел „Славянска беседа“... През 1991-а година, тъкмо се бях върнал в България и трябваше постоянно да се обаждам в Гамбия, за да питам какво става със сина ми... Обаждах се от хотела, защото Петрето ми предоставяше тази възможност... Един ден ме заведе в тях и така се запознахме с Дамян Дамянов и Надежда Захариева...
Когато по-късно вече живеех в „Младост“, всяка вечер като се прибирах към къщи, спирах при тях, в апартамента им на „Цариградско шосе“. Синът ми Наско много обичаше да си играе с тяхното куче Мурджо - помиярче, бутнато от кола, което Надежда Захариева прибрала и се грижеха за него... С Дамян пък си говорехме мъжки приказки... Той много се подиграваше с моята първа книга „Краставицата“...
Тогава му издадох две книги с по 25 000 тираж – едната беше „Свири, свири, щурче“ - всички текстове за песни на Лили Иванова, другата беше с епиграмите за БСП „ С извинение”... Обиколили сме почти цяла България с него и с Надежда... Издадох и една нейна книга - „Казвам се Надежда“...
- В какъв смисъл ги издаде?- Ами платил съм ги от джоба си... Тогава аз издадох 28 книги на над 50 български автори... С Надка Захариева направихме издателска къща „Черноризец Храбър“... Аз не знаех кои български автори са известни... Те ми казваха кои да издадем... По точно Надежда, защото Дамян нямаше много думата в семейството...
- Казваш, че Дамян Дамянов не е имал думата, но всичко е било на нейните плещи, а той й е изневерявал, доколкото е известно...
- Дамян е изневерявал, докато още е могъл да ходи – тогава не съм бил в България и не съм видял нищо... Него го уважавах като човек, който си държи на убежденията, на идеите... Той не е имал представа каква репресивна машина е била БКП... Въпреки всичко под мое давление той написа книжката с епиграми срещу БСП...
Но Надежда беше стожерът в семейството... Сама жена гледаше три деца и куче... Отделно Дамян... Той се събуждаше след 12 часа на обяд, тя трябваше да се погрижи за него, да приготви обяд, да го сложи на бюрото, където пишеше и какво ли не... Бях я кръстил “желязната лейди”...
- Има ли истина в това, че тя не му е била вярна...
- Всички тия глупости, които се изписаха за нея, не са верни... Ако някой е писал, че тя е имала любовни връзки по време на брака си с Дамян Дамянов, това не е вярно... Това, което тя е преживяла, много малко жени са изпитвали на гърба си...
- Споделяла ли ти е защо започна да пише за чалгата?
- Направи го, за да оцелее в тези тежки времена, за да се издържа, за да изхранва семейството си...
Надка сама се е провъзгласила за „царицата на чалгата“ и тя е такава!
Тя направи над 500 хита! За всички, за които се сетиш. Доказа се като добър занаятчия, защото писане на текстове за песни е занаят...
- А защо отиде в ДПС?
- Тя ми е казвала, че това е единствената истинска партия и изборът си е неин...
- Какъв беше по характер Дамян Дамянов?
- Ние с Дамян бяхме като Том и Джери – хем се карахме, хем се обичахме... Надежда ми казваше: „Насе, той вижда в тебе това, което самият го няма - ти си млад, прав, здрав, чукаш жени...“ Може би затова той понякога беше злобничък към мен... Аз пък като влезнех в тях и му казвах: “Ей, комунист, сега ще те убием?“ Майтапех се, но той настръхваше и питаше: “А кога ще ме убиете?“ А аз великодушно отвръщах: “Е, понеже си много известен поет, на теб ще ти простим!“
По-късно Дамян искаше да издам негов сексроман от мое име... Така и не го видях този роман...Той много се страхуваше тогава какво ще каже Надежда... Бях от много малкото хора, които Надежда допускаше при него... Там идваше един Чавдар Чавдаров, поет, един лекар, който го лекуваше... Предпазваше го от силни емоции...
Един път Дамян ми написа на листче името на едно лекарство, приспивателно... да му го намеря, за да се самоубиел...И аз взех, че му го занесох. Той обаче извикал Надежда и й казал: „Надке, виж Наско какво ми гласи!.. Тя ме извика в хола и ми се скара: „Наско, ти луд ли си на чичо ти Дамян да му носиш тия лекарства!? Той веднага ми каза!“ Обяснявам й: „Надке, той ме помоли, пък и защо да се мъчи човекът!“ Аз бях много „за“ един човек да не се мъчи...
- Той наистина ли е искал да се самоубие?
- Дамян десет пъти посяга на живота си и десет пъти се разбра, че посяга на живота си, за да го спасят...
Той си беше такъв! Докато съм бил приятел с него и съм ходел в това семейство, той поне 5-6 пъти е правил опити за самоубийство.
Едно интервю на Айра Мурад
Наско се е свързал с Илия Кънчев във Флорида, където той живее с жена си от 10 години, там има звукозаписно студио и бизнесът му върви много добре. Наско Георгиев, Галин Беличовски също са в Америка, Шушу пък е в Испания, работи по круизите .... Единствен в България е останал Веселин Маринов, който сега е звезда на попфолка.... През групата са минали и други музиканти, които са суперизвестни в България – Денис Ризов, който след това проби с „Ахат“ също започва с „Импулс“...
...................................
- Понеже си вътре в нещата, как ще коментираш взривът пред заведението на Пилето и разпределението на наркобизнеса у нас?
- Този Ники Пилето съм го виждал два пъти на бул. „Витоша“ как се разхожда и два пъти как говори по телефона пред „Неро”. Аз навремето държах горе долу на същото място заведение - „The Joy club”...
С Пацо Дългия, за когото се пише по вестниците, че Пилето му дължи пари, се знаем повече от 15 години. Още когато киснеше с Фалконети и Льони в хотел „Орбита”. Много пъти сме били заедно по заведения, срещали сме се при общи познати и мога да кажа, че, ако Пилето му дължи пари, то трябва да му ги върне. Тук всеки се прави на тарикат, а не обича да плаща. И после защо ги замерят с бомби? Повечето от големите „босове” ги убиха, други избягаха, трети ги вързаха, така че предстои ново разпределение на територии и влияние в подземния свят. Но няма нито един заключен
политик и бивш генерал от ДС, а те са истинските главатари на мафията у нас.
- Да минем на по-приятната тема - как се запозна с Илия Кънчев и рокаджиите от „Импулс”?- С Илия Кънчев се запознах, както с повечето музиканти, пред „Кристал“, едно от средищата на тарикатите в София. Бях заплашен от изселване в провинцията... Илия тогава ми предложи да работя с групата му „Импулс“... По това време бях направил най-голямото осветление за концерти, никой нямаше такова... Васко Кеца пръв ме покани – искаше даже да ми плати 2 500 лева за самото осветление, но аз предпочетох момчетата от „Импулс”... И започнахме да обикаляме България. Тогава се свиреше предимно на абитуриентски балове и се печелеше добре – музикантите взимаха по 90 лева на вечер... Работех като импресарио на групата... И тези мигове от моя живот ги описах в най-новата си книга „Sex with me”... Тогава всички групи в България забиваха „кавъри“... Ние бяхме с репертоар на „ЕйСи/ДиСи“, „Дийп Пърпъл“, „Рейнбоу“... Тогава в състава на групата бяха Илия Кънчев – на йониката заедно с Върбан, който беше дошъл от „Синьо белите“, групата на Емил Димитров, те бяха и вокали, главен вокал беше Веско Маринов, Галин Беличовски - на соло китарата, Наско Георгиев - баскитара, а Шушу беше на барабаните...
Репетираха в читалище „Лилия Карастоянова“ в кв. „Надежда“... След репетиции тръгвахме по заведения насам натам ... Наско ходеше с Роксана Белева, Шушу - с Ирина Флорин, Илия Кънчев си беше семеен, той и до днес си е с неговата съпруга Неси...
Концертите преминаваха много добре... „ЕйСи/ДиСи“ и „Пърпъл“ бяха тогава едни от най-известните рокаджийски банди... Веско Маринов пееше много здраво, сега се изявява в съвсем друг жанр, но тогава беше рокаджия....Тъкмо беше започнал да следва в Консерваторията...
- Много ли момичета се въртяха около групата?
- Както сега има фенки, така и тогава си имаше... На абитуриентските балове се скъсвахме от жени... Навремето нямаше такива, които да пътуват с нас, това не е Америка... Момичетата идваха на концертите... Те
тогава бяха по-разкрепостени, отколкото сега...
Само и само за да бъдат с някого от групата, правеха невъзможни неща...
- Веселин Маринов славеше ли се като голям сваляч тогава?
- Не, Веско беше един стегнат, малко дървен... Но си беше мощен и тогава, як, здрав... Сега е разкрепостен, съвсем различен... Много му се радвам, че направи такава голяма кариера... От всички музиканти, преминали през „Импулс“, той направи най-сериозна кариера...
- Не вярвам да не е имал фенки?
- Веско винаги е имал фенки, но беше просто по-дръпнат... Сега го наваксва, като му е дошла музата, да е жив и здрав!
- Какво беше това сценично осветление, което си имал, някакви специални ефекти ли?
- Моето осветление беше огромно, с много лампи, със специален пулт за осветител... Никой нямаше такова...
- Откъде се сдоби с тази техника?
- Тази техника ми я направи един, бай Иван Паяка се казваше... Работилницата му беше под моста „Чавдар“.. При бай Иван Паяка много от старите тарикати, чейнчаджиите, работеха като мъртви души... Той те води на работа, за да не те гонят „куките“ и все едно ти плаща 300 лв. заплата, а сам си ги прибира за себе си, като си плаща и съответния данък... Той избяга във Австрия през 1982- 1983 г., видях го там...
Той си беше железар човекът... Аз тогава му нарисувах каква искам да бъде апаратурата, той я направи, но тя беше толкова тежка и тромава, че 5-6 човека трудно я носеха.... Това бяха пет прожектора тежки по 200 килограма... На един концерт като ги наредихме, подът – дървен, Веско Маринов търчи, пее „ЕйСи/ ДиСи“, поскача...и по едно време като започнаха да се клатят тия големи прожектори... Никой обаче нямаше такова голямо осветление... Като казвам прожектор – това е една колона, на която има 50 лампи... Пет прожектора по 50 лампи, това са 250 лампи, на които слагахме фолио – зелено, червено...Абе, примитивна работа, ама за времето си беше страшно... 5 000 лева вложих в него... Трябваше да се спасявам, защото щяха да ме изселят... Предпочетох да инвестирам тази сума и да обикалям с музикантите насам натам...
- Казвал си ми, че си се спасявал от изселване и като статист в Народния театър...
- Да, „куките“ тогава идваха два пъти да ме вземат, но Стефан Данаилов ме защити... Вика: „Оставете го човека!“ Пък със
Стефчо Данаилов се сприятелихме, понеже аз чуках най-хубавите балерини и той все ме питаше: „ Абе, Насе, кажи ми тази как се чука, онази как се чука?...“
- Той питаше тебе?!..- Ами да, той беше партиен секретар, звезда, не можеше да си позволи да сваля по този начин, по който аз...
Много често водех приятели в ресторанта на последния етаж на Народния театър, където цените бяха смешни... Най-обичах като заведа 2-3 хубави мадами, а на съседната маса са Велко Кънев, Мамалев, Сава Хашъмов, аз да кажа на сервитьора: „Една бутилка за съседната маса!“ На мадамите им се събираха очите... Аз като чейнчаджия бях баровец в сравнение с тези мастити артисти... Колко да им е била заплатата – 200-300 лева... Аз за един ден изкарвах доста повече!.. Пък и в този ресторант се криехме, защото там не идваха „куки“... Друго такова заведение беше барчето на Военния театър, което тогава държаха Роза и мъжът й Карло, католик от Белене... И там „куки“ не влизаха... По-късно Кошлуков го направи пиано бар, после и той го продаде... Но когато Кошлуков го взе от Роза и от Карло, те много страдаха... Но властта си е власт, какво можеха да направят...
- А ти като пътуваше из страната с група „Импулс” използваше ли това да си въртиш и далаверите?- Моята и на Илия Кънчев далавера никога не е спирала... Илия също си беше далавераджия и си бръмчахме заедно - шиткахме златни синджири... На Илия жена му- Неси, шиеше шушлякови якета, подобни на тези на „Топ гън“,и ги шиткахме из цяла България. Илия имаше една от най-добрите апаратури за групи по онова време... Той висеше всеки ден при нас на „Кристал“, за да намира по-евтино валута да купува инструменти... Да се внасят инструменти, беше много силна далавера – Илия беше един от водещите в този бизнес... Мисля, че имаше някаква леля в Австралия... Всяка група се стремеше да излезе на гурбет из скандинавските страни, за да могат музикантите да си напазаруват апаратура с парите, които изкарат... Тук нищо нямаше... Сценични дрехи и ботуши също се продаваха много... Бях известно време екскурзовод с испански групи, купувах по-изгъзени дрехи и ги давах на музикантите за сцената...
- По това време доста известни сега хора са се занимавали с импресарска работа - на групи, на музиканти...
- Да, Митко /Димитър – б.а./ Събев, който сега е петролен и хотелиерски магнат, мултимилионер, също беше импресарио на най-различни музиканти като Силвия Кацарова, например...
- А кой му даде тласък на бизнеса по-нататък?
- Зад него седят Чорни и Любен Гоцев. На много хора в България бизнес и пари им дадоха те двамата... Чорни е доведен в България от Димитър Димитров, небезизвестният Митьо Шашмата... Това е един стар тарикат, който е бил във Виена чрез „Нордекс“ и там се запознал с Чорни... Както казваше Митьо: „Аз докарах Чорни със златните зъби в устата...“ Това беше много модерно навремето в Съветския Съюз - богатите хора да си слагат златни зъби отпред в устата...
Митьо Шашмата направи и Петя Славова и Митко Събев банкери...
Любо Пъпката /Любомир Павлов – б. а./ беше импресарио на Васко Кеца по едно време... Пъпката е един от първите, който започна да се занимава със записи на аудио- и видеокасети и тяхното разпространение... И правеше пари от това... С такива касети започнаха и „Рива саунд“, започна и Макарона, започна и един голям бизнесмен, който държи магазините „Арон“... Това беше доходоносен бизнес по онова време... През 1981-1982 г. бяха много модерни видеата система „Бетамакс“... Тогава не всеки имаше видео и се ходеше в определени заведения като „Чепишев“ на Витоша, например и там се гледаха разни филми на видео...
Друг доходоносен бизнес тогава беше записването и продаването на касети със сръбска музика... Един от големите разпространители на такава музика беше Митко Модрев, който продаваше зад „Макдонлдс“ – „Помиярника”, заведението откъдето тръгна Славчо Христов – Кебапчето, банкерът на Иван Костов, на „Жданов“ /“Пиротска“ - б.а./ Преди това той беше и един от най-големите продавачи на вносни цигари, тези дългите женски цигари „More , „Eve“... Продаваше ги пред „Покойника“, преди да открият „Кристал“ и „Медовина“... Тогава от него си купуваха цигари всички артисти от Сатирата, от Военния театър, от „Сълза и смях“, от Народния... Наричахме Модрев „човекът к..р“... Беше му като бутилка от кока кола... Няма майтап! Когато правехме чейнч пред „Александър Невски“ и чакахме групите да дойдат, като минеше руска група, Митко си го хващаше, надървяше го и започваше да го удря по пейката...
-Ти си ми казвал, че Дамян Дамянов те е подтикнал да започнеш сериозно да пишеш... Как се запозна с него?
- Запознах се чрез най-големия му син - Петрето, който беше пиколо в хотел „Славянска беседа“... През 1991-а година, тъкмо се бях върнал в България и трябваше постоянно да се обаждам в Гамбия, за да питам какво става със сина ми... Обаждах се от хотела, защото Петрето ми предоставяше тази възможност... Един ден ме заведе в тях и така се запознахме с Дамян Дамянов и Надежда Захариева...
Когато по-късно вече живеех в „Младост“, всяка вечер като се прибирах към къщи, спирах при тях, в апартамента им на „Цариградско шосе“. Синът ми Наско много обичаше да си играе с тяхното куче Мурджо - помиярче, бутнато от кола, което Надежда Захариева прибрала и се грижеха за него... С Дамян пък си говорехме мъжки приказки... Той много се подиграваше с моята първа книга „Краставицата“...
Тогава му издадох две книги с по 25 000 тираж – едната беше „Свири, свири, щурче“ - всички текстове за песни на Лили Иванова, другата беше с епиграмите за БСП „ С извинение”... Обиколили сме почти цяла България с него и с Надежда... Издадох и една нейна книга - „Казвам се Надежда“...
- В какъв смисъл ги издаде?- Ами платил съм ги от джоба си... Тогава аз издадох 28 книги на над 50 български автори... С Надка Захариева направихме издателска къща „Черноризец Храбър“... Аз не знаех кои български автори са известни... Те ми казваха кои да издадем... По точно Надежда, защото Дамян нямаше много думата в семейството...
- Казваш, че Дамян Дамянов не е имал думата, но всичко е било на нейните плещи, а той й е изневерявал, доколкото е известно...
- Дамян е изневерявал, докато още е могъл да ходи – тогава не съм бил в България и не съм видял нищо... Него го уважавах като човек, който си държи на убежденията, на идеите... Той не е имал представа каква репресивна машина е била БКП... Въпреки всичко под мое давление той написа книжката с епиграми срещу БСП...
Но Надежда беше стожерът в семейството... Сама жена гледаше три деца и куче... Отделно Дамян... Той се събуждаше след 12 часа на обяд, тя трябваше да се погрижи за него, да приготви обяд, да го сложи на бюрото, където пишеше и какво ли не... Бях я кръстил “желязната лейди”...
- Има ли истина в това, че тя не му е била вярна...
- Всички тия глупости, които се изписаха за нея, не са верни... Ако някой е писал, че тя е имала любовни връзки по време на брака си с Дамян Дамянов, това не е вярно... Това, което тя е преживяла, много малко жени са изпитвали на гърба си...
- Споделяла ли ти е защо започна да пише за чалгата?
- Направи го, за да оцелее в тези тежки времена, за да се издържа, за да изхранва семейството си...
Надка сама се е провъзгласила за „царицата на чалгата“ и тя е такава!
Тя направи над 500 хита! За всички, за които се сетиш. Доказа се като добър занаятчия, защото писане на текстове за песни е занаят...
- А защо отиде в ДПС?
- Тя ми е казвала, че това е единствената истинска партия и изборът си е неин...
- Какъв беше по характер Дамян Дамянов?
- Ние с Дамян бяхме като Том и Джери – хем се карахме, хем се обичахме... Надежда ми казваше: „Насе, той вижда в тебе това, което самият го няма - ти си млад, прав, здрав, чукаш жени...“ Може би затова той понякога беше злобничък към мен... Аз пък като влезнех в тях и му казвах: “Ей, комунист, сега ще те убием?“ Майтапех се, но той настръхваше и питаше: “А кога ще ме убиете?“ А аз великодушно отвръщах: “Е, понеже си много известен поет, на теб ще ти простим!“
По-късно Дамян искаше да издам негов сексроман от мое име... Така и не го видях този роман...Той много се страхуваше тогава какво ще каже Надежда... Бях от много малкото хора, които Надежда допускаше при него... Там идваше един Чавдар Чавдаров, поет, един лекар, който го лекуваше... Предпазваше го от силни емоции...
Един път Дамян ми написа на листче името на едно лекарство, приспивателно... да му го намеря, за да се самоубиел...И аз взех, че му го занесох. Той обаче извикал Надежда и й казал: „Надке, виж Наско какво ми гласи!.. Тя ме извика в хола и ми се скара: „Наско, ти луд ли си на чичо ти Дамян да му носиш тия лекарства!? Той веднага ми каза!“ Обяснявам й: „Надке, той ме помоли, пък и защо да се мъчи човекът!“ Аз бях много „за“ един човек да не се мъчи...
- Той наистина ли е искал да се самоубие?
- Дамян десет пъти посяга на живота си и десет пъти се разбра, че посяга на живота си, за да го спасят...
Той си беше такъв! Докато съм бил приятел с него и съм ходел в това семейство, той поне 5-6 пъти е правил опити за самоубийство.
Едно интервю на Айра Мурад
Няма коментари:
Публикуване на коментар