Атанас Панайотов: Прякорът на Цветанов е Шлифера. Какво да очакваме от един Шлифер? Без участието на ДАНС или ДЕА е немислимо да се прекарват такива количества дрога!
Българските партийни функционери са с криминално мислене. Те не отиват в политиката, за да служат на народа, а за да се облажат…и наркотрафика понеже генерира огромни парични маси, те най-горещо поддържат наркобосовете. А когато станат неудобни ги ликвидират или затварят. Брендо, е бил в услуга на държавата и доста правителства са лапали покрай него. Сътрудничел е и на много служби, както и братя Галеви и повечето нарко „крале”. Те са имали протекции и зад гърба си са имали по няколко служби.-Наско, следиш ли процесите в България? Арестуваха един от твоите герои -Брендо. Вътрешният министър Цветан Цветанов каза, че до преди една-две години името му нищо не говорело на хората.
- Доколкото ми е известно прякорът на г-н Цветанов е Шлифера. Какво да
омакваме от един Шлифер? Тетралогията „Кокаин” е написана между 2006 и 2010 година. В четири тома Брендо е един от главните герои. Той е един от босовете на наркотрафика в международен мащаб. Той наследи Кузман Гуслеков и след убийствата на Поли Пантев и Румен Яневски се превърна наистина в кокаинов крал. Действието в моята книга се развива до 2000 г. Тогава още Брендо е „дребен” играч и прехвърля по някой и друг тон, а не по 30-40 тона на месец, както казват италианските служби.Цветанов е лицемер, не за друго, а защото книги като моите задължително се четат от служители на МВР. Може ли моите книги да са в библиотеката на американския Конгрес и руската Дума, а в нашето вътрешно министерство никой нищо да не знае за тях, при условие че „Коканин І” и „Кокаин ІІ” съм ги преиздавал няколко пъти им предстои още едно преиздаване, защото постоянно се изчерпват. Така че, г-н Шлифер да не се прави на дръж ми шапката и да не лицемерства пред медиите. Искам да отбележа, че и Бойко Борисов е герой в книгата, както и много други другари и другарки от времето на прехода.
Трябва да отчетем едно, че българин се е превърнал в капо ди тути капи в трафика на кокаин и е работил с италианската мафия като равен с равни. Това е много голямо постижение. Е, Брендо, е бил в услуга на държавата и доста правителства са лапали покрай него. Сътрудничел е и на много служби, както и братя Галеви и повечето нарко „крале”. Те са имали протекции и зад гърба си са имали по няколко служби. Без участието на служби като ДАНС или ДЕА е немислимо да се прекарват такива количества дрога. Това съм го написал много точно и ясно в книгата си. Да вземе едни пример, този с Братята Родригес от Кали. Те бяха осъдени в САЩ, както и Брендо ще бъде осъден в Италия, но през цялото време са действали ръка за ръка с ДЕА, а това е щатската агенция за борба с наркотрафика.
Четох поредното интервю на г-жа Татяна Дончева в „Афера”, която ми е фенка и редовно си купува моите книги от площад Славейков. Тя също потвърждава всичко написано от мен. Другарката е много в час, защото дълги години беше в политическите среди и е от БСП, а всички големи играчи в България са били подкрепяни първо от БКП, а после от партиите произлезли от нея като БСП, СДС, ДПС, ГЕРБ, Атака, РЗС, ДСБ и т.н. Българските партийни функционери са с криминално мислене. Те не отиват в политиката, за да служат на народа, а за да се облажат…и наркотрафика понеже генерира огромни парични маси, те най-горещо поддържат наркобосовете. А когато станат неудобни ги ликвидират или затварят.
-Ще има ли продължение на тетралогията - „Кокаин V”? Разкажи за годините след 2000 г.
- Година и половина не пиша нищо. Наслаждавам се на прекрасното време в Южна Испания, на морето, на доброто вино и морските дарове. Изграждам бизнес. Предпочитам да си преведа книгите на няколко езика и да видя как ще реагира западния читател. Смятам, че за него ще бъдат също много интересни, както са за българския.
- Ти си от съсловието на старите софийски тарикати, какво отношение ще вземеш като софиянец спрямо зачестилите нападения от бездомни кучета в столицата, които често завършват със смърт на невинни граждани?
- Това е много по-болезнена тема отколкото ареста на Брендо или когото и да е било. Преди да ми зададеш този въпрос бях решил да надпиша една моя книга „Крадецът – най-големият” и да я изпратя на Йорданка Фандъкова, която е столичен кмет без да е столичанка! То е ясно отдавна, че в София няма софиянци и хората от провинцията, които живеят там, избират провинциалисти. Тя, ако си вършеше работата, никой нямаше да я упреква за нищо. Та ще и напиша: Фандъкова, вие сте следващата, която ще се появи в моя книга, ако не вземете необходимите мерки, за отстраняването на бездомните кучета от софийските улици! Както знаеш, моята книга за Стефан Софиянски започва с нападението на една глутница кучета върху баба и внучка и ще си позволя да приложа тази част:
„Кръвясалите очи на звяра се сливаха с червените отблясъци на залязващото слънце, захождащо ниско зад дърветата на Борисовата градина. Към тях се присъединиха чифт още по-кръвясали и по-слети със залеза зверски очи. Още. И още. Докато глутницата свирепи, зли и бесни софийски кучета запълниха числото седем. Главатарят, едноок, проскубан, бълхясал и заразен с всякакви болести пес, направи знак с муцуна на останалите членове да го последват. Като наближиха булевард Черни връх, се спотаиха в храсталаците между дърветата и задебнаха поредната си жертва.
Баба Стана се връщаше от пазар, придружена от петгодишната си внучка Борислава. Двете вървяха бавно по тротоара откъм парка и си говореха за предстоящото пътуване до морето в Китен. Баба Стана имаше пет внучета, но Борислава беше слабостта ú. Затова обеща да ú даде цели двадесет лева от скромната си пенсийка за почивката. Те се бяха захласнали в собственото си бърборене и не забелязаха тъмните силуети, спотаени и дебнещи в края на гората.
Едноокият се изправи, изръмжа и се стрелна в атака. Останалите го последваха. За секунди седем свирепи звяра повалиха баба Стана и Борислава върху уличната настилка. Гадовете започнаха да разкъсват беззащитните същества, като откъснатите месища поглъщаха, без да сдъвкват. Настана същинска касапница, каквато може да се случи само и единствено на улица в град София.
Борислава, макар останала без ръка и с оглозгани до кост крачета, успя да се отскубне от зиналите челюсти на зверовете и побягна към спирката на трамвая. За баба Стана шанс не остана. Бясна и хищна кучка я докопа за гърлото и стисна здраво зъби, за да я умъртви. Старата жена се опита да извика, но само изхърка и гърлото й се напълни със собствената й кръв, изригнала като фонтан от разкъсаната ú аорта. Гаснещият ú поглед безумно търсеше спасение, което нямаше откъде да дойде на безлюдната улица. И започна да угасва. Животът си отиваше и душата на баба Стана тръгна да се изплъзва от тялото ú. Преди да го напусне съвсем, спря за секунда в почти угасналия поглед. А той се бе вторачил в син плакат, залепен на отсрещната стена. От него един усмихнат задник казваше: ВИЕ МЕ ПОЗНАВАТЕ…”
- Настръхнах цялата…
- Фандъкова да не настръхне като се прочете в някоя следваща моя книга. Същото угодническо изражение като Софиянски, същата измамническа усмивка, изобщо тя му е като клонинг. Дано не е и толкова крадлива като него, но тя без Бойко Борисов на да ли може нещо да гепи. Той и нея командва и контролира. Нейната задача е да се справи с кучешкия проблем. Чрез кастрация ли, чрез приюти ли, но при следващото ми отиване в България, да не виждам бездомни песове по улиците, че тогава и нея ще я превърна в литературна героиня! Да си вземе бележка от други мои герои като Синята Устна, Магарешката Усмивка или Бай Симо Ментата ( Иван Костов, Петър Стоянов и Симеон фон Саксен Кобург-Готта).
-Наско, благодаря за това твое интервю и да се обадиш преди да се върнеш в България.
- И да се върна, ще бъде, за да си взема дъщерята в Испания. Това е последното нещо, което ще взема от там – вече всичко съм си пренесъл в Андалусия, дори и книгите…
Интервюто взе: Веселина Томова
Оставил е нещо на света, РБ.също.
Има издаени дузина книги.
от-тук плюващите го имат ли поне една книга или есе?!?
Също така има поне три деца коѝто са българчета и с това е дал своят дан за прираста на РБ.