Атанас Панайотов: Боби Бец не излизаше от виенската кръчма на бащата на Албена Денкова
Карамански отвлече Стефчо Краев, а той го криеше във Виена.
Публикувано: 11 ян. 2011, 15:40
От ляво на дясно: Краси Фиата, Иван Колев-Джумбурчо, Наско, Стефан Краев, Петър Денков
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
- Наско, разкажи за българските кръчмари едно време в Берлин. - Като заминах за Източен Берлин през 1983-та, там имаше само един тарикат българин със заведение – Кубрат. Държеше бар „Зина” в Лихтенберг. Програмата беше следната: в 21,00 ч. се отиваше в „Моккаек” срещу „Райзебюро”, недалеч от Александерплац. Там имаше запазена маса за нас и на нея имаше табелка „За българско посолство”. Много рядко от посолството идваше Божо Стоилов, консул, син на зам.- вътрешния министър, когото после осъдиха на 7 години за крадени коли заедно със Спас, барман в столичния хотел „Орбита”, който изпържи другарите, и ги заключиха.
Първи бяхме винаги с Хети, балетист от Телевизионния балет на ГДР, и Иван Маминка – Иван Краев, който няколко години се влачеше с една балерина от „Фридрихщатспалас”. По-късно идваха Жоро Калиостро и останалите: Орлин Флагчето, Мони Курилеца, Вальо Русия, които оттам възираха в Австрия и Италия и после в САЩ. Често идваха Косьо Стайков и Иванко. Те живееха в Полша и ми носеха кожи от лисици да ги шиткаме в Берлин. Неразделен в компанията беше и Франк, син на бившия посланик на ГДР в НРБ – фотограф, чиято квартира ползвах, за да чукам манекенки и балерини, нали бях женен. Идваше и Дарина – студентка, чийто баща беше шеф на ДС на “Слънчев бряг”.
След това се ходеше в Юка”, частна дискотека в квартал “Панкоф”, където се намираше нашето посолство. Собственикът й се обеси - Йорг Мюлер. Там се хващаха най-готините мадами. А Бернд, портиерът, пускаше българите по мое указание срещу 5 западни марки. Повечето ги вкарвах през заден вход и оттам през тоалетната, както и в „Моккаек”, дискотеката в центъра. Към 24,00 ч. се отиваше в „Партитек”, новооткрита дискотека, където собственикът Ахим само чакаше да посоча кой да пусне. Моята дума беше закон. Най-често водех свита от по 15 българи и им плащах сметките. А как иначе – нали изкарвах от 15 000 до 30 000 марки на ден от часовници, сребро, радиатори и смяна на валута. Бях партия с Хети, та и той се набутваше като мен да шари за нашите придружители, ама пък с него чукахме най-красивите германки. Завършвахме в „Пингуинбар”, нощен локал в центъра, недалеч от Паласхотел, който вече не съществува, защото го сбориха след обединението, същото се случи и с хотел „Беролина”. Там се отиваше след 5,00 ч. сутринта.
Та Кубрат постоянно ни облъчваше да ходим и в неговия бар „Зина”, за да харчим и там пари. Ама беше далеч и рядко го посещавахме. Кубрат го причислявам към тарикатите кръчмари.
Той направи хотел и ресторант в новото българско посолство в Берлин след промените. И покрай това имаше доста скандали. ГДР беше за нас „рая на мързеливеца” – много пари и още повече жени. Като прочетох на Виктор Пасков книгата „Германия, мръсна приказка”, ми идваше да го пребия. Там героят едва изчука една сервитьорка, пък ние ги праскахме германките на конвейeр!
Явно горкият Пасков ще си остане в историята като балък,
лека му пръст, но много лъже в тази книга, или просто не е бил тарикат като нас...
- А кои бяха българските кръчми в Хамбург?- Там кръчми имаха Слави – „Рила”, където чуках на пода една доминиканка. И Тео! Той е легенда на Реепербан. Най-големият фалшификатор. Уникален мошеник! От старата гвардия, избягал през 50-те години. С него ме запозна барон фон Палеске – „кокаиновият барон” на Хамбург. Сега излежава най-дългогодишната присъда за два контейнера с кока. С него бяхме в съседни килии, когато Муки Пинцнер застреля главния прокурор на Хамбург в Дирекцията на полицията през 1986 г.
Та Тео държеше кръчма с билярд, където ходеха всички по-известни бандити в Хамбург. Той почина. Сега брат му я движи. Боксьор като Филчев. И като Палми Ранчев. Ама те не могат и на малкия пръст да му стъпят.
Имаше и един българин, който държеше бар „Распутин” – там ходеха само травестити. Намираше се до „Саламбо” – най-известното заведение в Хамбург. Този бар работеше най-добре. Травеститите бяха от цял свят: Тайланд, Венецуела, Бразилия... Там ходехме с Краси Фиата. Той от САЩ отиде в Тайланд. Последва войната за надмощие между най-силните групировки в Хамбург „Нутела” и ГМБХ кой ще държи проституцията... Тогава ми дадоха 4 заведения с проститутки. Рони, баш капото, ми викаше: „Наско, дай травестити!”
И наистина в „Распутин” се харчеха пари. Беше винаги фрашкано с клиенти - и ги печелеше българин. А Тео си остана с фалшивите пари, шофьорски книжки и паспорти.
- А кои тарикати държаха кръчми във Виена?- Когато избягах в Австрия, се запознах с Огнян Динов – Оги. Имаше кръчма в 12-и Бецирк, а баща му - още няколко пръснати във 2-ри, 5-и и т. н. Борето Динов беше голямо име сред кръчмарите във Виена.
В кръчмата на Оги се запознах с една българка, която искаше да изкара дъщеря си от България. Взех й́ само 30 000 шилинга и докарах дъщерята.
- Как стана? - Много просто – една българка открадна паспорта на гаджето си, което беше шиптър, та от Меджит аз го направих Меджита. Пратих го на въпросната дъщеря по една полякиня, на която платих 150 долара и разноските да й́ го даде в Новотела в София. И тя пристигна във Виена.
А Оги Динов, като разбра, каза: „Искам и жена ми!” Ама той богат, караше кадилак. И седнахме с Оги и Бай Боре да умуваме как да докараме във Виена жената. Взех паспорта на майката на Оги – от 1935 г. го преправих на 1955-а... И Ефимия пристигна.
За тази услуга взех 200 000 шилинга.
Друг кръчмар във Виена – Бай Иван-Иван Аркутински – присъства и в книгите на Георги Марков, се залепи за мен една вечер, докато бях с три виенски красавици в неговия ресторант „Рила” на „Гюртела” - цитаделата на българското разузнаване. Попита ме: „Наско, как избяга Диновата снаха?” Отговорих му: „Ами консулът поискал един милион и половина, и аз ги взех вместо него!”
И така си беше - наистина българският консул обещал да пуснат Ефимия да избяга срещу 1 500 000 шилинга, пък аз свърших работа само за 200 бона.
По едно време във Виена се появи и Пепи Денков, баща на Албена –
шампионката, съпругата на Максим Стависки. И взе от Боре Динов една кръчма в 12-и Бецирк на „Розалиягасе”. После взе друга в 4-ти Бецирк на „Белведерегасе”, където пък постоянен клиент беше покойният Боби Бец. Та при Пепи се събираше доста народ, дори и след 1990 г. После се върна в България и се захвана с едро земеделие. Чат-пат се виждаме по „Витошка”.
А този Огнян Динов, чиято жена изкарах от България, по едно време го вкараха в затвора за неплатени данъци, защото все взимаше при себе си нелегални българи... Тогава емигрантите нямаха право на работа и той ги назначаваше без договори и все го ловяха. Няколко пъти му съставяха актове и се разминаваше с глоби, но накрая го набутаха вътре.
Една българка, Златка, също имаше три кръчми. Дъщеря й́ Ася се ожени за Бисо. Това е Бисер Секретаря. Така го наричахме, защото беше секретар на Суинга след Цайско. Цайско е Петър Ненков Ненков, който е в Канада, и единствен дойде в болницата на свиждане, когато простреляха Ваня Червенкова във Варна. Тя се запознава с него в чата. Ваня ме попита: „Как изглежда?” И аз й́ отговорих: “Като библиотекар.” Така си и беше. Той е герой в книгата ми „Крадецът” за Стефан Софиянски. Кръчмите на Златка добре вървяха, но в един момент май фалира.
Стефан Краев имаше най-реномираната кръчма в 1-ви Бецирк. Там ходеха от Васил Божков надолу всички, когато прескачаха до Виена. После Стефан се върна в България и с първите покер-машини стана милионер. В кръчмата на Стефчо отдолу имаше мазе-склад, където редовно спяха Иво Карамански и Джопето, който се завърна в България през 1990-а с 10 млн. марки, изкарани от наркотици. И за благодарност Иво Карамански отвлече Стефчо в България и го държа в хотел „Хранков” заложник за откуп.
А Румен Каратиста, когото разстреляха на булевард „Гоце Делчев”, наследи наркоканалите на този Джопето, който се върна наистина като милионер в България, но се продруса и умря като клошар.
Друга известна кръчма във Виена беше на Христо, бивш барман от Новотела в Пловдив – шпионин, т. е. доносник. Тя се казваше „Малката Рила”. Той беше партия с един избягал от България съдия.
Племенникът на Тодор Живков Стефан Малеев и той отваря кръчма във Виена.
Стефан после избяга в Америка и сега е още в САЩ, кръчмата я остави на един Наско от Пловдив, но и той се замеси с наркотици и го вкарваха в панделата, сега си е в Пловдив.
Кути пък имаше гръцка таверна в 8-и Бецирк, където се събирахме на Гергьовден на печено агне. Там сме прекарвали незабравими мигове и се веселяхме, макар да бяхме прокудени от родината и ни наричаха изменници и невъзвращенци. Там често идваше и Ники – Кирил Божинов, тайният съпруг на Кичка Бодурова, когото тя прасна с 25 бона в зелено, когато го екстрадираха в Гърция заради наркотици.
Той винаги водеше със себе си Михаел Палмерс, собственикът на марката женско бельо „Палмерс”, която има бутици и в София. И понеже за Михаел се говореше, че е обратен, “гърнетата” /българите емигранти – б.р./ шушукаха, че Ники му е тъпкач, но аз не вярвам на тези слухове.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, разкажи за българските кръчмари едно време в Берлин. - Като заминах за Източен Берлин през 1983-та, там имаше само един тарикат българин със заведение – Кубрат. Държеше бар „Зина” в Лихтенберг. Програмата беше следната: в 21,00 ч. се отиваше в „Моккаек” срещу „Райзебюро”, недалеч от Александерплац. Там имаше запазена маса за нас и на нея имаше табелка „За българско посолство”. Много рядко от посолството идваше Божо Стоилов, консул, син на зам.- вътрешния министър, когото после осъдиха на 7 години за крадени коли заедно със Спас, барман в столичния хотел „Орбита”, който изпържи другарите, и ги заключиха.
Първи бяхме винаги с Хети, балетист от Телевизионния балет на ГДР, и Иван Маминка – Иван Краев, който няколко години се влачеше с една балерина от „Фридрихщатспалас”. По-късно идваха Жоро Калиостро и останалите: Орлин Флагчето, Мони Курилеца, Вальо Русия, които оттам възираха в Австрия и Италия и после в САЩ. Често идваха Косьо Стайков и Иванко. Те живееха в Полша и ми носеха кожи от лисици да ги шиткаме в Берлин. Неразделен в компанията беше и Франк, син на бившия посланик на ГДР в НРБ – фотограф, чиято квартира ползвах, за да чукам манекенки и балерини, нали бях женен. Идваше и Дарина – студентка, чийто баща беше шеф на ДС на “Слънчев бряг”.
След това се ходеше в Юка”, частна дискотека в квартал “Панкоф”, където се намираше нашето посолство. Собственикът й се обеси - Йорг Мюлер. Там се хващаха най-готините мадами. А Бернд, портиерът, пускаше българите по мое указание срещу 5 западни марки. Повечето ги вкарвах през заден вход и оттам през тоалетната, както и в „Моккаек”, дискотеката в центъра. Към 24,00 ч. се отиваше в „Партитек”, новооткрита дискотека, където собственикът Ахим само чакаше да посоча кой да пусне. Моята дума беше закон. Най-често водех свита от по 15 българи и им плащах сметките. А как иначе – нали изкарвах от 15 000 до 30 000 марки на ден от часовници, сребро, радиатори и смяна на валута. Бях партия с Хети, та и той се набутваше като мен да шари за нашите придружители, ама пък с него чукахме най-красивите германки. Завършвахме в „Пингуинбар”, нощен локал в центъра, недалеч от Паласхотел, който вече не съществува, защото го сбориха след обединението, същото се случи и с хотел „Беролина”. Там се отиваше след 5,00 ч. сутринта.
Та Кубрат постоянно ни облъчваше да ходим и в неговия бар „Зина”, за да харчим и там пари. Ама беше далеч и рядко го посещавахме. Кубрат го причислявам към тарикатите кръчмари.
Той направи хотел и ресторант в новото българско посолство в Берлин след промените. И покрай това имаше доста скандали. ГДР беше за нас „рая на мързеливеца” – много пари и още повече жени. Като прочетох на Виктор Пасков книгата „Германия, мръсна приказка”, ми идваше да го пребия. Там героят едва изчука една сервитьорка, пък ние ги праскахме германките на конвейeр!
Явно горкият Пасков ще си остане в историята като балък,
лека му пръст, но много лъже в тази книга, или просто не е бил тарикат като нас...
- А кои бяха българските кръчми в Хамбург?- Там кръчми имаха Слави – „Рила”, където чуках на пода една доминиканка. И Тео! Той е легенда на Реепербан. Най-големият фалшификатор. Уникален мошеник! От старата гвардия, избягал през 50-те години. С него ме запозна барон фон Палеске – „кокаиновият барон” на Хамбург. Сега излежава най-дългогодишната присъда за два контейнера с кока. С него бяхме в съседни килии, когато Муки Пинцнер застреля главния прокурор на Хамбург в Дирекцията на полицията през 1986 г.
Та Тео държеше кръчма с билярд, където ходеха всички по-известни бандити в Хамбург. Той почина. Сега брат му я движи. Боксьор като Филчев. И като Палми Ранчев. Ама те не могат и на малкия пръст да му стъпят.
Имаше и един българин, който държеше бар „Распутин” – там ходеха само травестити. Намираше се до „Саламбо” – най-известното заведение в Хамбург. Този бар работеше най-добре. Травеститите бяха от цял свят: Тайланд, Венецуела, Бразилия... Там ходехме с Краси Фиата. Той от САЩ отиде в Тайланд. Последва войната за надмощие между най-силните групировки в Хамбург „Нутела” и ГМБХ кой ще държи проституцията... Тогава ми дадоха 4 заведения с проститутки. Рони, баш капото, ми викаше: „Наско, дай травестити!”
И наистина в „Распутин” се харчеха пари. Беше винаги фрашкано с клиенти - и ги печелеше българин. А Тео си остана с фалшивите пари, шофьорски книжки и паспорти.
- А кои тарикати държаха кръчми във Виена?- Когато избягах в Австрия, се запознах с Огнян Динов – Оги. Имаше кръчма в 12-и Бецирк, а баща му - още няколко пръснати във 2-ри, 5-и и т. н. Борето Динов беше голямо име сред кръчмарите във Виена.
В кръчмата на Оги се запознах с една българка, която искаше да изкара дъщеря си от България. Взех й́ само 30 000 шилинга и докарах дъщерята.
- Как стана? - Много просто – една българка открадна паспорта на гаджето си, което беше шиптър, та от Меджит аз го направих Меджита. Пратих го на въпросната дъщеря по една полякиня, на която платих 150 долара и разноските да й́ го даде в Новотела в София. И тя пристигна във Виена.
А Оги Динов, като разбра, каза: „Искам и жена ми!” Ама той богат, караше кадилак. И седнахме с Оги и Бай Боре да умуваме как да докараме във Виена жената. Взех паспорта на майката на Оги – от 1935 г. го преправих на 1955-а... И Ефимия пристигна.
За тази услуга взех 200 000 шилинга.
Друг кръчмар във Виена – Бай Иван-Иван Аркутински – присъства и в книгите на Георги Марков, се залепи за мен една вечер, докато бях с три виенски красавици в неговия ресторант „Рила” на „Гюртела” - цитаделата на българското разузнаване. Попита ме: „Наско, как избяга Диновата снаха?” Отговорих му: „Ами консулът поискал един милион и половина, и аз ги взех вместо него!”
И така си беше - наистина българският консул обещал да пуснат Ефимия да избяга срещу 1 500 000 шилинга, пък аз свърших работа само за 200 бона.
По едно време във Виена се появи и Пепи Денков, баща на Албена –
шампионката, съпругата на Максим Стависки. И взе от Боре Динов една кръчма в 12-и Бецирк на „Розалиягасе”. После взе друга в 4-ти Бецирк на „Белведерегасе”, където пък постоянен клиент беше покойният Боби Бец. Та при Пепи се събираше доста народ, дори и след 1990 г. После се върна в България и се захвана с едро земеделие. Чат-пат се виждаме по „Витошка”.
А този Огнян Динов, чиято жена изкарах от България, по едно време го вкараха в затвора за неплатени данъци, защото все взимаше при себе си нелегални българи... Тогава емигрантите нямаха право на работа и той ги назначаваше без договори и все го ловяха. Няколко пъти му съставяха актове и се разминаваше с глоби, но накрая го набутаха вътре.
Една българка, Златка, също имаше три кръчми. Дъщеря й́ Ася се ожени за Бисо. Това е Бисер Секретаря. Така го наричахме, защото беше секретар на Суинга след Цайско. Цайско е Петър Ненков Ненков, който е в Канада, и единствен дойде в болницата на свиждане, когато простреляха Ваня Червенкова във Варна. Тя се запознава с него в чата. Ваня ме попита: „Как изглежда?” И аз й́ отговорих: “Като библиотекар.” Така си и беше. Той е герой в книгата ми „Крадецът” за Стефан Софиянски. Кръчмите на Златка добре вървяха, но в един момент май фалира.
Стефан Краев имаше най-реномираната кръчма в 1-ви Бецирк. Там ходеха от Васил Божков надолу всички, когато прескачаха до Виена. После Стефан се върна в България и с първите покер-машини стана милионер. В кръчмата на Стефчо отдолу имаше мазе-склад, където редовно спяха Иво Карамански и Джопето, който се завърна в България през 1990-а с 10 млн. марки, изкарани от наркотици. И за благодарност Иво Карамански отвлече Стефчо в България и го държа в хотел „Хранков” заложник за откуп.
А Румен Каратиста, когото разстреляха на булевард „Гоце Делчев”, наследи наркоканалите на този Джопето, който се върна наистина като милионер в България, но се продруса и умря като клошар.
Друга известна кръчма във Виена беше на Христо, бивш барман от Новотела в Пловдив – шпионин, т. е. доносник. Тя се казваше „Малката Рила”. Той беше партия с един избягал от България съдия.
Племенникът на Тодор Живков Стефан Малеев и той отваря кръчма във Виена.
Стефан после избяга в Америка и сега е още в САЩ, кръчмата я остави на един Наско от Пловдив, но и той се замеси с наркотици и го вкарваха в панделата, сега си е в Пловдив.
Кути пък имаше гръцка таверна в 8-и Бецирк, където се събирахме на Гергьовден на печено агне. Там сме прекарвали незабравими мигове и се веселяхме, макар да бяхме прокудени от родината и ни наричаха изменници и невъзвращенци. Там често идваше и Ники – Кирил Божинов, тайният съпруг на Кичка Бодурова, когото тя прасна с 25 бона в зелено, когато го екстрадираха в Гърция заради наркотици.
Той винаги водеше със себе си Михаел Палмерс, собственикът на марката женско бельо „Палмерс”, която има бутици и в София. И понеже за Михаел се говореше, че е обратен, “гърнетата” /българите емигранти – б.р./ шушукаха, че Ники му е тъпкач, но аз не вярвам на тези слухове.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар