Бойко Борисов, Цветан
Цветанов, Цецка Цачева и останалите престъпни субекти от Герб се гласят отново
да управляват, защото безмозъчни същества гласуват за безсрамни изроди.
-Наско, всички, които четат твоите
интервюта, си казват „ Лесно му е на него да ни дава акъл от чужбина. Стои си
на 25-30 С топлина в Южна Испания, ние се мъчим на минусови температури и сняг,
живеем в кочина, грабят ни и ни унижават, няма светлина в тунела и вместо да
бъде рамо до рамо с нас, той ни поучава...”. Защо не се върнеш, за да поведеш
народното недоволство, за което толкова пишеш и говориш през последно време?
Или какво трябва да направят хората, за да заживеят наистина един пълноценен
живот в собствената си родина, а не да измират като мухи или ограбвани от една
или друга политическа партия.
-Сигурно така си казват хората, но аз
се завърнах през 1991-ва в България и я напуснах през 2011-та. Така че 20
години съм се борил на първа линия, къде бяха те тогава? Бяхме много малко
тези, които истински будехме народа, бунтувахме го, пишехме, говорехме, изяви
имахме по телевизии и радиа, събирахме го и на-вече просвещавахме. Но тогава,
през тези цели 20 години (две декади), идваха много малко и все възрастни хора,
пенсионери, инвалиди и безпомощни. И на площад „Славейков” и пред катедралата
„Свети Александър Невски”, Народния театър и къде ли не. Като писател бях
единствен, по едно време се появиха Гришата Лилов, Ифандиев, Сидеров, който се
оказа пълно менте, и още един двама като Леонидов и Палми Ранчев, но те не бяха
така се отдали всеотдайно като мен на будителската кауза. Други като Стефан
Цанев се прегърнаха с Костов и „духовните бащи” на нацията се превърнаха в овце,
каквито са и повечето гласоповадаватели. Продадоха се на тази или онази
политическа партия.
На поредните парламентарни избори гласуваха
по-малко от половината български гласоподаватели. Партийните вождове постоянно
ни натякват, че хората се делят не по партиен цвят, а по това дали са добри или
лоши. Демек във всяка партия има добри и лоши, но те определено са от добрите и
хората, които гласуват за тях, също са от добрите. Аз казвам: Хората се делят
на умни и глупави. Умните не гласуват, глупавите – да, защото хора без нито
грам мозък гласуват за хора без нито капка срам! За кого да гласуваме от всички
тези партии? Те отдавна трябваше да не съществуват, а техните лидери и кръгове
от приятели да бъдат в затвора. Борисов,
Цветанов и Цачева са били активни членове на БКП, грозната и проста нова-стара
председателка на парламента е била партиен секретар на окръжние съвет в нейната
провинция и тримата са влезнали в БКП по убеждение и възможност за кариера. А
сега постоянно тръбят, че са десни политици, партията им е дясна и само хулеха
комунистите, БСП и останалите леви партии, докато изведнъж обърнаха палачинката
и затърсиха коалиция с тях. Няма да влизам в подробности кой какъв е и какво
цели, за да е навсяка цена във властта или поне в парламента, защото въпросът
зададен към мен е съвсем друг.
Да, бих се върнал, за да поведа
народното недоволство, но откакто има нов парламент, не виждам да има такова,
освен няколкостотин дупничани и кюстендилци, които излязоха на протест срещу
Бат Сали от ДПС. И винаги съм го заявявал, но нека да излязат 100 000
поне, макар че от години казвам, че трябва 500 000 да залеят площадите из
българските села и градове! И да
променим не само Конституцията, но и избирателния закон, защото на хората
наистина им дойде до гуша от тези партии и боричканията между тях за парлама,
разбира се. Когато хората проумеят, че това, което казвам, е необходимост,
тогава ще има някакъв рузултат. Но веднага ще допълня, че ще трябва време,
защото нищо не се променя от днес за утре като с магическа пръчка.
Въвеждане на електронно гласуване, за
да могат и умните да гласуват, защото повечето са в чужбина. Намаляване на
възрастта на 16 години, защото и младите имат право на глас, особено, когато се
касае до образователната и социална реформи и увеличаване на заплатите.
Мажоритарно гласуване. Премахване на партийната система. Какви са тия партии?
То има само една БКП с много имена. Или декомунизация, забрана на БКП и
произлезлите от нея партии, отнеменето на право до живот да заемат ръководни
държавни длъжности на бивши членове на БКП и служители на НМ и ДС. Търсене на
наказателна отговорност за разграбването на България след 1990 от партийната
номенклатура и последвалата „приватизация”, осъждане на виновните и
участниците, конфискация, национализация. Всичко печелившо трябва да е в ръцете
на държавата, а това, което ще се приватизира, да става публично и при открити
врати. Президтентска република, но не президентът да е някоя марионетка като
сегашния и предишните, а достоен човек, неподкупен и със съзнанието, че е
потомък на Ботев и Левски, а не на Бате Серго от сериала „На всеки километър”.
Ако стане това, такива като Борисов, Цветанов, Цачева или Ламбо няма да ги има,
защото до един са били партийци, а Стефан Данаилов беше и партиен секретар на
Народни театър, по убеждение и за да прави кариера. Затова хората да ме четат с
отворени очи и да ме слушат с отпушени уши! Блгария е в ЕС, също така и в НАТО,
щом сме вече там трябва да се съобразяваме с техните изисквания и норми на
поведение. Не можем да лижем гъза на Русия, както сме го провили десетилетия
наред, но тогава беше СССР. Но не трябва да лижем и задниците на ЕС и НАТО.
България над всичко! Но за да станат всички тези неща и много други, които мога
да изброя, за да се поправят нещата, трябва българинът да си смени манталитета
и мисленето. Бай Ганьо нека си остане
национален герой от миналото, да гледаме в бъдещето. И, когато съдят тези
престъпници, дай Боже, да не си мислите „ Абе и аз искам да съм на мястото на
Софиянски, за да мога да крада като него или повече...”
Следва продължение
Едно автоинтервю на Дон Атанасио с
Атанас Панайотов
29.10.2014 Марбея – Естепона – Сотогранде