Атанас Панайотов: Киро беше по-богат от Илия Павлов!
Даваше 15 килограма злато, за да го пуснат от ареста!
Публикувано: 8 окт. 2011, 21:00 | Обновено: 8 окт. 2011, 21:00
София, България
2002 г. Цар Киро (вдясно) на среща с Илия Павлов
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално и единствено пред “ШОУ” скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.Този път Наско, който отскоро в е Марбея, Испания, разкрива скандални истории с “главен герой” Цар Киро, с когото е лежал в затвора и смята за свой приятел.
.......................................
- Наско, следиш ли какво става в България с твоя приятел Цар Киро?- Разбира се, че следя какво става, нали и аз съм роден в България.
Цар Киро или бай Киро – Кирил Рашков от Катуница, познавам от 1979 година. Лежахме заедно във Второ отделение на Софийския централен затвор, аз за валута, той за злато – чл. 250 по тогавашния Наказателен кодекс. От около 100 затворника в отделението, десетина бяхме с финансови възможности – юклии. Той работеше с всички останали затворници наравно, правеше си „кръсчетата” – 2 работни дни за три излежани.
- Кои още затворници лежаха с вас в това отделение на Софийския централен затвор? - Най-известен и от “голямото добрутро” беше Евгени Трайков - син на Георги Трайков – председател на Народното събрание. Той беше осъден за длъжностно присвояване, докато бил във Виена заедно с брата на Светла Даскалова, министър на правосъдието по комунистическо време, който пък беше пратен за лечение в Австрия. Евгени го мачкаха много. Киро Македонеца – зъл надзирател – постоянно го маризеше.
Друг известен затворник беше Вальо Пушкин - барманът от новата „Варшава” в парка “Заимов”. Него и съпроцесника му Венци, също барман, ги осъдиха за това, че развращавали сина на бай Тошо –
Вовата Живков, който, като се напиеше, хвърляше любовниците си от балкона.
Така осакатя Ванда - голяма красавица по онова време. Осъдиха ги уж за начет. На Венци кум му беше Иван Славков.
Страшилището Райчо Гоцев от село Усойка също беше по това време в затвора. Много по-голям тарикат и истински бандит от Карамански. Димитър Немчев – Митко Фашиста от Петрич, Чавдар Дурмишев, който обра Георги Парцалев и като го арестували, бил с копринените гащи на актьора на гъза си, и много други.
В бригадата, която беше привилегирована, защото лесно се избиваха “кръстчетата”, бяхме аз, Цар Киро, един квартален инспектор, задържан за това, че по време на обиск присвоявал пари, валута и злато от обискираните, един Виктор, вкаран за измами, който постоянно се правеше на всезнайко, един перничанин – рецидивист крадец, и... един политически, Владо Инженера, заловен от ДС, докато пръска позиви от покрива на Младежкия дом до гранд-хотел „София”, сега „Радисън”.
Аз и бай Киро щом си направехме нормата, давахме на другите да работят вместо нас, защото освен “кръстчета” взимаха и повече пари и можеха да пазаруват от лавката за затворници. Понеже хората с пари бяхме малко в цялото отделение, а в бригадата - само аз и бай Киро, та черпехме с кафе и чай. Дори давахме вафли и луканка, а луканката беше деликатес тогава.
В затвора Кирил Рашков от Катуница, Цар Киро, бай Киро или Циганина, както му бяха прякорите,
обичаше да се хвали колко злато има,
каква къща, показваше луканките и кафето в килията! На кмета на отделението даваше по един златен пармак, само за да говори по нелегалния телефон. То в отделението нямаше по-богат от него, без да знаем колко милиони е покрил Евгени Трайков и правеше инкяр и до последно не ги върна на държавата... Като го пуснаха от затвора, се виждахме на „Кристал” - бяха го превърнали в инвалид и ходеше с патерици.
- Какво знаеш за т. нар. калаена афера?- Бай Киро беше следствен в „калаената” афера. Изнасял калай, сребро и сребърен нитрат с влакове и рейсове.
Делото му беше за милиони.
Цените на калая и среброто бяха скочили много, както и на сребърния нитрат. Това беше далаверата на десетилетието. Аз продавах сребърен нитрат на поляците, които го изнасяха за Турция. Пешо Анжелата, който също беше милионер по онова време, купуваше с килограми заедно с Геле Брадата и Стефчо Краев. Взимах го за 300 долара за килограм от Бари - сина на Черния Капитан в Станке Димитров, който го гепеше от ХФЗ-то, и го шитках за 600 долара. Правеше се яка пара. Какви времена бяха...
- Цар Киро се оказва май по-богат от Илия Павлов?
- Понеже познавам и двамата лично, ще направя следното уточнение: Не можем да сравняваме къщата на родителите на Илия - бай Павел и кака Венче в нашия двор, само че откъм ул. “Граф Игнатиев” в София, и тази на бай Киро в Катуница, която още по комунистическо беше като прогимназия и цялата от мрамор.
Още когато бяхме заедно в Софийския централен затвор и изработвахме инсталации за зъболекарски столове, Кирил Рашков от Катуница беше милионер. За да предлагаш на следователя 15 килограма злато, за да те пусне от ареста, според теб какво означава? - Означава, че този, който ги, предлага е ужасно богат.
Говоря за времето, когато хората бяха щастливи да си купят обички, пръстенче или верижка от злато, тежки по половин-един грам. Понеже съм продал лично хиляди „тройки” (синджир “вяра, надежда и любов”), пръстени и обеци, та мога добре да преценя.
Подобни сделки правехме в дома на Илийката /Павлов/,
защото там нямаше как да влязат куки – вече беше зет на генерал Чергиланов. След 90-а не знам колко точно е забогатял, но когато го убиха, поне 100 други българи са били по-богати от него – като Иван Костов или Стефан Софиянски и цялата номенклатура на БСП и ДПС.
Така че това не ме учудва!
- Ти си му ходил на гости в Катуница?- Бил съм, посрещал ме е. Бай Киро ме е развеждал из своята къща, показвал ми е троновете, златната корона, колекцията си от предмети, направени от слонова кост, водил ме е в новата си къща, която строеше отзад, от нея ми е показвал къщите на синовете и дъщеря си. Знам къде е лятната му резиденция, фабриката за спирт... Палати, облицовани с мрамор и оникс... Аз лично съм му уреждал да си купи 2 контейнера с оникс за облицовка на новата къща, а това е един от най-скъпите облицовъчни камъни - пакистански оникс. Е, пазари се като циганин, но той си е циганин и никога не се е срамувал. Като го попитах защо строи нова къща, той ми отговори:
“Защото тия цигани много ме крадат,
Насе, постоянно ми бъркат в хладилника!”. Визираше синовете и дъщеря си, които спели до 12 на обед, а той ставаше в 6 часа сутринта.
Винаги е имал чувство за хумор! Веднъж бяхме в „Радисън”, имаше изложба на африканско изкуство, дни на Южна Африка. Повечето милионери минаха оттам да си купят по нещо. В лобито на хотела бяхме аз, един мой приятел от Карнобат и бай Киро. Един пич представяше своите южноафрикански вина и за хостеса беше довел една красавица от Пловдив – Ива. Пробваме виното и тя взе да ме ръчка: “Насе-е-е, запознай ме с този, готиния мъж от Карнобат!”. А бай Киро й вика: “Виж сега, моето момиче, човекът е женен, пък аз съм ерген!” Бръкна и извади една пачка с евро. “Дай да те качвам в мерцедеса и да ходим до Турция да ги изхарчим тези пари!”, продължи бай Киро. Тогава ме покани в Катуница да му откарам един бус с фигури и купи всички женски фигури, които му занесох. А в офисите на бай Киро във фабриката - само бюра и столове. Никакви аксесоари, единствено върху всяко бюро по няколко калкулатора.
Веднъж една моя приятелка индийка, Мона Кошик, която преподава хинди и урду в българските университети и се занимава с аюрведа, ме помоли да я запозная с него, все пак нали циганите идват от Индия... Слиза бай Киро от мерцедеса, а тя беше много учудена: “Ама този цар ли е? Това ли е ромският цар?”. А той се засмя: “Мила госпожо - много любезен и говори благо – нима искахте да съм с корона и одежди в пурпурен цвят и по мен да ходят пажове и шутове и придворни?”. И двамата си поговориха на някакво индийско наречие, даже се разбираха. После я водих и нея в Катуница на гости.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
.......................................
- Наско, следиш ли какво става в България с твоя приятел Цар Киро?- Разбира се, че следя какво става, нали и аз съм роден в България.
Цар Киро или бай Киро – Кирил Рашков от Катуница, познавам от 1979 година. Лежахме заедно във Второ отделение на Софийския централен затвор, аз за валута, той за злато – чл. 250 по тогавашния Наказателен кодекс. От около 100 затворника в отделението, десетина бяхме с финансови възможности – юклии. Той работеше с всички останали затворници наравно, правеше си „кръсчетата” – 2 работни дни за три излежани.
- Кои още затворници лежаха с вас в това отделение на Софийския централен затвор? - Най-известен и от “голямото добрутро” беше Евгени Трайков - син на Георги Трайков – председател на Народното събрание. Той беше осъден за длъжностно присвояване, докато бил във Виена заедно с брата на Светла Даскалова, министър на правосъдието по комунистическо време, който пък беше пратен за лечение в Австрия. Евгени го мачкаха много. Киро Македонеца – зъл надзирател – постоянно го маризеше.
Друг известен затворник беше Вальо Пушкин - барманът от новата „Варшава” в парка “Заимов”. Него и съпроцесника му Венци, също барман, ги осъдиха за това, че развращавали сина на бай Тошо –
Вовата Живков, който, като се напиеше, хвърляше любовниците си от балкона.
Така осакатя Ванда - голяма красавица по онова време. Осъдиха ги уж за начет. На Венци кум му беше Иван Славков.
Страшилището Райчо Гоцев от село Усойка също беше по това време в затвора. Много по-голям тарикат и истински бандит от Карамански. Димитър Немчев – Митко Фашиста от Петрич, Чавдар Дурмишев, който обра Георги Парцалев и като го арестували, бил с копринените гащи на актьора на гъза си, и много други.
В бригадата, която беше привилегирована, защото лесно се избиваха “кръстчетата”, бяхме аз, Цар Киро, един квартален инспектор, задържан за това, че по време на обиск присвоявал пари, валута и злато от обискираните, един Виктор, вкаран за измами, който постоянно се правеше на всезнайко, един перничанин – рецидивист крадец, и... един политически, Владо Инженера, заловен от ДС, докато пръска позиви от покрива на Младежкия дом до гранд-хотел „София”, сега „Радисън”.
Аз и бай Киро щом си направехме нормата, давахме на другите да работят вместо нас, защото освен “кръстчета” взимаха и повече пари и можеха да пазаруват от лавката за затворници. Понеже хората с пари бяхме малко в цялото отделение, а в бригадата - само аз и бай Киро, та черпехме с кафе и чай. Дори давахме вафли и луканка, а луканката беше деликатес тогава.
В затвора Кирил Рашков от Катуница, Цар Киро, бай Киро или Циганина, както му бяха прякорите,
обичаше да се хвали колко злато има,
каква къща, показваше луканките и кафето в килията! На кмета на отделението даваше по един златен пармак, само за да говори по нелегалния телефон. То в отделението нямаше по-богат от него, без да знаем колко милиони е покрил Евгени Трайков и правеше инкяр и до последно не ги върна на държавата... Като го пуснаха от затвора, се виждахме на „Кристал” - бяха го превърнали в инвалид и ходеше с патерици.
- Какво знаеш за т. нар. калаена афера?- Бай Киро беше следствен в „калаената” афера. Изнасял калай, сребро и сребърен нитрат с влакове и рейсове.
Делото му беше за милиони.
Цените на калая и среброто бяха скочили много, както и на сребърния нитрат. Това беше далаверата на десетилетието. Аз продавах сребърен нитрат на поляците, които го изнасяха за Турция. Пешо Анжелата, който също беше милионер по онова време, купуваше с килограми заедно с Геле Брадата и Стефчо Краев. Взимах го за 300 долара за килограм от Бари - сина на Черния Капитан в Станке Димитров, който го гепеше от ХФЗ-то, и го шитках за 600 долара. Правеше се яка пара. Какви времена бяха...
- Цар Киро се оказва май по-богат от Илия Павлов?
- Понеже познавам и двамата лично, ще направя следното уточнение: Не можем да сравняваме къщата на родителите на Илия - бай Павел и кака Венче в нашия двор, само че откъм ул. “Граф Игнатиев” в София, и тази на бай Киро в Катуница, която още по комунистическо беше като прогимназия и цялата от мрамор.
Още когато бяхме заедно в Софийския централен затвор и изработвахме инсталации за зъболекарски столове, Кирил Рашков от Катуница беше милионер. За да предлагаш на следователя 15 килограма злато, за да те пусне от ареста, според теб какво означава? - Означава, че този, който ги, предлага е ужасно богат.
Говоря за времето, когато хората бяха щастливи да си купят обички, пръстенче или верижка от злато, тежки по половин-един грам. Понеже съм продал лично хиляди „тройки” (синджир “вяра, надежда и любов”), пръстени и обеци, та мога добре да преценя.
Подобни сделки правехме в дома на Илийката /Павлов/,
защото там нямаше как да влязат куки – вече беше зет на генерал Чергиланов. След 90-а не знам колко точно е забогатял, но когато го убиха, поне 100 други българи са били по-богати от него – като Иван Костов или Стефан Софиянски и цялата номенклатура на БСП и ДПС.
Така че това не ме учудва!
- Ти си му ходил на гости в Катуница?- Бил съм, посрещал ме е. Бай Киро ме е развеждал из своята къща, показвал ми е троновете, златната корона, колекцията си от предмети, направени от слонова кост, водил ме е в новата си къща, която строеше отзад, от нея ми е показвал къщите на синовете и дъщеря си. Знам къде е лятната му резиденция, фабриката за спирт... Палати, облицовани с мрамор и оникс... Аз лично съм му уреждал да си купи 2 контейнера с оникс за облицовка на новата къща, а това е един от най-скъпите облицовъчни камъни - пакистански оникс. Е, пазари се като циганин, но той си е циганин и никога не се е срамувал. Като го попитах защо строи нова къща, той ми отговори:
“Защото тия цигани много ме крадат,
Насе, постоянно ми бъркат в хладилника!”. Визираше синовете и дъщеря си, които спели до 12 на обед, а той ставаше в 6 часа сутринта.
Винаги е имал чувство за хумор! Веднъж бяхме в „Радисън”, имаше изложба на африканско изкуство, дни на Южна Африка. Повечето милионери минаха оттам да си купят по нещо. В лобито на хотела бяхме аз, един мой приятел от Карнобат и бай Киро. Един пич представяше своите южноафрикански вина и за хостеса беше довел една красавица от Пловдив – Ива. Пробваме виното и тя взе да ме ръчка: “Насе-е-е, запознай ме с този, готиния мъж от Карнобат!”. А бай Киро й вика: “Виж сега, моето момиче, човекът е женен, пък аз съм ерген!” Бръкна и извади една пачка с евро. “Дай да те качвам в мерцедеса и да ходим до Турция да ги изхарчим тези пари!”, продължи бай Киро. Тогава ме покани в Катуница да му откарам един бус с фигури и купи всички женски фигури, които му занесох. А в офисите на бай Киро във фабриката - само бюра и столове. Никакви аксесоари, единствено върху всяко бюро по няколко калкулатора.
Веднъж една моя приятелка индийка, Мона Кошик, която преподава хинди и урду в българските университети и се занимава с аюрведа, ме помоли да я запозная с него, все пак нали циганите идват от Индия... Слиза бай Киро от мерцедеса, а тя беше много учудена: “Ама този цар ли е? Това ли е ромският цар?”. А той се засмя: “Мила госпожо - много любезен и говори благо – нима искахте да съм с корона и одежди в пурпурен цвят и по мен да ходят пажове и шутове и придворни?”. И двамата си поговориха на някакво индийско наречие, даже се разбираха. После я водих и нея в Катуница на гости.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар