Атанас Панайотов: Негърът Юм беше гадже на Костовата щерка Яна
Този тарикат през целия си живот не е платил и една сметка, Славков-Батето го нарича и до ден днешен "сине".
Публикувано: 3 ноем. 2010, 17:44
2006 г. Юм Уандие е на парти с приятеля си Иван Славков-Батето (вдясно) и агент Тенев (вляво).
Още по темата
Атанас Панайотов: Иван Кочев-Чомбе и Кузман Гуслеков откраднали 4 кг злато във Виена?
1
Атанас Панайотов: Карамански вкара Мето Илиенски в затвора!
1
Атанас Панайотов: Васил Илиев се отчиташе на Юри Печурката!
1
Атанас Панайотов: Бригадите на Карамански, Слави Бинев и Венци Прокопа се опълчиха на борците
1
Атанас Панайотов: Вилхелм Краус искал от инвеститор 40 млн. рушвет!
1
Атанас Панайотов: Румен Вълка бил доносник на милицията!
1
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за „ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
В този брой продължаваме с Юм Уандие, който е доведен като дете от Камерун, станал национал по баскетбол, не е платил нито една сметка в живота си, а Иван Славков до скоро му викал “сине!”
- Наско, наистина ли си станал мишена на Таки?
- Откакто ти давам интервюта, започнах да получавам заплахи за убийство. Щели да ме ликвидират, да си получа заслуженото...
Миналата седмица пред хотел „Радисън” ме спря един едър здравеняк и казва: “Г-н Панайотов, следим вашите изяви!” И ми показва някакъв сгънат лист с думите: “Може ли нашето мнение, което ви давам, да стане достояние на хората чрез в “ШОУ”?”
- ?!
- Оказа се, че този
човек е изпратен при мен от т.нар. група на Таки.
В писмото им се твърди, че такава група няма! Половината от обявените за нейни членове били в неизвестност, а тези, които са изправени пред съда, били избрани на „случаен принцип”. На всички заседания на съда до момента само свидетелят Иво Андонов-Буземеца твърдял подобно нещо.
Показанията му обаче остават тайна, защото съдия Колева от Софийския градски съд противно на закона не разсекретявала делото. Мотивът процесът да се гледа при „закрити врата” е една полицейска справка, въз основа на която е започнала разработката срещу т.нар. група. В наказателно-процесуалния кодекс е записано, че полицейските справки не се приемат като доказателство. Това на практика означава, че подобна справка не може да служи като мотив за засекретяване на цяло дело.
В писмото се твърди, че по конкретното дело има и друга причина, която задължава съдът да реши казуса „правилно”. Един от подсъдимите е Любомир Костадинов-Младежа, зад когото стои голяма част от публиката на футболния отбор на “Левски”, той бил един от тези, които водели публиката, а срещу него свидетелствали привърженици на ЦСКА!
Аз не вземам страна, просто ви казвам какво твърдят тези хора, пък нека всеки прецени дали да се вслушва в думите им.
- Естествено, всеки подсъдим гледа да отърве кожата.
- Те си знаят най-добре каква е истината. Нека съдът се произнесе, да му се видят доказателствата и мотивите и тогава вече може да се дискутира.
От миналата седмица баш тарикатите вече се събираме в ресторант “Чифлиджанов” до хотел “Хемус”. Собственик му е Атанас Чифлиджанов. Той ми вика: “Абе, адаш, нищо не си разказал за единствения негър, който живееше в страната по време на комунизма по-добре от българите!”
Той ми говари за Юм Уандие, известен като Ум от Камерун или Юм Белия делфин.
Навремето го доведе от братска Африка Елена Лагадинова,
председателка на Съюза на българските жени. Тогава се вземаха деца от братски африкански страни да се отглеждат в България, за да бъдат възпитани в правилния комунистически дух.
Когато го довеждат тук, Юм е четири-пет годишен. Аз живеех на “малките пет кюшета”, а него го настаниха в Дома за сираци на ул. “Гаврил Генов”, сега “Христо Белчев” – в нашия квартал. Сега там е италиански ресторант, който с подставено лице държи Иван Костов. Слагат го в една стая с Лора Виденлиева. И тя е израснала в този дом.
Юм беше единственото тъмнокожо дете сред нас, ние се грижехме за него, никога не е имало расизъм спрямо него. Научи се да говори перфектно български, владееше дори жаргон.
- Юм Уандие не беше ли бивш баскетболист?
- Юм започна да играе баскетбол в “Левски”. Този спорт му беше много близък до физиката. И много напредна. Още не бях емигрирал, когато той играеше в националния отбор по баскетбол с легендите Атанас Голомеев, Атанас Колев-Пачангата, Мартин Кузов, Жоро Младенов... Това са имена, каквито, за съжаление, няма вече в българския баскетбол.
Наско Чифлиджанов е хем кръстник, хем кум на Юм. Вика: “Все идваше при мен – не съм се оженил, само аз не съм се оправил, нямам дете!” Чифлиджанов му казал: “Първо, трябва да те кръстя в християнската вяра и след това ще мислим за женитба. Кръщава го в църквата на Семинарията. След това правят обяд в ресторанта на Ицо Ватерполиста в Дианабад, в който сега разправят, че се събирали “Котараците”, приятели на Бойко Борисов. И разправя Наско Чифлиджанов: “Не минаха и два месеца от кръщенето и Юм се яви при мен с едно момиче на около 17 години!” А той тогава е поне на 35. Казал му: “Това е любовта ми, това е жената на живота ми, ще ми станеш кум!”
Аз всъщност съм много в час с цялата тази история. Защото двамата с Юм отидохме да откраднем булката в “Младост”3. Таня живееше в панелен блок, на партера. Майка й беше украинка, а баща й българин. Юм отиде на вратата да забаламосва техните. Тя прескочи през балкона, аз я взех и възирахме. Така я откраднахме и вече тръгнахме да ги женим.
Сватбата я направихме в хотел “България” в ресторанта.
Юм беше поканил Батето, Боби Бец, Петър Стоянов,
който беше президент, но никой от тях не дойде. Те бяха много близки с Батето. Много пъти съм присъствал как му вика: “Синеее, синеее! Ела тук!” И му даде 100 долара! Един път му викам: “Бате, синът ти стана на 40 години, стига си го глезил!” А той отговаряше: “Юм цял живот ще ми бъде син!” Бяха много големи приятели, както ти казах, с Батето и с Боби Бец.
На сватбата се събрахме 50-60 човека. Насо Чифлиджанов плати всичко.
- Защо слагате Юм Уандие в графата “стар тарикат”?
- Това е може би единственият човек в страната, който никога не е платил една сметка! Не става въпрос за сметка в ресторант – нито ток, нито вода, нито нещо някога е плащал! Винаги това са правили приятелите му. Всички! Викахме: “Имаме си един негър, да си го гледаме!”
С жена си Таня живееха в студентските общежития, там им се роди и детето – Алекс, който също сега играе баскетбол. Много често като беше малък, го довеждаше вкъщи при моя син и вика: “Да ти оставя детето за два часа да си играят с твоето!” И се върне след два дни.
След като приключи с баскетбола, Батето го прати да учи в Куба със стипендия, но той дали изкара и една година и се върна. Той не беше по ученето, на него му дай пачанга! Това е може би единственият човек, който
20 години учи за зъболекар.
Преди 2-3 години завърши и се дипломира, но не знам дали някой ще се престраши да си направи при него зъбите, пък и той надали ще тръгне да работи. Той никога не е работил. Както казва Наско Чифлиджанов: “Юм е герой на социалистическия труд!”
Всъщност не е точно така. Като стана Лучано министър на спорта, го взе при него като специалист. Целият си мандат го изкара в ресторант “Гюлето” в Спортната палата. Заедно с шефа си Лучано на чаша бира! Сега Венци Стефанов го е взел при себе си в “Славия”. Сега е там, директор на Конната база.
Целият му живот мина като безкраен купон. По едно време беше дори гадже на Яна, дъщерята на Костов. Но той си е такъв, бохем, един апартамент не можа да вземе от държавата. Преди 4-5 години ходи в Камерун да си види родата. Вика ми: “Насе, какви хубави негърки имаше, ама не можах нито една да прасна!” Казвам му: “Ами ти си ходил по дискотеки за туристи. Там негърките са на лов за бели, а не за негри! Те са те мислили за местен!” Както навремето българките бръмчаха на чужденци, за да избягат от България...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
В този брой продължаваме с Юм Уандие, който е доведен като дете от Камерун, станал национал по баскетбол, не е платил нито една сметка в живота си, а Иван Славков до скоро му викал “сине!”
- Наско, наистина ли си станал мишена на Таки?
- Откакто ти давам интервюта, започнах да получавам заплахи за убийство. Щели да ме ликвидират, да си получа заслуженото...
Миналата седмица пред хотел „Радисън” ме спря един едър здравеняк и казва: “Г-н Панайотов, следим вашите изяви!” И ми показва някакъв сгънат лист с думите: “Може ли нашето мнение, което ви давам, да стане достояние на хората чрез в “ШОУ”?”
- ?!
- Оказа се, че този
човек е изпратен при мен от т.нар. група на Таки.
В писмото им се твърди, че такава група няма! Половината от обявените за нейни членове били в неизвестност, а тези, които са изправени пред съда, били избрани на „случаен принцип”. На всички заседания на съда до момента само свидетелят Иво Андонов-Буземеца твърдял подобно нещо.
Показанията му обаче остават тайна, защото съдия Колева от Софийския градски съд противно на закона не разсекретявала делото. Мотивът процесът да се гледа при „закрити врата” е една полицейска справка, въз основа на която е започнала разработката срещу т.нар. група. В наказателно-процесуалния кодекс е записано, че полицейските справки не се приемат като доказателство. Това на практика означава, че подобна справка не може да служи като мотив за засекретяване на цяло дело.
В писмото се твърди, че по конкретното дело има и друга причина, която задължава съдът да реши казуса „правилно”. Един от подсъдимите е Любомир Костадинов-Младежа, зад когото стои голяма част от публиката на футболния отбор на “Левски”, той бил един от тези, които водели публиката, а срещу него свидетелствали привърженици на ЦСКА!
Аз не вземам страна, просто ви казвам какво твърдят тези хора, пък нека всеки прецени дали да се вслушва в думите им.
- Естествено, всеки подсъдим гледа да отърве кожата.
- Те си знаят най-добре каква е истината. Нека съдът се произнесе, да му се видят доказателствата и мотивите и тогава вече може да се дискутира.
От миналата седмица баш тарикатите вече се събираме в ресторант “Чифлиджанов” до хотел “Хемус”. Собственик му е Атанас Чифлиджанов. Той ми вика: “Абе, адаш, нищо не си разказал за единствения негър, който живееше в страната по време на комунизма по-добре от българите!”
Той ми говари за Юм Уандие, известен като Ум от Камерун или Юм Белия делфин.
Навремето го доведе от братска Африка Елена Лагадинова,
председателка на Съюза на българските жени. Тогава се вземаха деца от братски африкански страни да се отглеждат в България, за да бъдат възпитани в правилния комунистически дух.
Когато го довеждат тук, Юм е четири-пет годишен. Аз живеех на “малките пет кюшета”, а него го настаниха в Дома за сираци на ул. “Гаврил Генов”, сега “Христо Белчев” – в нашия квартал. Сега там е италиански ресторант, който с подставено лице държи Иван Костов. Слагат го в една стая с Лора Виденлиева. И тя е израснала в този дом.
Юм беше единственото тъмнокожо дете сред нас, ние се грижехме за него, никога не е имало расизъм спрямо него. Научи се да говори перфектно български, владееше дори жаргон.
- Юм Уандие не беше ли бивш баскетболист?
- Юм започна да играе баскетбол в “Левски”. Този спорт му беше много близък до физиката. И много напредна. Още не бях емигрирал, когато той играеше в националния отбор по баскетбол с легендите Атанас Голомеев, Атанас Колев-Пачангата, Мартин Кузов, Жоро Младенов... Това са имена, каквито, за съжаление, няма вече в българския баскетбол.
Наско Чифлиджанов е хем кръстник, хем кум на Юм. Вика: “Все идваше при мен – не съм се оженил, само аз не съм се оправил, нямам дете!” Чифлиджанов му казал: “Първо, трябва да те кръстя в християнската вяра и след това ще мислим за женитба. Кръщава го в църквата на Семинарията. След това правят обяд в ресторанта на Ицо Ватерполиста в Дианабад, в който сега разправят, че се събирали “Котараците”, приятели на Бойко Борисов. И разправя Наско Чифлиджанов: “Не минаха и два месеца от кръщенето и Юм се яви при мен с едно момиче на около 17 години!” А той тогава е поне на 35. Казал му: “Това е любовта ми, това е жената на живота ми, ще ми станеш кум!”
Аз всъщност съм много в час с цялата тази история. Защото двамата с Юм отидохме да откраднем булката в “Младост”3. Таня живееше в панелен блок, на партера. Майка й беше украинка, а баща й българин. Юм отиде на вратата да забаламосва техните. Тя прескочи през балкона, аз я взех и възирахме. Така я откраднахме и вече тръгнахме да ги женим.
Сватбата я направихме в хотел “България” в ресторанта.
Юм беше поканил Батето, Боби Бец, Петър Стоянов,
който беше президент, но никой от тях не дойде. Те бяха много близки с Батето. Много пъти съм присъствал как му вика: “Синеее, синеее! Ела тук!” И му даде 100 долара! Един път му викам: “Бате, синът ти стана на 40 години, стига си го глезил!” А той отговаряше: “Юм цял живот ще ми бъде син!” Бяха много големи приятели, както ти казах, с Батето и с Боби Бец.
На сватбата се събрахме 50-60 човека. Насо Чифлиджанов плати всичко.
- Защо слагате Юм Уандие в графата “стар тарикат”?
- Това е може би единственият човек в страната, който никога не е платил една сметка! Не става въпрос за сметка в ресторант – нито ток, нито вода, нито нещо някога е плащал! Винаги това са правили приятелите му. Всички! Викахме: “Имаме си един негър, да си го гледаме!”
С жена си Таня живееха в студентските общежития, там им се роди и детето – Алекс, който също сега играе баскетбол. Много често като беше малък, го довеждаше вкъщи при моя син и вика: “Да ти оставя детето за два часа да си играят с твоето!” И се върне след два дни.
След като приключи с баскетбола, Батето го прати да учи в Куба със стипендия, но той дали изкара и една година и се върна. Той не беше по ученето, на него му дай пачанга! Това е може би единственият човек, който
20 години учи за зъболекар.
Преди 2-3 години завърши и се дипломира, но не знам дали някой ще се престраши да си направи при него зъбите, пък и той надали ще тръгне да работи. Той никога не е работил. Както казва Наско Чифлиджанов: “Юм е герой на социалистическия труд!”
Всъщност не е точно така. Като стана Лучано министър на спорта, го взе при него като специалист. Целият си мандат го изкара в ресторант “Гюлето” в Спортната палата. Заедно с шефа си Лучано на чаша бира! Сега Венци Стефанов го е взел при себе си в “Славия”. Сега е там, директор на Конната база.
Целият му живот мина като безкраен купон. По едно време беше дори гадже на Яна, дъщерята на Костов. Но той си е такъв, бохем, един апартамент не можа да вземе от държавата. Преди 4-5 години ходи в Камерун да си види родата. Вика ми: “Насе, какви хубави негърки имаше, ама не можах нито една да прасна!” Казвам му: “Ами ти си ходил по дискотеки за туристи. Там негърките са на лов за бели, а не за негри! Те са те мислили за местен!” Както навремето българките бръмчаха на чужденци, за да избягат от България...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар