Атанас Панайотов: Хуан от Варна откраднал мерцедеса на Дейвид Бекъм!
Николай Гатев- Шматката участва в клане на българска банда в Испания.
Публикувано: 13 май 2011, 13:05
Нашите хора гепили и порше кайена на футболиста Роберто Карлош.
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Книгите му се радват на голям интерес сред българите в Андалусия. - Наско, запознал си се с един от най-известните българи автокрадци в Испания. Разкажи неговата история... - Това е Хуан, поиспанчен българин – Иван. Бяга от Мадрид в Гибралтар след разни стрелби между български банди в испанската столица. Гибралтар служи за убежище за такива като него, защото е Британска зона, която е извън ЕС... Имат си собствена валута, еквивалент на английската лира. Наричат го Скалата!
С Хуан се запознахме в един огромен супермаркет, където ходим с приятели да пазаруваме. Той ме спря, представи се и каза, че е голям фен на моите книги. Помолих го да разкаже за себе си и той се съгласи, като не ми издаде фамилията си от съображение за сигурност. Хуан е от Варна.
В Испания се заселил в Мадрид. Там по заведенията 90 процента от охраните са български мутри, повечето бивши СИК-аджии. Става партия с „Да ти мърда рибката” – неговото име също не поиска да ми каже. Прякорът му е такъв, защото обичал да черпи наляво и надясно. И ако e шоколад, казвал: „Айде, хапни, хапни, за да ти мърда рибката!” Ако е кокаин, пък: „Айде, шмръкни, да ти мърда рибката!” И така започнали да го наричат „Да ти мърда рибката”.
Пристигат с Хуан в Испания през 2000-та. Двамата бръмчат на заможни стари дами и посредничат при покупко-продажба на гепени стоки, най-вече скъпи автомобили. „Да ти мърда рибката” е душата на компанията – лъчезарен, усмихнат, купонджия, ларж! И се държи все едно, че е потомствен милионер и глезеното момче във фамилията... В Мадрид и околността няма жена от 20 до 80, която да устои на чара му. Обслужват наред стари заможни дами, аристократки и всякакви богаташки... Но не са жигола. По едно време „Да ти мърда рибката” ходил с една баба... Като казвам баба – значи 45-годишна, която държала клуб за елитни проститутки и ги давала по 1000 евро на час! И е толкова ларж, че не тя, а нашият човек се набутва по нея със 70 000 евро! Той е принцът на Моралеха – най-тузарският квартал в цяла Испания, не само в Мадрид. Там къща под 1-2 милиона няма. Навсякъде по дискотеки, в ресторанти и партита „Да ти мърда рибката” и Хуан
се представят за руски князе, наследници на Романови.
Ако някъде няма свободна маса, веднага им се донася и се подрежда за тях.
Около тях се въртят автоджамбазите от Варна, София и Плевен. По това време на територията на община Мадрид действат няколко български банди с автокрадци. Те като посредници заработват доста добре.
Три пъти крадат мерцедеса на Дейвид Бекъм, гепат и първото порше кайен на Роберто Карлош.
Той вижда крадеца в колата как се опитва да я запали, чука му по прозореца, но оня потегля с мръсна газ и футболистът хуква да го гони по мадридските улици...
С аудито S8 на Фернандо Йеро крадците навъртели повече километри, отколкото самият собственик. Изобщо българите в Испания не си поплюват. Наказват дори министри, депутати и известни личности от артистичния елит.
- А къде е сега „Да ти мърда рибката”?- „Да ти мърда рибката” е убит по особено жесток начин. Заклан е като животно. Откриват го в една изоставена постройка. Започва война между българските банди, като в тях се намесват руснаци, чеченци, сърби и хървати. За да отмъстят за „Да ти мърда рибката”, разстреляли показно с калашници трима души, от които двама са българи и се предполага, че са участвали в убийството му. Кървавата баня става на спирката на метрото „Сиудад Линеал” през 2003 г. По-известен сред тях е Николай Гатев - Ники Шматката.
След тези събития Хуан се светва, че и неговият ред ще дойде, и бяга първоначално в Тарифа, най-южната точка на Испания, сборище на сърфисти, и се присъединява към тях. Там се сприятелява с Кочана от Русе. Викат му така, защото онази работа му е голяма и дебела като кочан на царевица. Хванали две богати германки и на плажа започват да ги работят здраво и юнашки, както той се изразява - „Баташкото клане”. Гледа Хуан към Кочана – оня се поти, а неговата си дъвче дъвка и все едно някой я гъделичка със сламка. Но... русенецът си извадил дуката, целият го увъртял в пясъка и пак заработил здравата. Пот тече, лее се като река, свитки му излизат и само дето не се разплакал от болка, а германката през цялото време повтаряла: „Гут, гут...”
Хуан е разочарован от България. Прибрал се веднъж и ми вика: „Никога повече, брато! Точно е така, както го пишеш в твоите книги, затова съм ти голям фен!..” И ми разказа следната случка: Прибрал се в София, където го посрещнали верни другари. Държали апартамент в кв. „Лозенец”, където Милко Балев имаше къща. Там е с една опел корса, мижава, с мадридска регистрация – М-то е точно като нашето за Монтана.
Излиза сутринта от блока да ходи по задачи и гледа – пред колата се надупил някакъв старши лейтенант от полицията и разглежда регистрационната табела. Хуан се направил, че не го забелязва, отключил си колата и аха да се качи. А ченгето скочило и се метнало върху предния капак. Завикал като селянин: „Тая кола твоя ли е? Дай докюментите!” Хуан му дава международния си паспорт, където колата е записана и има печат и дата от КПП-то. Отделно испанска книжка, испанска резиденция и документите на автомобила. Куката гледал, гледал, чесал се и му изръсил: „Добре тогава, айде сега обясни ми
защо този софийски номер е с монтанска регистрация?”
А кръгчето, нещо като воден знак, българските тарикати в КАТ са изкопирали едно към едно с мадридското. Набеждава го, че всичко му е фалшиво и нередовно и му крещи целият в пяна: „Искаш да повярвам, че тези документи са истински? Кажи кво правим сега?” Хуан съвсем лекичко и смирено го помолил да звънне на някой по-компетентен и да му обясни, каквото трябва, че нямал време за губене. Той звънял, питал, крещял, слушал и накрая му хвърлил документите и дори без извинение си тръгнал.
И друга случка ми разказа Хуан: Спукал гума на излизане от Бургас по пътя за жк „Меден рудник” и слязъл да си я прави. Спира една кола с четири ченгета с дебели шкембета. Попитали го: „Тази кола твоя ли е?” Погледнали – испански документи. Започнали да правят тараш на колата. А отстрани в джобчето на едната врата Хуан имал четири-пет блокчета с хашиш. Единият полицай ги взел и ги заразглеждал: „Туй ко е, ба?” На нашия човек му изстинала кръвта: „Не виждаш ли, та питаш?!” Но не се издал, а си продължил с гумата. А сърцето му ще изхвърчи! Готов да даде някой лев... Но ченгето се направило, че знае, и заключило дълбокомислено: „А, добре тогава!” И върнало хашиша в джобчето на колата. „Такива тъпаци не бех виждал!”, смее се Хуан.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Книгите му се радват на голям интерес сред българите в Андалусия. - Наско, запознал си се с един от най-известните българи автокрадци в Испания. Разкажи неговата история... - Това е Хуан, поиспанчен българин – Иван. Бяга от Мадрид в Гибралтар след разни стрелби между български банди в испанската столица. Гибралтар служи за убежище за такива като него, защото е Британска зона, която е извън ЕС... Имат си собствена валута, еквивалент на английската лира. Наричат го Скалата!
С Хуан се запознахме в един огромен супермаркет, където ходим с приятели да пазаруваме. Той ме спря, представи се и каза, че е голям фен на моите книги. Помолих го да разкаже за себе си и той се съгласи, като не ми издаде фамилията си от съображение за сигурност. Хуан е от Варна.
В Испания се заселил в Мадрид. Там по заведенията 90 процента от охраните са български мутри, повечето бивши СИК-аджии. Става партия с „Да ти мърда рибката” – неговото име също не поиска да ми каже. Прякорът му е такъв, защото обичал да черпи наляво и надясно. И ако e шоколад, казвал: „Айде, хапни, хапни, за да ти мърда рибката!” Ако е кокаин, пък: „Айде, шмръкни, да ти мърда рибката!” И така започнали да го наричат „Да ти мърда рибката”.
Пристигат с Хуан в Испания през 2000-та. Двамата бръмчат на заможни стари дами и посредничат при покупко-продажба на гепени стоки, най-вече скъпи автомобили. „Да ти мърда рибката” е душата на компанията – лъчезарен, усмихнат, купонджия, ларж! И се държи все едно, че е потомствен милионер и глезеното момче във фамилията... В Мадрид и околността няма жена от 20 до 80, която да устои на чара му. Обслужват наред стари заможни дами, аристократки и всякакви богаташки... Но не са жигола. По едно време „Да ти мърда рибката” ходил с една баба... Като казвам баба – значи 45-годишна, която държала клуб за елитни проститутки и ги давала по 1000 евро на час! И е толкова ларж, че не тя, а нашият човек се набутва по нея със 70 000 евро! Той е принцът на Моралеха – най-тузарският квартал в цяла Испания, не само в Мадрид. Там къща под 1-2 милиона няма. Навсякъде по дискотеки, в ресторанти и партита „Да ти мърда рибката” и Хуан
се представят за руски князе, наследници на Романови.
Ако някъде няма свободна маса, веднага им се донася и се подрежда за тях.
Около тях се въртят автоджамбазите от Варна, София и Плевен. По това време на територията на община Мадрид действат няколко български банди с автокрадци. Те като посредници заработват доста добре.
Три пъти крадат мерцедеса на Дейвид Бекъм, гепат и първото порше кайен на Роберто Карлош.
Той вижда крадеца в колата как се опитва да я запали, чука му по прозореца, но оня потегля с мръсна газ и футболистът хуква да го гони по мадридските улици...
С аудито S8 на Фернандо Йеро крадците навъртели повече километри, отколкото самият собственик. Изобщо българите в Испания не си поплюват. Наказват дори министри, депутати и известни личности от артистичния елит.
- А къде е сега „Да ти мърда рибката”?- „Да ти мърда рибката” е убит по особено жесток начин. Заклан е като животно. Откриват го в една изоставена постройка. Започва война между българските банди, като в тях се намесват руснаци, чеченци, сърби и хървати. За да отмъстят за „Да ти мърда рибката”, разстреляли показно с калашници трима души, от които двама са българи и се предполага, че са участвали в убийството му. Кървавата баня става на спирката на метрото „Сиудад Линеал” през 2003 г. По-известен сред тях е Николай Гатев - Ники Шматката.
След тези събития Хуан се светва, че и неговият ред ще дойде, и бяга първоначално в Тарифа, най-южната точка на Испания, сборище на сърфисти, и се присъединява към тях. Там се сприятелява с Кочана от Русе. Викат му така, защото онази работа му е голяма и дебела като кочан на царевица. Хванали две богати германки и на плажа започват да ги работят здраво и юнашки, както той се изразява - „Баташкото клане”. Гледа Хуан към Кочана – оня се поти, а неговата си дъвче дъвка и все едно някой я гъделичка със сламка. Но... русенецът си извадил дуката, целият го увъртял в пясъка и пак заработил здравата. Пот тече, лее се като река, свитки му излизат и само дето не се разплакал от болка, а германката през цялото време повтаряла: „Гут, гут...”
Хуан е разочарован от България. Прибрал се веднъж и ми вика: „Никога повече, брато! Точно е така, както го пишеш в твоите книги, затова съм ти голям фен!..” И ми разказа следната случка: Прибрал се в София, където го посрещнали верни другари. Държали апартамент в кв. „Лозенец”, където Милко Балев имаше къща. Там е с една опел корса, мижава, с мадридска регистрация – М-то е точно като нашето за Монтана.
Излиза сутринта от блока да ходи по задачи и гледа – пред колата се надупил някакъв старши лейтенант от полицията и разглежда регистрационната табела. Хуан се направил, че не го забелязва, отключил си колата и аха да се качи. А ченгето скочило и се метнало върху предния капак. Завикал като селянин: „Тая кола твоя ли е? Дай докюментите!” Хуан му дава международния си паспорт, където колата е записана и има печат и дата от КПП-то. Отделно испанска книжка, испанска резиденция и документите на автомобила. Куката гледал, гледал, чесал се и му изръсил: „Добре тогава, айде сега обясни ми
защо този софийски номер е с монтанска регистрация?”
А кръгчето, нещо като воден знак, българските тарикати в КАТ са изкопирали едно към едно с мадридското. Набеждава го, че всичко му е фалшиво и нередовно и му крещи целият в пяна: „Искаш да повярвам, че тези документи са истински? Кажи кво правим сега?” Хуан съвсем лекичко и смирено го помолил да звънне на някой по-компетентен и да му обясни, каквото трябва, че нямал време за губене. Той звънял, питал, крещял, слушал и накрая му хвърлил документите и дори без извинение си тръгнал.
И друга случка ми разказа Хуан: Спукал гума на излизане от Бургас по пътя за жк „Меден рудник” и слязъл да си я прави. Спира една кола с четири ченгета с дебели шкембета. Попитали го: „Тази кола твоя ли е?” Погледнали – испански документи. Започнали да правят тараш на колата. А отстрани в джобчето на едната врата Хуан имал четири-пет блокчета с хашиш. Единият полицай ги взел и ги заразглеждал: „Туй ко е, ба?” На нашия човек му изстинала кръвта: „Не виждаш ли, та питаш?!” Но не се издал, а си продължил с гумата. А сърцето му ще изхвърчи! Готов да даде някой лев... Но ченгето се направило, че знае, и заключило дълбокомислено: „А, добре тогава!” И върнало хашиша в джобчето на колата. „Такива тъпаци не бех виждал!”, смее се Хуан.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар