Атанас Панайотов: Румен Пилота направи най-зловещия обир в дома на Георги Парцалев!
Чаво Дурмишев открадна само иконите му.
Публикувано: 25 ноем. 2010, 12:40
31 декември 1979 г. Георги Парцалев вдига наздравица секунди пред новата 1980-а. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Още по темата
Атанас Панайотов: Иван Кочев-Чомбе и Кузман Гуслеков откраднали 4 кг злато във Виена?
1
Атанас Панайотов: Карамански вкара Мето Илиенски в затвора!
1
Атанас Панайотов: Васил Илиев се отчиташе на Юри Печурката!
1
Атанас Панайотов: Бригадите на Карамански, Слави Бинев и Венци Прокопа се опълчиха на борците
1
Атанас Панайотов: Вилхелм Краус искал от инвеститор 40 млн. рушвет!
1
Атанас Панайотов: Румен Вълка бил доносник на милицията!
1
Атанас Панайотов: Негърът Юм беше гадже на Костовата щерка Яна
1
Атанас Панайотов: Цар Киро направи първия си милион от... балони!
1
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за „ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които били замесени и популярни личности от българската действителност.
- Наско, какви проблеми си имал с цар Киро и с балоните, за които разказа в по миналия брой?
- То стана нещо като – не били компютри, ами компоти! Имаше един бай Киро, който беше от Катунци, Петричко, а не от Катуница, Пловдивско. Той въртеше бизнес с балони. Цар Киро е потомствен цигански аристократ, син и наследник на цар Гого. И потомствен милионер. При кардарашите златото се предава от поколение на поколение. Когато лежахме заедно в Централния софийски затвор, той беше там за 15 или 20 кг злато.
Купи от мен африкански фигури. Ял съм от неговата чорба. Циганска, люта, много вкусна. Запознах го с една индийка Мона, моя приятелка, тя много искаше да се запознае с циганския цар. Като го видя, тя викна: „А, ама това ли е царят?!” А цар Киро се засмя: „Госпожо, ама вие какво очаквате, да съм с корона и с пурпурна мантия?!”
- За кой стар тарикат ще разкажеш сега?
- За един супер-изгостиран тарикат от онова време – Красимир Мечкуев. Толкова смешен човек няма – два метра мъж с дълга коса, с нос като гарванов клюн, с провиснал мустак и с шапка винаги нахлузена до очите.
Екземпляр отвсякъде!
Видели се наскоро със Серго, кандидат-писател, който идва често в ресторанта на Чифлиджанов. Скита по Америка, беше в Канада. Но там не го признават за политически емигрант, не му дават политическо убежище и го депортират. Серго помолил Мечкуев да му пренесе един багаж до новата квартира. Натоварили колата и тръгнали. Както си карал, Мечкуев изведнъж набил спирачки пред едни контейнери за смет и изскочил от автомобила. Напъхал се до половината в единия контейнер и измъкнал от там един ръждясал метален простор за дрехи. Счупен, целият изкривен. Товари го в колата и подкарва по бул. „Стамболийски”, завива по ул. „Одрин” и влиза в двора на един изкупвателен пункт за вторични суровини. Вади простора и го шитка за 90 ст. Но като минава покрай кантара, забелязва четири зара, с които явно циганите, които работят там, били играли комар.
Оглежда се наляво и надясно и гепи два от тях. Качва се в колата и казва на Серго, кандидат-писателя: „Хайде, да възираме, брат ми! Видя ли колко лесно изкарах пари за един хляб!” Но след малко Мечкуев пак набива спирачки. Изскача от колата, забърсва предния й капак с ръкава на балтона си, изважда заровете и намига тарикатски на спътника си: „Дай да хвърлим зара на 5 ст. ръката!” Но Серго бързо му взема 40 ст., Мечкуев прекъсва играта и прибира заровете: „Стига толкоз, обра ме!” Бил загубил почти половината от продадения на вторични суровини простор... Сещай се за какъв галош става дума! Но с него никога не се скучае.
Навремето го бяха заключили и следователят го пита: „Признай си за това, признай си за онова...!” Мечкуев гледа в една точка и мълчи, дума не отронва. Следователят побеснял: „Абе, ти да не си глухоням?!” Нашият човек го погледнал право в очите, облещил му се насреща и извикал: „Бау!” Следователят се разкрещял: „Този бързо да го махате оттука!”
След 1990-а година
Мечкуев се ожени за една 200-килограмова германка
и замина да живее в Хамбург, но не можа да издаяни на огромната си жена и се върнаха скъсани заедно със Сашо Евреина.
Краси беше пласьор на производителите. Но се занимаваше с всякакви измами. Ходи, открадне отнякъде 3-4 кученца, отиде на „Кристал” и чака някоя от звездите – Лили Иванова, Мими Иванова, Кичка Бодурова, Зоя на Тони Комара жената... Абе, бръмчи на балъчки. И им шитка кученца по 20, по 50, дори по 100 лева. Породата се определя от желанието на клиентката, а те всичките кутрета – помиярчета, гепил ги от улицата.
Навремето имаше една много голяма красавица в София – Кети, която ходеше със Сашо Манекена от Михайловград, днешна Монтана. Хубава – пу-пу – всеки я иска! С една дълга черна коса до задника, талийка, абе, парче, та дрънка! И на 19 години! Една вечер през декември Мечкуев ме скива и вика: „Хайде, Наско, да те водя на „Щастливеца”! Гледам в колата му... Кети! Газ, и се качваме горе. Мечкуев направил поредната измама, сваля Кети, харчи пари по нея... Към 3 часа се прибираме в София и той кавалерства – ще я кара до тях. И какво става... Кети живеела на малките пет кьошета, на ул. „Неофит Рилски”, близо до Еди Казасян и Вълко Червенков – срещу сегашния пиано-бар „Камино”, тогава гараж на УБО. Където живеех и аз, само че на „Хан Крум”. Слизаме двамата с Кети, а Мечкуев какво да прави – тръгна си. А аз викам на Кети: „Защо не ми дойдеш на гости...” И тя се съгласи. Качвам я на тавана с рибките! По това време аз имах един таван с 200-литров аквариум с рибки. Като свалях някое гадже, по някое време й казвах: „Време е да си нахраня рибките, ако искаш, ела с мен!” Кача я горе и я изчукам! В София излезе лафът, като ме видят с някоя мадама, да ме питат: „Какво, Насо, нахранихте ли рибките?”
Та се качихме тогова горе с Кети и... три дена никакво излизане. По десетобалната система й дадох 9 и майсторско удостоверение! После си останахме приятели и до ден днешен сме си. Затова не й споменавам фамилията, защото отдавна е семейна. Но е все така красива и все още има много обожатели.
Това лято Мечкуев ме кара да му ходя на гости в Приморско. Карал лодка на плажа. Но Близнаците ме открехнаха: „Абе, ти знаеш ли къде живее?! В един пионерски лагер, който не е променян от 1960 г. Тоалетните са общи, с клекала, баните са в окаяно състояние! За легло в бунгало е 2,50 на нощ!”
Също като в къмпинг „Градина”, който се държи от Евгения Банева и не е правила никакви промени, а иска наем 6000 лв. за сезон да си сложиш каравана...
- Разкажи за някой тарикатски номер, за който не е ставало дума досега?
- Сещам се за номера на Жоро Гардероба, който беше голяма скица. Той бръмчеше само на руснаци. Ходеше по паркхотела и „Орбита” да им шитка дънки. Води ги на гарата. Взема от гардероба на гарата сак, оставен от него – пълен с дънки – отваря го и всеки си избира неговия размер. После прибира дънките в сака и го оставя отново на гардероб. Отиват някъде да му дадат кинтите, той им дава бележката от гардероба и възира. Но той им дава бележката за друг сак, същия като този с дънките, но... пълен с мръсни работнически дрехи, но обща стойност не повече от 2-3 лева. И руснаците разбират, че са измамени чак като се приберат в хотела и отворят сака.
- Казваш, че твоята приятелка Джула се е върнала в България?
- Джула е друга легенда, само че сред жените.
Няма тарикат, който да не познава. Тя сигурно е изпила повече алкохол от цял полк с войници. Къркаше наравно с нас. Навремето се изкарваха лесни пари и се харчеха по още по-лесен начин по кръчми и по дискотеки. Като се напиеше, Джула се качваше на трамвая, леко се поклаща и казва: „Ще става ли някой да седна, или да посочвам?” Това й беше любимият лаф. Или в някое кино пререди всички на опашката, навремето се редяха по 200-300 човека, и каже: „Бихте ли ме пуснали отпред, защото съм бременна?” Всички възмутено се развикват: „Как ще сте бременна, не ви личи!” А тя невъзмутимо обяснява: „Защото съм бременна от 2 часа!”
Накрая Джулето замина за Испания, живя известно време в Барселона, сега живее в Беналмадена, това е преди Марбея, в посока Гибралтар. Винаги когато ходя до Коста дел Сол, й се обаждам. Всички „гърнета”, така се наричат българите емигранти в чужбина, я познават и се събираме да раздуем в кръчмата на Ани в Торемолинос. Идват и българските „инженери”, както ги нарича Джула, защото те са бачкатори по строежите на цяла Испания. Обикновено аз плащам сметката. Джула си имаше един приятел Фратьо, тромбонист от филхармонията в Малага. Къркач на световно ниво! Като го набие жена му и го изгони, ходи винаги при нея. Състезават се кой ще изпие повече!
С Джула се праснахме на 19 септември 1978 г.,
докато още вървеше, хем ми беше кака с 2 години, но на... 23.
Сега е вече баба, защото дъщеря й роди наскоро.
- Вярно ли, че някой пуснал слух, че не си бил тарикат навремето?
- Палми Ранчев, който е голям пич и също писател като мен, отишъл при Чаво Дурмишев и го попитал: „Чаво, Насо наистина ли е бил тарикат навремето?” А Чаво му отговорил: „А, Насо – тарикат – не си спомням!” И Палми ми го казва. А Чаво Дурмишев няма как да дава мнения за мен, защото, когато влязох в затвора през 1979 г., го заварих там с 12-годишна присъда за изнасилване. Бяхме заедно в Централния затвор, във второ отделение. Така че той не ме познава какъв съм бил отвън. Той е бил в пандиза, когато аз съм бръмчал. Като излязох под гаранция, напазарувах на Чаво Дурмишев цигари, кафе, ядене, плодове и му ги занесох на свиждане в затвора.
Като пуснаха Дурмишев от затвора, той държеше „Кимбо” на „Патриарха” след Попа и там се събираха всички тарикати след 1990 година. Дурмишев беше превърнал заведението в комарджийница. Който се сетиш от старите комарджии – Киро Черния, Дробеца, Тането, Пачо Тренев, Гилъна, Гиганта, ходеха при Чаво да джиткат комар.
Чаво Дурмишев е човекът, който обра апартамента на Парцалев и му взе иконите. Те го свалят с още някакъв и докато единият забаламосва Парцалев в спалнята, другият прави тараш. Но най-зловещият обир в апратамента на Парцалев извършва Румен Пилота, който беше брат на гаджето на Петър Адамов – Адамото. Гепи пари, антики, злато, бижута!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, какви проблеми си имал с цар Киро и с балоните, за които разказа в по миналия брой?
- То стана нещо като – не били компютри, ами компоти! Имаше един бай Киро, който беше от Катунци, Петричко, а не от Катуница, Пловдивско. Той въртеше бизнес с балони. Цар Киро е потомствен цигански аристократ, син и наследник на цар Гого. И потомствен милионер. При кардарашите златото се предава от поколение на поколение. Когато лежахме заедно в Централния софийски затвор, той беше там за 15 или 20 кг злато.
Купи от мен африкански фигури. Ял съм от неговата чорба. Циганска, люта, много вкусна. Запознах го с една индийка Мона, моя приятелка, тя много искаше да се запознае с циганския цар. Като го видя, тя викна: „А, ама това ли е царят?!” А цар Киро се засмя: „Госпожо, ама вие какво очаквате, да съм с корона и с пурпурна мантия?!”
- За кой стар тарикат ще разкажеш сега?
- За един супер-изгостиран тарикат от онова време – Красимир Мечкуев. Толкова смешен човек няма – два метра мъж с дълга коса, с нос като гарванов клюн, с провиснал мустак и с шапка винаги нахлузена до очите.
Екземпляр отвсякъде!
Видели се наскоро със Серго, кандидат-писател, който идва често в ресторанта на Чифлиджанов. Скита по Америка, беше в Канада. Но там не го признават за политически емигрант, не му дават политическо убежище и го депортират. Серго помолил Мечкуев да му пренесе един багаж до новата квартира. Натоварили колата и тръгнали. Както си карал, Мечкуев изведнъж набил спирачки пред едни контейнери за смет и изскочил от автомобила. Напъхал се до половината в единия контейнер и измъкнал от там един ръждясал метален простор за дрехи. Счупен, целият изкривен. Товари го в колата и подкарва по бул. „Стамболийски”, завива по ул. „Одрин” и влиза в двора на един изкупвателен пункт за вторични суровини. Вади простора и го шитка за 90 ст. Но като минава покрай кантара, забелязва четири зара, с които явно циганите, които работят там, били играли комар.
Оглежда се наляво и надясно и гепи два от тях. Качва се в колата и казва на Серго, кандидат-писателя: „Хайде, да възираме, брат ми! Видя ли колко лесно изкарах пари за един хляб!” Но след малко Мечкуев пак набива спирачки. Изскача от колата, забърсва предния й капак с ръкава на балтона си, изважда заровете и намига тарикатски на спътника си: „Дай да хвърлим зара на 5 ст. ръката!” Но Серго бързо му взема 40 ст., Мечкуев прекъсва играта и прибира заровете: „Стига толкоз, обра ме!” Бил загубил почти половината от продадения на вторични суровини простор... Сещай се за какъв галош става дума! Но с него никога не се скучае.
Навремето го бяха заключили и следователят го пита: „Признай си за това, признай си за онова...!” Мечкуев гледа в една точка и мълчи, дума не отронва. Следователят побеснял: „Абе, ти да не си глухоням?!” Нашият човек го погледнал право в очите, облещил му се насреща и извикал: „Бау!” Следователят се разкрещял: „Този бързо да го махате оттука!”
След 1990-а година
Мечкуев се ожени за една 200-килограмова германка
и замина да живее в Хамбург, но не можа да издаяни на огромната си жена и се върнаха скъсани заедно със Сашо Евреина.
Краси беше пласьор на производителите. Но се занимаваше с всякакви измами. Ходи, открадне отнякъде 3-4 кученца, отиде на „Кристал” и чака някоя от звездите – Лили Иванова, Мими Иванова, Кичка Бодурова, Зоя на Тони Комара жената... Абе, бръмчи на балъчки. И им шитка кученца по 20, по 50, дори по 100 лева. Породата се определя от желанието на клиентката, а те всичките кутрета – помиярчета, гепил ги от улицата.
Навремето имаше една много голяма красавица в София – Кети, която ходеше със Сашо Манекена от Михайловград, днешна Монтана. Хубава – пу-пу – всеки я иска! С една дълга черна коса до задника, талийка, абе, парче, та дрънка! И на 19 години! Една вечер през декември Мечкуев ме скива и вика: „Хайде, Наско, да те водя на „Щастливеца”! Гледам в колата му... Кети! Газ, и се качваме горе. Мечкуев направил поредната измама, сваля Кети, харчи пари по нея... Към 3 часа се прибираме в София и той кавалерства – ще я кара до тях. И какво става... Кети живеела на малките пет кьошета, на ул. „Неофит Рилски”, близо до Еди Казасян и Вълко Червенков – срещу сегашния пиано-бар „Камино”, тогава гараж на УБО. Където живеех и аз, само че на „Хан Крум”. Слизаме двамата с Кети, а Мечкуев какво да прави – тръгна си. А аз викам на Кети: „Защо не ми дойдеш на гости...” И тя се съгласи. Качвам я на тавана с рибките! По това време аз имах един таван с 200-литров аквариум с рибки. Като свалях някое гадже, по някое време й казвах: „Време е да си нахраня рибките, ако искаш, ела с мен!” Кача я горе и я изчукам! В София излезе лафът, като ме видят с някоя мадама, да ме питат: „Какво, Насо, нахранихте ли рибките?”
Та се качихме тогова горе с Кети и... три дена никакво излизане. По десетобалната система й дадох 9 и майсторско удостоверение! После си останахме приятели и до ден днешен сме си. Затова не й споменавам фамилията, защото отдавна е семейна. Но е все така красива и все още има много обожатели.
Това лято Мечкуев ме кара да му ходя на гости в Приморско. Карал лодка на плажа. Но Близнаците ме открехнаха: „Абе, ти знаеш ли къде живее?! В един пионерски лагер, който не е променян от 1960 г. Тоалетните са общи, с клекала, баните са в окаяно състояние! За легло в бунгало е 2,50 на нощ!”
Също като в къмпинг „Градина”, който се държи от Евгения Банева и не е правила никакви промени, а иска наем 6000 лв. за сезон да си сложиш каравана...
- Разкажи за някой тарикатски номер, за който не е ставало дума досега?
- Сещам се за номера на Жоро Гардероба, който беше голяма скица. Той бръмчеше само на руснаци. Ходеше по паркхотела и „Орбита” да им шитка дънки. Води ги на гарата. Взема от гардероба на гарата сак, оставен от него – пълен с дънки – отваря го и всеки си избира неговия размер. После прибира дънките в сака и го оставя отново на гардероб. Отиват някъде да му дадат кинтите, той им дава бележката от гардероба и възира. Но той им дава бележката за друг сак, същия като този с дънките, но... пълен с мръсни работнически дрехи, но обща стойност не повече от 2-3 лева. И руснаците разбират, че са измамени чак като се приберат в хотела и отворят сака.
- Казваш, че твоята приятелка Джула се е върнала в България?
- Джула е друга легенда, само че сред жените.
Няма тарикат, който да не познава. Тя сигурно е изпила повече алкохол от цял полк с войници. Къркаше наравно с нас. Навремето се изкарваха лесни пари и се харчеха по още по-лесен начин по кръчми и по дискотеки. Като се напиеше, Джула се качваше на трамвая, леко се поклаща и казва: „Ще става ли някой да седна, или да посочвам?” Това й беше любимият лаф. Или в някое кино пререди всички на опашката, навремето се редяха по 200-300 човека, и каже: „Бихте ли ме пуснали отпред, защото съм бременна?” Всички възмутено се развикват: „Как ще сте бременна, не ви личи!” А тя невъзмутимо обяснява: „Защото съм бременна от 2 часа!”
Накрая Джулето замина за Испания, живя известно време в Барселона, сега живее в Беналмадена, това е преди Марбея, в посока Гибралтар. Винаги когато ходя до Коста дел Сол, й се обаждам. Всички „гърнета”, така се наричат българите емигранти в чужбина, я познават и се събираме да раздуем в кръчмата на Ани в Торемолинос. Идват и българските „инженери”, както ги нарича Джула, защото те са бачкатори по строежите на цяла Испания. Обикновено аз плащам сметката. Джула си имаше един приятел Фратьо, тромбонист от филхармонията в Малага. Къркач на световно ниво! Като го набие жена му и го изгони, ходи винаги при нея. Състезават се кой ще изпие повече!
С Джула се праснахме на 19 септември 1978 г.,
докато още вървеше, хем ми беше кака с 2 години, но на... 23.
Сега е вече баба, защото дъщеря й роди наскоро.
- Вярно ли, че някой пуснал слух, че не си бил тарикат навремето?
- Палми Ранчев, който е голям пич и също писател като мен, отишъл при Чаво Дурмишев и го попитал: „Чаво, Насо наистина ли е бил тарикат навремето?” А Чаво му отговорил: „А, Насо – тарикат – не си спомням!” И Палми ми го казва. А Чаво Дурмишев няма как да дава мнения за мен, защото, когато влязох в затвора през 1979 г., го заварих там с 12-годишна присъда за изнасилване. Бяхме заедно в Централния затвор, във второ отделение. Така че той не ме познава какъв съм бил отвън. Той е бил в пандиза, когато аз съм бръмчал. Като излязох под гаранция, напазарувах на Чаво Дурмишев цигари, кафе, ядене, плодове и му ги занесох на свиждане в затвора.
Като пуснаха Дурмишев от затвора, той държеше „Кимбо” на „Патриарха” след Попа и там се събираха всички тарикати след 1990 година. Дурмишев беше превърнал заведението в комарджийница. Който се сетиш от старите комарджии – Киро Черния, Дробеца, Тането, Пачо Тренев, Гилъна, Гиганта, ходеха при Чаво да джиткат комар.
Чаво Дурмишев е човекът, който обра апартамента на Парцалев и му взе иконите. Те го свалят с още някакъв и докато единият забаламосва Парцалев в спалнята, другият прави тараш. Но най-зловещият обир в апратамента на Парцалев извършва Румен Пилота, който беше брат на гаджето на Петър Адамов – Адамото. Гепи пари, антики, злато, бижута!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар