Атанас Панайотов: Царят "забрави" да си плати сметката
През 1985-1986 година по австрийската телевизия постоянно въртяха какви оръжейни сделки е сключвал Батето, бяха разкрили негови банкови сметки.
Публикувано: 21 ян. 2011, 12:56
1992 г. Симеон пристига в хотел РИЦ в Мадрид за среща с българския президент Желю Желев. Снимка: Иван ГИРГОРОВ
Още по темата
Атанас Панайотов: Иван Кочев-Чомбе и Кузман Гуслеков откраднали 4 кг злато във Виена?
1
Атанас Панайотов: Карамански вкара Мето Илиенски в затвора!
1
Атанас Панайотов: Васил Илиев се отчиташе на Юри Печурката!
1
Атанас Панайотов: Бригадите на Карамански, Слави Бинев и Венци Прокопа се опълчиха на борците
1
Атанас Панайотов: Вилхелм Краус искал от инвеститор 40 млн. рушвет!
1
Атанас Панайотов: Румен Вълка бил доносник на милицията!
1
Атанас Панайотов: Негърът Юм беше гадже на Костовата щерка Яна
1
Атанас Панайотов: Цар Киро направи първия си милион от... балони!
1
Атанас Панайотов: Румен Пилота направи най-зловещия обир в дома на Георги Парцалев!
1
Дробеца даде гаджето си на Васил Илиев за… една алкохолна борса
1
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално и единствено за “ШОУ” скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.
- Наско, да продължим разказа ти за българските емигрантски кръчми в чужбина едно време!- Ще разкажа за култовия ресторант „София” в Източен Берлин. Той се намираше на улица “Варшауерщрасе” и беше държавен, на Народна република България в ГДР. Улицата беше нещо като сегашната „Витошка” в София. На нея бяха скъпите магазини, бутиците, продаваха се западни стоки, но с източногермански марки. В ресторант „София” работеха само българи, включително и сервитьорите. Това беше ресторантът на разведките, където се срещаха разузнавачите от Източен и Западен Берлин. Там Охо беше сервитьор.
Същият, който после водеше най-голямата бригада на ВИС.
За първи път ме заведе там Коко Куката. Баща му беше шеф на VІ Районно в София. Работеше на аерогарата на КПП-то, което автоматично го правеше офицер от Второ главно на Държавна сигурност. Той се ожени за източногерманска стюардеса от „Интерфлуг”– Ирина. Точно той ме нави и мен да се оженя за източногерманка, за да избягам от България. Коко нямаше пари за билет, взех го да „бръмчим” и така изкарахме за неговия билет. Куките, като ни виждаха на пиацата, не ни спираха заради него. Изкарахме и заминахме с „Интерфлуг”, даже жена му ни обслужваше като стюардеса...
Преди да заминем, чукахме 3 хандбалистки от националния отбор на България. Направихме си петица в неговата гарсониера в кв. „Красна поляна” – милиционерския квартал. С пристигането протекохме – трипер! Та трябваше да казвам на жена му как е играл футбол, ритнали са го в ташаците и го боли. За да си няма нищо общо с нея в леглото.
В Източен Берлин Коко Куката ме заведе в българския културно-информационен център и ме представи за син на зам.-министъра на вътрешните работи. Оттам, нали знаят, че пък той е ченге, разтърчаха се и ни дадоха двустаен апартамент, дипломатически, и една лада с дипломатически номера.
Та като ме заведе Коко Куката във въпросния ресторант „София”, там имаше един сервитьор – Мишо, Мишата. И той веднага: „Имате ли валута да сменяме?”. Доларът тогава беше 1 към 15 източни марки. А той ни предлага по 8 марки за долар. Викам на Коко: „Бе, този за канарчета ли ни хвана, дай да го праснем!” Той веднага: „Давай!” Отидох в тоалетната, извадих осем банкноти по 10 долара, разцепих им нулите на две да изглеждат като 100, върнах се на масата...
- Как така ги разцепи в тоалетната?!- Ами с молив. На мен започнаха да ми викат после в Източен Берлин Леонардо да Винчи, когато започнахме да „нареждаме” всички наред!
Та, дадох банкнотите на Мишо, а той ми плати за „800-те” долара 6400 марки... Ехе-е-е, това беше
някаква невероятна цифра! Бях му завил доларите в една салфетка и той отиде в кухнята да си ги гледа. В това време ние с Коко възирахме!
Но този Мишата не бил случаен, а доносник. Отишъл веднага в българското посолство да ме натопи... Пристигнал синът на зам.-министъра на вътрешните работи и лъже българите с нарисувани долари!
Шаш и ужас!
И ни вика с Коко ген. Варадинов - бивш заместник-началник в Софийско градско, изпратен в посолството да отговаря по линия на Държавна сигурност. Попитал: „Николай, какъв е този син на зам.-министър, който мами българите с нередовни долари?”. А Коко му рекъл: „Не са нередовни, а нарисувани”!
- Не ходехте ли и в тамошни заведения все пак?- Българите много обичаха да ходят в култовото берлинско заведение „Ермлерхауз”, което беше на 4 етажа и там работеше най-красивата барманка в града – Розита. За нея ми трябваха 2-3 месеца, докато я прасна. Случаят е описан в книгата ми „Sex with Me”.
След известно време аз се върнах в България, а Коко си остана в Берлин. На изпращането ми от Берлин заведох целия културен център именно в това заведение. Изведнъж накрая ми носят някаква сметка от 800 марки. Знаех много добре цените, това беше невъзможно! Явно бяха надписали. Сервитьорката прави сметката пак, намали я на 600 марки и се извини. Викам й: „Пак не е възможно! Извикай управителя!” Оказва се, какво си мислиш – управителят бил българин! Този българин беше научил германските келнери да надписват сметките. Оказа, че сметката ни всъщност е 400 марки! Димитров се казваше Ганьовецът.
Като се ожених за източногерманка и отидох да живея там, върнах парите на сервитьора Мишо, дето го „праснах” в ресторант „София”. За да нямам проблеми, все пак се установявах да живея вече там. Но той вече работеше в ресторант „Москва”. Там резервацията се правеше дни преди това. Станах един от най-редовните клиенти на Мишо там.
Моят приятел Коко Куката пък се премести да живее в Западен Берлин. После като избягах от Източен Берлин в Хамбург, му ходих няколко пъти на гости. Там му идваха на гости Илия Павлов и баща му, бай Павел. Това беше през 1986 г. и беше излязъл указ 56 за частната инициатива. Те искаха да правим фирма заедно, но тогава аз изкарвах толкова пари, че не съм им обърнал внимание. А Коко Куката и германката Ирина бяха кумове на сватбата на Илия Павлов с дъщерята на ген. Чергиланов през 1980-1981 г. Когато се ожени,
Илия беше лейтенант и ходеше само с военна униформа, работеше във Военното министерство.
Та после Коко започна да работи в едно заведение с проститутки. В началото стоеше навън и придърпваше клиентите да влизат в бара... После беше шофьор на такси, след това съм му изгубил дирите. Бяха ми казали, че жена му е стигнала до депутат в техния парламент след промените.
- Искаше да разкажеш за най-култовата кръчма във Виена...- Да, това е „Стекхауз Далас”, собственост на Колчо и Иван Циганина - Джумбурчо. Намираше се на самата главна улица. И двамата живееха над ресторанта. Иван Джумбурчо се е женил най-много от всички емигранти, поне за 15-20 чужденки. Сега бил много болен, разбрах, никъде не излизал. Колчо пък ходеше с една швейцарка - Ане-Мари. Бяга с малкия си син с един ТИР. Детето вътре пикае в ръцете му, за да не вдигат шум. За съжаление този син стана наркоман, почина, а Колчо се пропи от мъка.
В „Далас” се събирахме почти всяка вечер аз, Стефан Краев, Пепи Денков,
Къната, за който разправяха, че е откраднал Чарли Чаплин от гроба,
Боцмана, Кути... В „Далас” идваха и Иван Славков – Батето, Боби Бец, Боян Радев... През 1985-1986 година по австрийската телевизия постоянно въртяха какви оръжейни сделки е сключвал Батето, с кого ги е сключвал, в кои хотели си е правил срещите, бяха разкрили негови банкови сметки...
По принцип номенклатурата и хората от посолството се събираха най вече в ресторант „Рила” при бай Иван Аркутински – Рилата. „Цитаделата на българското разузнаване!”
Боян Радев беше шофьор на посланика.
Бай Иван не посмя да се върне след промените в България. Сигурно е бил с чин. Кака Ленка, жена му, имаше мустаци по-големи от Том и Джери, взети заедно. Ходеше по масите и подпитваше емигрантите. Българите ходехме да ядем там шкембе-чорба.
Емо Пиколото пък имаше английски пъб във Виена. Имаше ресторант и в Монте Карло, а в Чехия – публичен дом. Но всичко проигра на комар. Сега е пак в Австрия, на социални помощи, с които си живее преспокойно.
Безспорно хитова е кръчмата на Стефчо Краев. Емо Френски и Румен Шведски подкокоросват Стефчо да купи кръчма във Виена и тя става „Щефанс гастхаус”, като Румен му казва, че е готвач и ще върти кухнята. Но като става сделката, си вдигат партакешите и изчезват. Между другото Румен Шведски имаше пицария в Малмьо, Швеция. И безмалко да пострада от една бразилка, която току-що излязла от пандиза, заклала мъжа си. Била хубава! Румен тръгнал да я закача да я чука! Бразилката побесняла, изскочила навън и разбила с камък витрината на пицарията... Той нямал застраховка и да видиш как бяга човек от собственото си заведение, защото иначе няма да му изплатят нищо...
В кръчмата на Стефчо, която беше в 4-ти бецирк, съвсем близо до българското търговско представителство, най-редовният посетител беше Митко Бретона. Той първи организира борците и ги поведе на рекет. Още преди да има и СИК, и ВИС. Това малко хора го помнят... При Стефчо ходеха още Карамански, Васко Илиев, Жоро Виенски, Джопето, Мони Курилеца, а Румен Каратиста водеше всичките борци от Чехия, където „бръмчат” по това време. Иван – Малката Жаба, пък довежда цялата бригада на Боян Петракиев – Барона...
Между другото от борците тези, които се запазиха и не се занимаваха с рекет, бяха братя Щереви, Коко и Гената, Вальо Бореца, Веско Бореца, който по едно време беше охрана на Маджо. На Симо Щерев трябва да му дадат орден „Стара планина”!
Джопето е човекът, отворил кратуните /българските емигранти – б.р/ на дрога. През 1991 г. се върна в България с 10 000 000 марки. Но се продруса и хероинът го унищожи.
При Стефчо ходеха и много другари от българското посолство. След промените пък бяха
емисари на СДС, за да събират пари.
Братът на Сашо Инженера обаче открадна всичко събрано от българските емигранти и в България си построи огромна къща с тях. След погребението на Зита Бурбон-Парма - последната австрийска императрица, в кръчмата на Стефчо отива Бай Симо Ментата – Царо́, който е познат на българските читатели и като Симеон фон Саксен Кобург-Готта или Симеон Борисов Фердинандов, герой от моята книга „Заговорът”. И „забравил” да си плати сметката. После пък пратил при Стефан и Иван Крадлеков, собственик на вестник „Корона”, че и той „забравил” да си плати сметката...
- От борците някой правил ли е кръчма в чужбина?- Не знам някой борец да е правил кръчма в чужбина. През 90-те години започнаха да правят казина – в Парагвай и Колумбия. И бяха изпратили Вальо Бореца да ги управлява. Вальо Бореца преди това беше портиер в хотел „Родина”, на казиното на хотел „Шипка” на Златните... Беше много точен като човек и затова изпратиха него в Латинска Америка. След това той се отдели и си имаше 5-6 години борса в Аржентина, изнасяше от България зеленчукови консерви.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
- Наско, да продължим разказа ти за българските емигрантски кръчми в чужбина едно време!- Ще разкажа за култовия ресторант „София” в Източен Берлин. Той се намираше на улица “Варшауерщрасе” и беше държавен, на Народна република България в ГДР. Улицата беше нещо като сегашната „Витошка” в София. На нея бяха скъпите магазини, бутиците, продаваха се западни стоки, но с източногермански марки. В ресторант „София” работеха само българи, включително и сервитьорите. Това беше ресторантът на разведките, където се срещаха разузнавачите от Източен и Западен Берлин. Там Охо беше сервитьор.
Същият, който после водеше най-голямата бригада на ВИС.
За първи път ме заведе там Коко Куката. Баща му беше шеф на VІ Районно в София. Работеше на аерогарата на КПП-то, което автоматично го правеше офицер от Второ главно на Държавна сигурност. Той се ожени за източногерманска стюардеса от „Интерфлуг”– Ирина. Точно той ме нави и мен да се оженя за източногерманка, за да избягам от България. Коко нямаше пари за билет, взех го да „бръмчим” и така изкарахме за неговия билет. Куките, като ни виждаха на пиацата, не ни спираха заради него. Изкарахме и заминахме с „Интерфлуг”, даже жена му ни обслужваше като стюардеса...
Преди да заминем, чукахме 3 хандбалистки от националния отбор на България. Направихме си петица в неговата гарсониера в кв. „Красна поляна” – милиционерския квартал. С пристигането протекохме – трипер! Та трябваше да казвам на жена му как е играл футбол, ритнали са го в ташаците и го боли. За да си няма нищо общо с нея в леглото.
В Източен Берлин Коко Куката ме заведе в българския културно-информационен център и ме представи за син на зам.-министъра на вътрешните работи. Оттам, нали знаят, че пък той е ченге, разтърчаха се и ни дадоха двустаен апартамент, дипломатически, и една лада с дипломатически номера.
Та като ме заведе Коко Куката във въпросния ресторант „София”, там имаше един сервитьор – Мишо, Мишата. И той веднага: „Имате ли валута да сменяме?”. Доларът тогава беше 1 към 15 източни марки. А той ни предлага по 8 марки за долар. Викам на Коко: „Бе, този за канарчета ли ни хвана, дай да го праснем!” Той веднага: „Давай!” Отидох в тоалетната, извадих осем банкноти по 10 долара, разцепих им нулите на две да изглеждат като 100, върнах се на масата...
- Как така ги разцепи в тоалетната?!- Ами с молив. На мен започнаха да ми викат после в Източен Берлин Леонардо да Винчи, когато започнахме да „нареждаме” всички наред!
Та, дадох банкнотите на Мишо, а той ми плати за „800-те” долара 6400 марки... Ехе-е-е, това беше
някаква невероятна цифра! Бях му завил доларите в една салфетка и той отиде в кухнята да си ги гледа. В това време ние с Коко възирахме!
Но този Мишата не бил случаен, а доносник. Отишъл веднага в българското посолство да ме натопи... Пристигнал синът на зам.-министъра на вътрешните работи и лъже българите с нарисувани долари!
Шаш и ужас!
И ни вика с Коко ген. Варадинов - бивш заместник-началник в Софийско градско, изпратен в посолството да отговаря по линия на Държавна сигурност. Попитал: „Николай, какъв е този син на зам.-министър, който мами българите с нередовни долари?”. А Коко му рекъл: „Не са нередовни, а нарисувани”!
- Не ходехте ли и в тамошни заведения все пак?- Българите много обичаха да ходят в култовото берлинско заведение „Ермлерхауз”, което беше на 4 етажа и там работеше най-красивата барманка в града – Розита. За нея ми трябваха 2-3 месеца, докато я прасна. Случаят е описан в книгата ми „Sex with Me”.
След известно време аз се върнах в България, а Коко си остана в Берлин. На изпращането ми от Берлин заведох целия културен център именно в това заведение. Изведнъж накрая ми носят някаква сметка от 800 марки. Знаех много добре цените, това беше невъзможно! Явно бяха надписали. Сервитьорката прави сметката пак, намали я на 600 марки и се извини. Викам й: „Пак не е възможно! Извикай управителя!” Оказва се, какво си мислиш – управителят бил българин! Този българин беше научил германските келнери да надписват сметките. Оказа, че сметката ни всъщност е 400 марки! Димитров се казваше Ганьовецът.
Като се ожених за източногерманка и отидох да живея там, върнах парите на сервитьора Мишо, дето го „праснах” в ресторант „София”. За да нямам проблеми, все пак се установявах да живея вече там. Но той вече работеше в ресторант „Москва”. Там резервацията се правеше дни преди това. Станах един от най-редовните клиенти на Мишо там.
Моят приятел Коко Куката пък се премести да живее в Западен Берлин. После като избягах от Източен Берлин в Хамбург, му ходих няколко пъти на гости. Там му идваха на гости Илия Павлов и баща му, бай Павел. Това беше през 1986 г. и беше излязъл указ 56 за частната инициатива. Те искаха да правим фирма заедно, но тогава аз изкарвах толкова пари, че не съм им обърнал внимание. А Коко Куката и германката Ирина бяха кумове на сватбата на Илия Павлов с дъщерята на ген. Чергиланов през 1980-1981 г. Когато се ожени,
Илия беше лейтенант и ходеше само с военна униформа, работеше във Военното министерство.
Та после Коко започна да работи в едно заведение с проститутки. В началото стоеше навън и придърпваше клиентите да влизат в бара... После беше шофьор на такси, след това съм му изгубил дирите. Бяха ми казали, че жена му е стигнала до депутат в техния парламент след промените.
- Искаше да разкажеш за най-култовата кръчма във Виена...- Да, това е „Стекхауз Далас”, собственост на Колчо и Иван Циганина - Джумбурчо. Намираше се на самата главна улица. И двамата живееха над ресторанта. Иван Джумбурчо се е женил най-много от всички емигранти, поне за 15-20 чужденки. Сега бил много болен, разбрах, никъде не излизал. Колчо пък ходеше с една швейцарка - Ане-Мари. Бяга с малкия си син с един ТИР. Детето вътре пикае в ръцете му, за да не вдигат шум. За съжаление този син стана наркоман, почина, а Колчо се пропи от мъка.
В „Далас” се събирахме почти всяка вечер аз, Стефан Краев, Пепи Денков,
Къната, за който разправяха, че е откраднал Чарли Чаплин от гроба,
Боцмана, Кути... В „Далас” идваха и Иван Славков – Батето, Боби Бец, Боян Радев... През 1985-1986 година по австрийската телевизия постоянно въртяха какви оръжейни сделки е сключвал Батето, с кого ги е сключвал, в кои хотели си е правил срещите, бяха разкрили негови банкови сметки...
По принцип номенклатурата и хората от посолството се събираха най вече в ресторант „Рила” при бай Иван Аркутински – Рилата. „Цитаделата на българското разузнаване!”
Боян Радев беше шофьор на посланика.
Бай Иван не посмя да се върне след промените в България. Сигурно е бил с чин. Кака Ленка, жена му, имаше мустаци по-големи от Том и Джери, взети заедно. Ходеше по масите и подпитваше емигрантите. Българите ходехме да ядем там шкембе-чорба.
Емо Пиколото пък имаше английски пъб във Виена. Имаше ресторант и в Монте Карло, а в Чехия – публичен дом. Но всичко проигра на комар. Сега е пак в Австрия, на социални помощи, с които си живее преспокойно.
Безспорно хитова е кръчмата на Стефчо Краев. Емо Френски и Румен Шведски подкокоросват Стефчо да купи кръчма във Виена и тя става „Щефанс гастхаус”, като Румен му казва, че е готвач и ще върти кухнята. Но като става сделката, си вдигат партакешите и изчезват. Между другото Румен Шведски имаше пицария в Малмьо, Швеция. И безмалко да пострада от една бразилка, която току-що излязла от пандиза, заклала мъжа си. Била хубава! Румен тръгнал да я закача да я чука! Бразилката побесняла, изскочила навън и разбила с камък витрината на пицарията... Той нямал застраховка и да видиш как бяга човек от собственото си заведение, защото иначе няма да му изплатят нищо...
В кръчмата на Стефчо, която беше в 4-ти бецирк, съвсем близо до българското търговско представителство, най-редовният посетител беше Митко Бретона. Той първи организира борците и ги поведе на рекет. Още преди да има и СИК, и ВИС. Това малко хора го помнят... При Стефчо ходеха още Карамански, Васко Илиев, Жоро Виенски, Джопето, Мони Курилеца, а Румен Каратиста водеше всичките борци от Чехия, където „бръмчат” по това време. Иван – Малката Жаба, пък довежда цялата бригада на Боян Петракиев – Барона...
Между другото от борците тези, които се запазиха и не се занимаваха с рекет, бяха братя Щереви, Коко и Гената, Вальо Бореца, Веско Бореца, който по едно време беше охрана на Маджо. На Симо Щерев трябва да му дадат орден „Стара планина”!
Джопето е човекът, отворил кратуните /българските емигранти – б.р/ на дрога. През 1991 г. се върна в България с 10 000 000 марки. Но се продруса и хероинът го унищожи.
При Стефчо ходеха и много другари от българското посолство. След промените пък бяха
емисари на СДС, за да събират пари.
Братът на Сашо Инженера обаче открадна всичко събрано от българските емигранти и в България си построи огромна къща с тях. След погребението на Зита Бурбон-Парма - последната австрийска императрица, в кръчмата на Стефчо отива Бай Симо Ментата – Царо́, който е познат на българските читатели и като Симеон фон Саксен Кобург-Готта или Симеон Борисов Фердинандов, герой от моята книга „Заговорът”. И „забравил” да си плати сметката. После пък пратил при Стефан и Иван Крадлеков, собственик на вестник „Корона”, че и той „забравил” да си плати сметката...
- От борците някой правил ли е кръчма в чужбина?- Не знам някой борец да е правил кръчма в чужбина. През 90-те години започнаха да правят казина – в Парагвай и Колумбия. И бяха изпратили Вальо Бореца да ги управлява. Вальо Бореца преди това беше портиер в хотел „Родина”, на казиното на хотел „Шипка” на Златните... Беше много точен като човек и затова изпратиха него в Латинска Америка. След това той се отдели и си имаше 5-6 години борса в Аржентина, изнасяше от България зеленчукови консерви.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар