Атанас Панайотов: Плащали хонорара на Боян Иванов със седмичния оборот на магазините в Правец
Лили Иванова отнесла пратка на Данчо Ронсона за шеф от ДС!
Публикувано: 10 февр. 2011, 12:58
Боян Иванов и Тодор Колев (вляво) в поредното шоу по БНТ по соцвреме.
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
- Наско, ти си се познавал с Лили Иванова, а и от приятели музиканти знаеш много интересни истории за нея... - С Лили се знаем от много години, още от времето когато идваше на „Кристал”, където, освен тарикати, се събираха музиканти и певци.
Имаше един музикант Стоил – Пино Барабаниста. Той е свирил и в Лайпциг, и в Гера и други източногермански градове. Между другото, всичко, което Виктор Пасков /лека му пръст!/ е написал в неговата книга „Германия, мръсна приказка”, е абсолютна лъжа. ГДР беше рай за мързеливеца! Там се правеха торби с пари, така че, който е чел тази книга, да не вярва на нищо. Източногерманките се ч..каха с едно намигване!
Та Пино ми разказва – през 1980 г. свирят в Троян в хотела на „Балкантурист”. По това време той ходи с Теди Близначката. Това е дует „Сестри Егови” – едната много красива – Теди, другата много грозна, хем са близначки. После направиха с Етиен Леви групата „Шик”.
И... към 22 часа в ресторанта влиза да вечеря Лили Иванова. Тя имала концерт в града. По това време музикантите в ресторанта почивали. Вместо да отиде и поздрави своите колеги, тя сяда на отдалечена маса и се прави, че не ги забелязва, дори не казва едно „здрасти”. Един от нейните музиканти отива при своите колеги и им казва:
„Днес убиха Джон Ленън!”
Значи, това е в деня на убийството на Джон Ленън...
Та като сравнение по този повод Пино ми разказа как, като свирел в град Гера, в Източна Германия, в заведението влезли „Пудис”, които имали концерт там. По това време тази е най-известната източногерманска банда – звезди! Канят българите на тяхната маса и поемат цялата сметка. Като между колеги! Повечето от музикантите от „Пудис” живееха на „Мюгелзее”. И сега е един от най-баровските квартали на Берлин.
А когато Пино свирел в бар „Астория” в Лайпциг срещу паркхотела, най-големи бакшиши е получавал от Шалк-Голодковски. Това е човекът, който набавяше твърда валута за режима на Ерих Хонекер. Уреждал богати източногерманци срещу много големи суми да заминават в ГФР и им прибирал картини, антични мебели и предмети. Сега живее в огромна къща на „Тагърнзее”.
- Вие сте се засекли с примата ни в Източен Берлин, когато тя е работила там. Общуваше ли с другите българи?- Веднъж в Източен Берлин през 1984 г. бяхме я поканили с моя приятел Хети от Телевизионния балет на ГДР в новооткритата дискотека на въпросната голяма група „Пудис”. Отидох два часа по-рано да запазя места. Лили дойде на входа на дискотеката и ме попита: „Има ли и други българи?” Аз й казах, че съм с Хети и моя шофьор, но чакаме и Жоро Калиостро също да дойде. Като разбра, че няма да е само с нас, Лили се фръцна и не пожела да влезе.
Като заминава за ГДР, Лили е гадже кириз с Пламен Тошев от Българска телевизията, но там му изневерява с Жоро Американеца – художник, с когото се е запознала в САЩ.
Спи в хотел „Метропол”, където се плаща със западногермански марки. Возят я с „Ауди” 100, нейна собственост.
И... един приятел на Пламен й гепил лайстните за наказание, после ги шитка на Скаро за неговото „Ауди”. Това е някъде през 1985 г., когато аз вече съм в Австрия. Лили даже била започнала да говори завалено български, с някакъв много странен акцент – демек за няколко месеца забравила български!
А Данчо Ронсона от Велико Търново ми разказа една много интересна негова история с Лили.
Данчо имаше павилион за пълнене на запалки с газ и затова му викаха Ронсона от името на запалките „Ронсон”. Заминава на гурбет в Западен Берлин за един месец, като за това му съдейства началникът на Държавна сигурност във Велико Търново.
Отива при някакъв много богат българин с хотели и спи и работи в единия от тях. А собственикът му дава да кара неговия мерцедес. И Данчо гила с бенца из Западен Берлин и не щеш ли – на един светофар вижда нашето Лили! Спира, слиза, кани я в колата, представя се за българин милионер, цветя й купува, води я на обяд, прави се на тарикат – бая се изръсил. И понеже обещал някаква книга – албум на неговия човек – шефът на ДС във Велико Търново,
моли Лили, когато се върне в България, да му я предаде... Което тя и направила. И Данчо ми вика: „Насе, представяш ли си как нашата Лили е носила тая книга като някаква бомба! Сигурно е мислила, че става част от някаква шпионска мрежа!” Данчо Милионера от Западен Берлин праща на шефа на ДС някаква книга! А и за ченгето какъв шок е било Лили Иванова лично да му влезе в кабинета! Защото тя точно така направила. Но куката казал на Лили, че Данчо не е никакъв милионер, а пълни запалки в старата българска столица, а Лили умряла от смях... Тя разбираше от майтап тогава!
- Ти си общувал с Лили и покрай приятелството си с поета Дамян Дамянов...- Когато през 1994 г. издадох книгата „Свири, свири, щурче” с всички песни на Дамян Дамянов, написани за Лили, направих премиера в ресторант „Икен Реал” в Студентски град и се събраха над 300 човека. Дойде и Любен Беров, беше премиер тогава. Лили пя два часа безплатно и разплака всички присъстващи. То танцува, то чупи чаши, качва се по масите, абе стана страхотен купон. Водещ на премиерата беше басистът на легендарната група „Импулс” Наско Георгиев, който сега е в САЩ, заедно с Галин Беличовски – соло китарата.
По това време нито албумите на Лили, нито книгите на Дамян Дамянов се продаваха. На него му чупеха прозорците , смятаха го за комунист. Аз на моя щанд ги продавах. Имах щанд за книги и за дискове на аерогарата, вътре в стерилна зона, където са заминаващи.
- Този Пино разказвал ли ти е и други интересни „музикантски” случки на наша територия?- През 1989 г. Пино свири в групата на Боян Иванов в ресторант в центъра на Правец, родното място на Тодор Живков.
По едно време влиза Петър Танчев с 12 придружители, до един с изсечени физиономии. Петър Танчев по това време е председател на БЗНС и заместник-председател на Държавния съвет. Голяма клечка, или както се викаше, „човек от голямото добрутро”.
И в залата пред всеки от тях поставят по бутилка уиски „Балантайнс”. Музикантите много се зарадвали, защото си мислели, че като си тръгнат, уискито ще остане, а те ще има какво да къркат сума ти време... Но ония тарикати изпили всички бутилки до дъно!
Това е 1979 г.,
хонорарът на вечер на Боян Иванов бил 200 лева,
демек на седмица прибирал по 1400 лева, страшно много за това време! И се налагало тия от кметството да събират парите от оборота на универсалните магазини в града.
- Разкажи любопитни истории от последните ти срещи с тарикатите на сладкарница “Неделя”?- Митко Американчето се беше върнал току-що от САЩ и сме се събрали на „Неделя”, а той ни реди:
„В Ел Ей аз ходя само с американски гражданки. Другите само с ганки! И като ги заведа сред българи, ония само псуват. Мен ми става неудобно и възирам. И понеже съм най-млад, а с най-тарикатски дрехи, те само завиждат или се фукат с техните, ама те гепени, а моите съм си ги купил с мои пари.
Една вечер водя две гаджета и те пак псуват, аз се извиних и изпратих момичетата. Връщам се, а нашите хора си пуснали порно, извадили си дуките и ми викат: „Брато, ела, седни при нас да си ударим по една сабя!” На Митко баща му е от времето на Голисмана, Киро Джаза и др. На него му викаха Симида и разправяше, че от всичките си любовници, най-много обичал Невена Коканова.
Тогава в компанията на “Неделя” беше и Атанас Лозанов – Насо Психото и разправя, че като карал с тира кебапчета от Ню Джързи за Лас Вегас, все се отбивал при Дориана – шефка на тамошната българска мафия. А там – винаги цели тирове с гепена стока и постоянно куки. Изобщо все хубави хора!
Разправя и за Йонко от Сан Франциско, на който му викат Мистър Смирноф, защото при него винаги има кашони с водка, а и много се пиеше. Той е един от първите българи, които започват да се занимават с отглеждане на марихуана на открито. Поляците ги отворили на това, те поляците и нас на шанжето ни отвориха... Като нещо не е доволен от жена си, тя е нашенска туркиня, Йонко я цапардосвал с тавата по главата, а тя нали кротка такава, мълчала си...
Тези са по-старите емигранти, преди да отидат там Вальо Русия, Тихомир Швабата, Орлин Флагчето, Краси Фиата, Кузман Гуслеков, Мони Курилеца, Насо Гърка, Сашо Балерината, Румен Жицата, Мая Бебето, които са тарикати от моето време и за които съм ти разказал не една и две истории...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, ти си се познавал с Лили Иванова, а и от приятели музиканти знаеш много интересни истории за нея... - С Лили се знаем от много години, още от времето когато идваше на „Кристал”, където, освен тарикати, се събираха музиканти и певци.
Имаше един музикант Стоил – Пино Барабаниста. Той е свирил и в Лайпциг, и в Гера и други източногермански градове. Между другото, всичко, което Виктор Пасков /лека му пръст!/ е написал в неговата книга „Германия, мръсна приказка”, е абсолютна лъжа. ГДР беше рай за мързеливеца! Там се правеха торби с пари, така че, който е чел тази книга, да не вярва на нищо. Източногерманките се ч..каха с едно намигване!
Та Пино ми разказва – през 1980 г. свирят в Троян в хотела на „Балкантурист”. По това време той ходи с Теди Близначката. Това е дует „Сестри Егови” – едната много красива – Теди, другата много грозна, хем са близначки. После направиха с Етиен Леви групата „Шик”.
И... към 22 часа в ресторанта влиза да вечеря Лили Иванова. Тя имала концерт в града. По това време музикантите в ресторанта почивали. Вместо да отиде и поздрави своите колеги, тя сяда на отдалечена маса и се прави, че не ги забелязва, дори не казва едно „здрасти”. Един от нейните музиканти отива при своите колеги и им казва:
„Днес убиха Джон Ленън!”
Значи, това е в деня на убийството на Джон Ленън...
Та като сравнение по този повод Пино ми разказа как, като свирел в град Гера, в Източна Германия, в заведението влезли „Пудис”, които имали концерт там. По това време тази е най-известната източногерманска банда – звезди! Канят българите на тяхната маса и поемат цялата сметка. Като между колеги! Повечето от музикантите от „Пудис” живееха на „Мюгелзее”. И сега е един от най-баровските квартали на Берлин.
А когато Пино свирел в бар „Астория” в Лайпциг срещу паркхотела, най-големи бакшиши е получавал от Шалк-Голодковски. Това е човекът, който набавяше твърда валута за режима на Ерих Хонекер. Уреждал богати източногерманци срещу много големи суми да заминават в ГФР и им прибирал картини, антични мебели и предмети. Сега живее в огромна къща на „Тагърнзее”.
- Вие сте се засекли с примата ни в Източен Берлин, когато тя е работила там. Общуваше ли с другите българи?- Веднъж в Източен Берлин през 1984 г. бяхме я поканили с моя приятел Хети от Телевизионния балет на ГДР в новооткритата дискотека на въпросната голяма група „Пудис”. Отидох два часа по-рано да запазя места. Лили дойде на входа на дискотеката и ме попита: „Има ли и други българи?” Аз й казах, че съм с Хети и моя шофьор, но чакаме и Жоро Калиостро също да дойде. Като разбра, че няма да е само с нас, Лили се фръцна и не пожела да влезе.
Като заминава за ГДР, Лили е гадже кириз с Пламен Тошев от Българска телевизията, но там му изневерява с Жоро Американеца – художник, с когото се е запознала в САЩ.
Спи в хотел „Метропол”, където се плаща със западногермански марки. Возят я с „Ауди” 100, нейна собственост.
И... един приятел на Пламен й гепил лайстните за наказание, после ги шитка на Скаро за неговото „Ауди”. Това е някъде през 1985 г., когато аз вече съм в Австрия. Лили даже била започнала да говори завалено български, с някакъв много странен акцент – демек за няколко месеца забравила български!
А Данчо Ронсона от Велико Търново ми разказа една много интересна негова история с Лили.
Данчо имаше павилион за пълнене на запалки с газ и затова му викаха Ронсона от името на запалките „Ронсон”. Заминава на гурбет в Западен Берлин за един месец, като за това му съдейства началникът на Държавна сигурност във Велико Търново.
Отива при някакъв много богат българин с хотели и спи и работи в единия от тях. А собственикът му дава да кара неговия мерцедес. И Данчо гила с бенца из Западен Берлин и не щеш ли – на един светофар вижда нашето Лили! Спира, слиза, кани я в колата, представя се за българин милионер, цветя й купува, води я на обяд, прави се на тарикат – бая се изръсил. И понеже обещал някаква книга – албум на неговия човек – шефът на ДС във Велико Търново,
моли Лили, когато се върне в България, да му я предаде... Което тя и направила. И Данчо ми вика: „Насе, представяш ли си как нашата Лили е носила тая книга като някаква бомба! Сигурно е мислила, че става част от някаква шпионска мрежа!” Данчо Милионера от Западен Берлин праща на шефа на ДС някаква книга! А и за ченгето какъв шок е било Лили Иванова лично да му влезе в кабинета! Защото тя точно така направила. Но куката казал на Лили, че Данчо не е никакъв милионер, а пълни запалки в старата българска столица, а Лили умряла от смях... Тя разбираше от майтап тогава!
- Ти си общувал с Лили и покрай приятелството си с поета Дамян Дамянов...- Когато през 1994 г. издадох книгата „Свири, свири, щурче” с всички песни на Дамян Дамянов, написани за Лили, направих премиера в ресторант „Икен Реал” в Студентски град и се събраха над 300 човека. Дойде и Любен Беров, беше премиер тогава. Лили пя два часа безплатно и разплака всички присъстващи. То танцува, то чупи чаши, качва се по масите, абе стана страхотен купон. Водещ на премиерата беше басистът на легендарната група „Импулс” Наско Георгиев, който сега е в САЩ, заедно с Галин Беличовски – соло китарата.
По това време нито албумите на Лили, нито книгите на Дамян Дамянов се продаваха. На него му чупеха прозорците , смятаха го за комунист. Аз на моя щанд ги продавах. Имах щанд за книги и за дискове на аерогарата, вътре в стерилна зона, където са заминаващи.
- Този Пино разказвал ли ти е и други интересни „музикантски” случки на наша територия?- През 1989 г. Пино свири в групата на Боян Иванов в ресторант в центъра на Правец, родното място на Тодор Живков.
По едно време влиза Петър Танчев с 12 придружители, до един с изсечени физиономии. Петър Танчев по това време е председател на БЗНС и заместник-председател на Държавния съвет. Голяма клечка, или както се викаше, „човек от голямото добрутро”.
И в залата пред всеки от тях поставят по бутилка уиски „Балантайнс”. Музикантите много се зарадвали, защото си мислели, че като си тръгнат, уискито ще остане, а те ще има какво да къркат сума ти време... Но ония тарикати изпили всички бутилки до дъно!
Това е 1979 г.,
хонорарът на вечер на Боян Иванов бил 200 лева,
демек на седмица прибирал по 1400 лева, страшно много за това време! И се налагало тия от кметството да събират парите от оборота на универсалните магазини в града.
- Разкажи любопитни истории от последните ти срещи с тарикатите на сладкарница “Неделя”?- Митко Американчето се беше върнал току-що от САЩ и сме се събрали на „Неделя”, а той ни реди:
„В Ел Ей аз ходя само с американски гражданки. Другите само с ганки! И като ги заведа сред българи, ония само псуват. Мен ми става неудобно и възирам. И понеже съм най-млад, а с най-тарикатски дрехи, те само завиждат или се фукат с техните, ама те гепени, а моите съм си ги купил с мои пари.
Една вечер водя две гаджета и те пак псуват, аз се извиних и изпратих момичетата. Връщам се, а нашите хора си пуснали порно, извадили си дуките и ми викат: „Брато, ела, седни при нас да си ударим по една сабя!” На Митко баща му е от времето на Голисмана, Киро Джаза и др. На него му викаха Симида и разправяше, че от всичките си любовници, най-много обичал Невена Коканова.
Тогава в компанията на “Неделя” беше и Атанас Лозанов – Насо Психото и разправя, че като карал с тира кебапчета от Ню Джързи за Лас Вегас, все се отбивал при Дориана – шефка на тамошната българска мафия. А там – винаги цели тирове с гепена стока и постоянно куки. Изобщо все хубави хора!
Разправя и за Йонко от Сан Франциско, на който му викат Мистър Смирноф, защото при него винаги има кашони с водка, а и много се пиеше. Той е един от първите българи, които започват да се занимават с отглеждане на марихуана на открито. Поляците ги отворили на това, те поляците и нас на шанжето ни отвориха... Като нещо не е доволен от жена си, тя е нашенска туркиня, Йонко я цапардосвал с тавата по главата, а тя нали кротка такава, мълчала си...
Тези са по-старите емигранти, преди да отидат там Вальо Русия, Тихомир Швабата, Орлин Флагчето, Краси Фиата, Кузман Гуслеков, Мони Курилеца, Насо Гърка, Сашо Балерината, Румен Жицата, Мая Бебето, които са тарикати от моето време и за които съм ти разказал не една и две истории...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар