Атанас Панайотов: Президентът Петър Стоянов бягал от Юри Галев през балкон
Публикувано: 17 юли 2010, 18:32 | Обновено: 17 юли 2010, 18:32
София, България
Юри Галев не цепел басма на никого... Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Рилецо носел на гръб пияния до козирката Милчо Бонев, а ченгетата помислили, че го е отвлякъл, и го арестували.Скандалният писател Атанас Панайотов, както е известно, познава целия ъндърграунд, затова и сега, след смъртта на Юри Галев, се срещаме с него, за да научим неизвестни подробности около него и неговите авери в македонския край.
- Наско, наскоро от този свят си отиде и Юри Галев. Знам, че съдбата ви е срещала и на всяка цена ще разкажеш неизвестни неща за него?
- Юри Галев го познавам от началото на 90-те години, когато се върнах в България от емиграция. Той беше голям мъжкар, но див селянин, който не цепеше басма на никого и скачаше на всички. Той беше приятел с Щъркела и с Юри Печурката, които бяха много по-сериозни бандити от Васко Илиев и Маргините още преди да се направят групировките.
Юри си беше селски бабаит. Той също е герой в книгите ми. Бил е винаги самостоятелен играч. От всички групировки е имал и приятели, и неприятели.
Събирахме се в едно кафене на “Стамболийски”- на пазара на “Димитър Петков”, което беше на Щъркела. Отсреща пък имаше кръчма, в която се събираха старите тарикати от сорта на Кольо Близнака, Сашо Таратора. Там идваше и Юри Галев.
Знаем за неговите битки в Боровец с висаджиите. Но пък беше изключително добър приятел с Милчо Бонев – бай Миле, с когото и аз бях много близък, често гледаха сина ми на Боровец с жена си Силвия Панагонова.
Има една много смешна случка с тях двамата. Веднъж Милчо се напива и Юри го мята на гръб да го пренесе и го качи на колата. Но ченгетата помислили, че го отвлича, и скочили да го арестуват.
Знам лично от Юри една много скандална случка. Юри Галев и Любчо Стоянов-Боксьора отиват в кантората на Петър Стоянов в Пловдив, който тогава бил адвокат на “Ботев”- Пловдив, да вземат едни 10 000 долара. Те трябвало да им бъдат предадени от бъдещия президент, за да отиде Юри Галев с неговата бригада и с чукове и щанги да изгонят едни самонастанили се цигани в общежитията на отбора.
Галев вече бил получил аванс 10 000 долара, а когато отишли да вземат вторите 10 000, Петър Стоянов като ги вижда, скочил през терасата на първия етаж и избягал. Тези пари му били дадени от президента на клуба да изгони циганите, но Петър Стоянов ги бил похарчил и като видял мутрите, хукнал да се спасява...
А Любчо Стоянов –
Боксьора, с когото били в кантората, е единственият човек, успял да нокаутира Маргина,
защото в “Ялта” с 20 човека охрана закачал жена му. После охраната на Маргина го пребила, разбира се. Любчо Боксьора е човекът, който пръв влиза и превзема Илиянци, а не Мето Илиенски. Той ни се води, ни се кара. И въпреки че Васко Илиев много го обичаше, той също като Галев не искаше да бъде с никого. Остана извън ВИС, извън СИК.
Има и един много грозен случай с Юри Галев. Мой приятел - Румен Спасов, бивш български национал по баскетбол малко след Голомеев, живее в Украйна, наскоро му бях на гости. С жена си са направили туристическа фирма там. Преди 3-4 месеца Румен идва в България и отива на Боровец. Води с него 30 души украинци туроператори, които да рекламират българските курорти там. Влизат в едно заведение, в което им надписват грозно сметката със 100 и повече лева. И Румен ми разказа: “Когато отидох да се разправям, изведнъж двама мъже ми скочиха, започнаха да ме дърпат, изведоха ме навън и започнаха да ме бият и да ме заплашват!” Оказва се, че това са Юри Галев и негов авер, които са собственици на заведението.
Естествено, че никой от украинците не се обадил повече и отказали да водят свои туристи на Боровец.
Последния път видях Юри Галев преди 5-6 месеца на столичната улица “Граф Игнатиев”. Беше сам, без охрана, с черно кожено сако, нарочно се скрих зад него и го тупнах зад врата. Той даже не реагира уплашено. Юри също като бай Миле купуваше мои книги и ги подаряваше на приятели.
- От македонския край има ли и други самостоятелни играчи единаци, които остават извън групировките?
- Бригадата на Наско Цината през 1993-1994 г. - Гошката, Ятрака, Шундака... Цината му викат от желязо, защото е много силен. Много се биеше като млад.
С Наско Цината бяхме заедно в затвора в “Кремиковци”, него го докараха от затвора в Бойчиновци като дупе. Ако аз съм бил на 22, той е бил някъде на 18. Неговата бригада не допусна СИК и ВИС да влязат в Сандански и да взимат рекет от хората. Казваше: ”Не може тук да ми идват някакви кратуни", макар че и той беше силов борец. В Сандански никога не е вземано рекет. Оттам бяха и братя Щереви – Бойко и Симо, които също не допуснаха в Сандански силови методи с бухалки при застраховането.
Наско Цината, Гошката, Ятрака, Шундака бяха охрана на Живко Фашиста. Те бяха от старата генерация тарикати, истински мъже. Живко Фашиста е от Петрич, виден кантрабандист. Тръгнал е навремето с Чомбе. Но Фашиста извози накрая своите хора. Даде им да управляват няколко обекта в Сандански, но не им даде това, което им беше обещал като пари. Те си имаха 4-5 заведения, държаха и 20-30 проститутки. Но никога не са малтретирали като сутеньори проститутките си. При тях
беше закон проститутката да иска доброволно да работи и никога не са взимали момиче под 18 години.
Един път бях при тях на гости и Наско ми вика: “Тук има една от Алдемир, искаш ли да спи при теб, че й няма паспорта, и ако е под 18 години, ще я връщам?”
- Ти знаеш и неписаните закони на ъндърграунда, кой кого не закачаше в тези среди? - През 1993 г. в едно кафене на паметника “Левски” имах 4 покер машини. Носеха ми по 5-6 хиляди долара на ден. Там вечер се събираха всички крадци на коли и бандити и си изиграваха парите на комар. Това кафене се охраняваше от Симо Ценев, треньор на ЦСКА по джудо. Един ден седим с него в кафенето.
Влизат 5-6 кратуни и викат: “Изпраща ни Васко Илиев, трябва да почвате да си плащате тук за охрана!” На съседната маса имаше няколко момчета от тежката категория на националния отбор по джудо. Симо Ценев се обърна към новодошлите и каза: “Момченца, вие кой казвате ви праща? Вие мен познавате ли ме?” А онези смотолевиха: “Бате Симо, извинявай, не те видяхме!” И си тръгнаха.
По-нагоре на сегашния бул. “Мадрид” също имах 2 покер машини в едно кафене. Една вечер двама бяха набили 20 000 лв. с фалшив ключ. Аз се направих на луд и им викам: “Момчета, няма да ви платим, но аз съм само техник, ще извикам собствениците!” И се обаждам на Охо, който водеше с Дробеца най-силната бригада на ВИС, и на Живко, който после ми стана съдружник в “Джой клуб” и
беше удавен по-късно по нареждане на един генерал в язовир “Овчарица”.
И идват Живко и Охо пред заведението. В същото време пристигат Янко Ваташки-Лудия и Машев, които водеха бойната бригада на Маргините. Като видяха Живко и Охо, викат: “О, ама ваши ли са машинките?!” И си тръгнаха. На другия ден седим в сепарето на една дискотека аз, Жоро Илиев и Кольо Близнака и си пием. А Янко Ваташки седи на съседната маса и клати глава: “А-а-а, техник си бил само!”
Наско Цината, Гошката и Жоро Илиев се познаваха от затвора в Бобов дол. Ако е имал проблеми в техния край, Жоро Илиев се е обръщал към тях. Наистина, имаше неписани закони между тях.
Веднъж Косьо Самоковеца им се беше обадил, че негови хора са задържани в Гоце Делчев, и те отишли да ги оправят. Бяха платили 6000 лв. на адвокати, за да ги извадят. Но когато идват в София да си оправят сметките, Косьо Самоковеца им показал касата в офиса и им казал: ”Ключът е в Жоро Илиев!” И не им дал парите.
- Ти си ги направил и спонсори на книги?
- Да, бригадата на Цината спонсорира книгата на Надежда Захариева: “Казвам се Надежда”. Дадоха 3000 лева и я издадоха в 3000 тираж.
Те изпратиха техни хора в Гърция, тогава не можеше да се ходи лесно там, да купят риби, скариди и раци. Събрахме се в тяхната механа “Дионисиос” 40-50 души и направихме премиера на Дамян Дамянов. Той направо се разплака. Наско Цината седеше през цялото време до него и му наливаше питие. Накрая Дамян не само, че се напи от толкова много алкохол, но получи някакво преплитане на червата, извикаха лекар и те дори платиха линейката да го закара в болница да го спасяват. Надежда Захариева ми каза: “Насе, аз не мога да си представя, че тези момчета се занимават с нередни неща!”
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, наскоро от този свят си отиде и Юри Галев. Знам, че съдбата ви е срещала и на всяка цена ще разкажеш неизвестни неща за него?
- Юри Галев го познавам от началото на 90-те години, когато се върнах в България от емиграция. Той беше голям мъжкар, но див селянин, който не цепеше басма на никого и скачаше на всички. Той беше приятел с Щъркела и с Юри Печурката, които бяха много по-сериозни бандити от Васко Илиев и Маргините още преди да се направят групировките.
Юри си беше селски бабаит. Той също е герой в книгите ми. Бил е винаги самостоятелен играч. От всички групировки е имал и приятели, и неприятели.
Събирахме се в едно кафене на “Стамболийски”- на пазара на “Димитър Петков”, което беше на Щъркела. Отсреща пък имаше кръчма, в която се събираха старите тарикати от сорта на Кольо Близнака, Сашо Таратора. Там идваше и Юри Галев.
Знаем за неговите битки в Боровец с висаджиите. Но пък беше изключително добър приятел с Милчо Бонев – бай Миле, с когото и аз бях много близък, често гледаха сина ми на Боровец с жена си Силвия Панагонова.
Има една много смешна случка с тях двамата. Веднъж Милчо се напива и Юри го мята на гръб да го пренесе и го качи на колата. Но ченгетата помислили, че го отвлича, и скочили да го арестуват.
Знам лично от Юри една много скандална случка. Юри Галев и Любчо Стоянов-Боксьора отиват в кантората на Петър Стоянов в Пловдив, който тогава бил адвокат на “Ботев”- Пловдив, да вземат едни 10 000 долара. Те трябвало да им бъдат предадени от бъдещия президент, за да отиде Юри Галев с неговата бригада и с чукове и щанги да изгонят едни самонастанили се цигани в общежитията на отбора.
Галев вече бил получил аванс 10 000 долара, а когато отишли да вземат вторите 10 000, Петър Стоянов като ги вижда, скочил през терасата на първия етаж и избягал. Тези пари му били дадени от президента на клуба да изгони циганите, но Петър Стоянов ги бил похарчил и като видял мутрите, хукнал да се спасява...
А Любчо Стоянов –
Боксьора, с когото били в кантората, е единственият човек, успял да нокаутира Маргина,
защото в “Ялта” с 20 човека охрана закачал жена му. После охраната на Маргина го пребила, разбира се. Любчо Боксьора е човекът, който пръв влиза и превзема Илиянци, а не Мето Илиенски. Той ни се води, ни се кара. И въпреки че Васко Илиев много го обичаше, той също като Галев не искаше да бъде с никого. Остана извън ВИС, извън СИК.
Има и един много грозен случай с Юри Галев. Мой приятел - Румен Спасов, бивш български национал по баскетбол малко след Голомеев, живее в Украйна, наскоро му бях на гости. С жена си са направили туристическа фирма там. Преди 3-4 месеца Румен идва в България и отива на Боровец. Води с него 30 души украинци туроператори, които да рекламират българските курорти там. Влизат в едно заведение, в което им надписват грозно сметката със 100 и повече лева. И Румен ми разказа: “Когато отидох да се разправям, изведнъж двама мъже ми скочиха, започнаха да ме дърпат, изведоха ме навън и започнаха да ме бият и да ме заплашват!” Оказва се, че това са Юри Галев и негов авер, които са собственици на заведението.
Естествено, че никой от украинците не се обадил повече и отказали да водят свои туристи на Боровец.
Последния път видях Юри Галев преди 5-6 месеца на столичната улица “Граф Игнатиев”. Беше сам, без охрана, с черно кожено сако, нарочно се скрих зад него и го тупнах зад врата. Той даже не реагира уплашено. Юри също като бай Миле купуваше мои книги и ги подаряваше на приятели.
- От македонския край има ли и други самостоятелни играчи единаци, които остават извън групировките?
- Бригадата на Наско Цината през 1993-1994 г. - Гошката, Ятрака, Шундака... Цината му викат от желязо, защото е много силен. Много се биеше като млад.
С Наско Цината бяхме заедно в затвора в “Кремиковци”, него го докараха от затвора в Бойчиновци като дупе. Ако аз съм бил на 22, той е бил някъде на 18. Неговата бригада не допусна СИК и ВИС да влязат в Сандански и да взимат рекет от хората. Казваше: ”Не може тук да ми идват някакви кратуни", макар че и той беше силов борец. В Сандански никога не е вземано рекет. Оттам бяха и братя Щереви – Бойко и Симо, които също не допуснаха в Сандански силови методи с бухалки при застраховането.
Наско Цината, Гошката, Ятрака, Шундака бяха охрана на Живко Фашиста. Те бяха от старата генерация тарикати, истински мъже. Живко Фашиста е от Петрич, виден кантрабандист. Тръгнал е навремето с Чомбе. Но Фашиста извози накрая своите хора. Даде им да управляват няколко обекта в Сандански, но не им даде това, което им беше обещал като пари. Те си имаха 4-5 заведения, държаха и 20-30 проститутки. Но никога не са малтретирали като сутеньори проститутките си. При тях
беше закон проститутката да иска доброволно да работи и никога не са взимали момиче под 18 години.
Един път бях при тях на гости и Наско ми вика: “Тук има една от Алдемир, искаш ли да спи при теб, че й няма паспорта, и ако е под 18 години, ще я връщам?”
- Ти знаеш и неписаните закони на ъндърграунда, кой кого не закачаше в тези среди? - През 1993 г. в едно кафене на паметника “Левски” имах 4 покер машини. Носеха ми по 5-6 хиляди долара на ден. Там вечер се събираха всички крадци на коли и бандити и си изиграваха парите на комар. Това кафене се охраняваше от Симо Ценев, треньор на ЦСКА по джудо. Един ден седим с него в кафенето.
Влизат 5-6 кратуни и викат: “Изпраща ни Васко Илиев, трябва да почвате да си плащате тук за охрана!” На съседната маса имаше няколко момчета от тежката категория на националния отбор по джудо. Симо Ценев се обърна към новодошлите и каза: “Момченца, вие кой казвате ви праща? Вие мен познавате ли ме?” А онези смотолевиха: “Бате Симо, извинявай, не те видяхме!” И си тръгнаха.
По-нагоре на сегашния бул. “Мадрид” също имах 2 покер машини в едно кафене. Една вечер двама бяха набили 20 000 лв. с фалшив ключ. Аз се направих на луд и им викам: “Момчета, няма да ви платим, но аз съм само техник, ще извикам собствениците!” И се обаждам на Охо, който водеше с Дробеца най-силната бригада на ВИС, и на Живко, който после ми стана съдружник в “Джой клуб” и
беше удавен по-късно по нареждане на един генерал в язовир “Овчарица”.
И идват Живко и Охо пред заведението. В същото време пристигат Янко Ваташки-Лудия и Машев, които водеха бойната бригада на Маргините. Като видяха Живко и Охо, викат: “О, ама ваши ли са машинките?!” И си тръгнаха. На другия ден седим в сепарето на една дискотека аз, Жоро Илиев и Кольо Близнака и си пием. А Янко Ваташки седи на съседната маса и клати глава: “А-а-а, техник си бил само!”
Наско Цината, Гошката и Жоро Илиев се познаваха от затвора в Бобов дол. Ако е имал проблеми в техния край, Жоро Илиев се е обръщал към тях. Наистина, имаше неписани закони между тях.
Веднъж Косьо Самоковеца им се беше обадил, че негови хора са задържани в Гоце Делчев, и те отишли да ги оправят. Бяха платили 6000 лв. на адвокати, за да ги извадят. Но когато идват в София да си оправят сметките, Косьо Самоковеца им показал касата в офиса и им казал: ”Ключът е в Жоро Илиев!” И не им дал парите.
- Ти си ги направил и спонсори на книги?
- Да, бригадата на Цината спонсорира книгата на Надежда Захариева: “Казвам се Надежда”. Дадоха 3000 лева и я издадоха в 3000 тираж.
Те изпратиха техни хора в Гърция, тогава не можеше да се ходи лесно там, да купят риби, скариди и раци. Събрахме се в тяхната механа “Дионисиос” 40-50 души и направихме премиера на Дамян Дамянов. Той направо се разплака. Наско Цината седеше през цялото време до него и му наливаше питие. Накрая Дамян не само, че се напи от толкова много алкохол, но получи някакво преплитане на червата, извикаха лекар и те дори платиха линейката да го закара в болница да го спасяват. Надежда Захариева ми каза: “Насе, аз не мога да си представя, че тези момчета се занимават с нередни неща!”
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар