Защо Атанас Панайотов: За да могат хората в България отново да гледат и се радват на футболните отбори Левски, ЦСКА, Локомотив или Септември...За да се върне радостта в душите на феновете!
Атанас Г. Панайотов
Атанас Г. Панайотов
вторник, 21 юли 2015 г.
четвъртък, 18 юни 2015 г.
Защо Атанас Панайотов: Защото някой трябва да осигури място на България в шенгенското пространство и еврозаната, стимулира родното производство и увеличи износа на български стоки към световните пазари.
Защо Атанас Панайотов: Защото някой трябва да осигури място на България в шенгенското пространство и еврозаната, стимулира родното производство и увеличи износа на български стоки към световните пазари.
Атанас Г. Панайотов
Атанас Г. Панайотов
Защо Атанас Панайотов: Защото някой трябва да изкорени корупцията в България и въздигне страната ни до държави като Дания, Норвегия, Швеция, Австралия или Нова Зеландия, където никой не толерира корупцията, не я създава и не стимулира...
Защо Атанас Панайотов: Защото някой трябва да изкорени корупцията в България и въздигне страната ни до държави като Дания, Норвегия, Швеция, Австралия или Нова Зеландия, където никой не толерира корупцията, не я създава и не стимулира...
Атанас Г. Панайотов
Атанас Г. Панайотов
вторник, 16 юни 2015 г.
Атанас Г. Панайотов: Защо на българите в България им трябва водач като мен?
Защо на българите в България им трябва водач като мен?
Защото нито един политик през последните 26 години не показа, че може да е заслужил водач на нацията, нито един не удържа на думите си, а само лъжеха и заблуждаваха хората, които се надяваха на истинска промяна, достоен живот, спокойни старини и бъдеще за децата си... Казвам като мен, защото съм от малкото българи, които могат да кажат: Аз съм мъж и да го докажат, държат на думата си и отстояват позициите си, ще работят неуморно и безкористно за благото на Народ и Родина, няма да се обвързват с олигархични кръгове и да влизат в схеми, както всички политически лидери досега, превърнали политиката и управлениято на страната в цел за лично облагодеталстване, власт и пари.
Защото нито един политик през последните 26 години не показа, че може да е заслужил водач на нацията, нито един не удържа на думите си, а само лъжеха и заблуждаваха хората, които се надяваха на истинска промяна, достоен живот, спокойни старини и бъдеще за децата си... Казвам като мен, защото съм от малкото българи, които могат да кажат: Аз съм мъж и да го докажат, държат на думата си и отстояват позициите си, ще работят неуморно и безкористно за благото на Народ и Родина, няма да се обвързват с олигархични кръгове и да влизат в схеми, както всички политически лидери досега, превърнали политиката и управлениято на страната в цел за лично облагодеталстване, власт и пари.
събота, 25 април 2015 г.
Станислав Трифонов - Плашилото отново се изгаври с българската аудитория!
Станислав Трифонов - Плашилото отново се изгаври с българската аудитория!
Гледам по българската телевизия и не вярвам на очите и ушите си! Кретените в екипа на Станчо Трифонов - Плашилото, съвместно с някои български книгопродавници, избраха Иво Сиромахов за най-продаван писател в България.
Това е невероятна гавра с труда на истинските и заслужили писатели в страната. Този елементарен, неграмотен и ограничен драскач има нахалството да бъде нареден сред гилдията на пишещото братство само защото работи в екипа на един доказан олигофрен, какъвто е неговият работодател Стано Трифонов - Плашилото. Срам и позор не само за българските читатели, подложени на тази гавра, но и за съучастниците в това пъклено дело, които са се подмамили срещу известно заплащане, разбира се, да му присъдят такъв приз...
Атанас Г Панайотов
Гледам по българската телевизия и не вярвам на очите и ушите си! Кретените в екипа на Станчо Трифонов - Плашилото, съвместно с някои български книгопродавници, избраха Иво Сиромахов за най-продаван писател в България.
Това е невероятна гавра с труда на истинските и заслужили писатели в страната. Този елементарен, неграмотен и ограничен драскач има нахалството да бъде нареден сред гилдията на пишещото братство само защото работи в екипа на един доказан олигофрен, какъвто е неговият работодател Стано Трифонов - Плашилото. Срам и позор не само за българските читатели, подложени на тази гавра, но и за съучастниците в това пъклено дело, които са се подмамили срещу известно заплащане, разбира се, да му присъдят такъв приз...
Атанас Г Панайотов
сряда, 22 април 2015 г.
Атанас Панайотов: Докато играел в Хамбург, Лечков бил чест посетител на "Хербертщрасе" - улицата с голите мадами на витрините
13 април, 16:11
Атанас Панайотов: Докато играел в Хамбург, Лечков бил чест посетител на "Хербертщрасе" - улицата с голите мадами на витрините
Дадоха ми 4 заведения с проститутки там, оборотна ку*ва изкарваше 5000-10 000 марки на месец!
Публикувано: 13 апр. 2015, 16:11
©Shutterstock
Известният софийски тарикат Атанас Панайотов напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Поредното му ексклузивно интервю за „ШОУ” е по повод убийството на българина от гр. Исперих Бейнур Назиф, наричан още Бельо, в публичен дом в Германия. Както агенция БЛИЦ съобщи, той е работил като барман в заведението "Релакс кафе бар" в Хамбург.
25-годишният Бедиз Муталиб от гр. Исперих очевидно е обичал хубавите коли - на корицата му в социалната мрежа е поставена негова снимка зад волана на „Порше". Преди убийството станал скандал с албанец на 22 години, който бил клиент. При разпрата албанецът застрелял Бельо, след което избягал, но по-късно се предал. Престъплението е извършено рано в неделя сутринта - около четири часа, в публичния дом „Relax Night Club 95” на главния път Билстедтер. За секс клуба „Club 95” е известно това, че в него работят доста българки. Според полицията, разправията е станала във фоайето, а след убийството клиентът избягал. Около пет минути по-късно килърът сам се явил в близкия полицейски участък, където предал оръжието си.
Единствено за народното издание Атанас Панайотов разказва за войната в ъндърграунда и „българската следа” в „града на греха” Хамбург.
- Наско, съвсем наскоро бе убит български гражданин в Хамбург, Германия. Той е бил барман в публичен дом. Ти си живял дълги години в „града на греха” - какво можеш да ни разкажеш за тогава и сега?
- В Хамбург живях от 1985 г. до 1989 г., а от 1995 г. до 2010 г. ходех много често. Тогава наистина това беше градът на греха! По мое време имаше над 50 000 проститутки - повече откъдето и да е било другаде по света, дори и от Банкок!
25-годишният Бельо, който е от българския град Исперих в Северна България, е от младото поколение наши емигранти, които бяха принудени да напуснат България след катастрофалните управления на всички политически сили, дошли на власт след 1990 г. Аз съм от старата генерация емигранти, които напускахме Народна република България по политически причини и затова бяхме политически емигранти и ни наричаха невъзвращенци.
Сегашните емигранти бягат по икономически причини. Аз това момче не го познавам, както и не познавам новозаселилите се българи в Хамбург. Навремето бяхме 10-15 българи в целия град, сега със сигурност са няколко хиляди, както е и в Берлин или Мюнхен. От много години Хамбург не е това, което беше. Няма ги вече тия 50 000 проститутки. Публични клубове, бардаци и улични ку*ви има, но са много по-малко и качеството е много по-ниско. През 80-те години на двадесети век в Хамбург чужденците нямаха думата. Сега
повечето проститутки се контролират от албанци, турци и българи!
Доколкото разбрах, Бельо е застрелян от млад албанец, който веднага се е предал на полицията. Сега в Хамбург турците и албанците са най-мощни! Има сърби, българи, руснаци и всякакви други бандити, но германците се оттеглиха от бизнеса. Повечето превърнаха бардаците в дискотеки и не се занимават с проституция. А и сутеньорството винаги е било забранено и... вкарват в затвора! Няма го този Хамбург и този „Репеербан” като едно време, затова пък се построи много – градът се разкраси и там се провеждат много културни мероприятия. Да не забравяме, че и „Бийтълс” тръгнаха от там...
А най-известен от всички българи в Хамбург си остава Лечков. Разправят, че докато играел в Хамбург, бил чест посетител на „Хербертщрасе" - улицата с голите мадами на витрините, която е затворена за малолетни.
Но той е доста след моето време и може да са улични слухове, ама знае ли се - когато живееш в Хамбург, трудно ще устоиш на изкушенията му...
- Кои бяха подземните групировки в Хамбург по времето, когато ти си живял и работел там?
- Тогава имаше две банди, които се бореха за надмощие в Санкт Паули на „Репеербан” – главната улица в квартала на червените фенери. „ГМБХ” с биг бос Ринго Клем – старата гвардия, и младоците от „Нутела”, водени от Томас Борн – Карате Томи, който беше и много добър кикбоксьор, не само каратист и бодибилдър като повечето в тези среди. Той е берлинчанин и започва първо да тренира джудо, мести се да живее в Хамбург, а в армията е парашутист. Впоследствие се превръща в рекетьор, а сега дава само интервюта по телевизията и разказва за старите времена, също играе и в много филми и телевизионни сериали, така че минава и за актьор.
Проблемите му почват през 1982 г., когато отива с още двама от „Нутела” да се разправят за една спорна проститутка в еросцентъра „Салон Белами”. Придружават го Анджи и ЕсЕс Клаус, но другите сутеньори, опитали се да приватизират гърлата,
вадят пистолети и стрелят в упор
Убиват двамата приятели на Томи, а него наръгват в корема с нож.
Той разбива една врата и избягва. Оттогава започва поголовно трепане в Санкт Паули и из цял Хамбург между враждуващите групи!
Щефан Хенчел беше много добър негов съратник, но преди години се самоуби. Но в града най-известен беше Пуф Вили – Вили Бартелс, който имаше много хотели, клубове и гаражи. Клубовете бяха луксозни и вътре проститутка с бутилка шампанско в джакузито за 1 час струваше 300 марки. В „абщейге” - бардака, проститутките струваха по 30-40 марки за едно куики, че*ия или свирка. Уличните проститутки, които се нареждаха като военна гвардия на парад, и тези по гаражите, в които имаше от 500 до 1000 момичета, ловяха клиентите и ги качваха в стаите на множеството хотели. Клиентите плащаха стаята 20-30 марки и на мадамите по договаряне в зависимост от услугата.
- А кои бяха българските кръчми в Хамбург?
- Там кръчма имаше Слави – „Рила”. Веднъж в „Рила” праснах една готина пичоранка от Доминиканската република – чуках я на земята в ресторанта. И Тео! Той е легенда на „Реепербан”.
Най-големият фалшификатор! Уникален мошеник!
От старата гвардия, избягал през 50-те години. С него ме запозна барон фон Палеске – „кокаиновият барон” на Хамбург. Сега излежава най-дългогодишната присъда за два контейнера с кока.
Тео държеше кръчма с билярд, където ходеха всички по-известни бандити в Хамбург. Той почина. Сега брат му я движи. Боксьор като Филчев. И като Палми Ранчев. Ама те не могат и на малкия пръст да му стъпят!
Имаше и един българин, с югославски паспорт от Западните покрайнини, който държеше бар „Распутин”– там ходеха само травестити. Бар „Распутин” се намираше вдясно от „Саломе” в Санкт Паули. С „Распутин” се изчерпваше българското присъствие. Травеститите там бяха от цял свят: Тайланд, Венецуела, Бразилия... Ходехме с Краси Фиата. Той от САЩ отиде в Тайланд.
Дадоха ми 4 заведения с проститутки. Рони, баш капото, ми викаше: „Наско, дай травестити!”. В „Распутин” се харчеха пари. Беше винаги фрашкано с клиенти, и ги печелеше българин!
Последва войната за надмощие между най-силните групировки в Хамбург „Нутела” и „ГМБХ” кой ще държи проституцията... В джима на Ханс Долата се събираха повечето членове от „Нутела” и затова имах възможността да се запозная с тях, а и тогава снабдявах повечето фитнес клубове в Хамбург с български анаболи като „Бионабол”, например. Далаверата беше много яка, защото в НРБ флакон с хапчета струваше 60 ст., аз го давах на треньорите в джимовете по 20 марки, а те го препродаваха по 40 марки, та
имаше здраво лапане!
„Реепербан” се славеше като булевардът на разбитите мечти.
Най-изгостираните проститутки, повечето наркоманки, работеха по улиците на квартал „Свети Георги” – „Санкт Георг” до централната гара в самия център на града, около „Ханс Алберт плац” – там бяха най-изпадналите. Сега там бръмчат български циганки, които говорят някакви ужасни диалекти, та чак на мен като писател ми е трудно да ги разбирам! Оттам започва кариерата на Райнхард Клем – Ринго, който купува от Янис Гакомирос - гръцки тарикат, бар „Чикаго”, където започват да се срещат повечето представители на подземния свят.
Друг от големите тарикати на „Санкт Паули” е мулатът Карлхайнц, Кале, Швензен, чийто баща е американски войник негър, но и той като Ринго Клем и Томас Борн не е родом от Хамбург, а е пришълец.
По мое време почти нямаше улица в Хамбург, където да не виси някоя мадама и да чака клиент. Над 20 000 - 30 000 германци бяха издържани от жените си. Добра и оборотна ку*ва изкарваше 5000 - 10 000 марки на месец, при средна заплата тогава 1500 – 1600 марки. Мъжете им караха скъпи коли, носеха ролекси и дебели златни синджири, макар повечето се бяха записали като социално слаби и получаваха помощи, досущ като българските цигани в момента!
- Ти казваш, че си бил свидетел и на войната между двете групировки „Нутела” и „ГМБХ”...
- По едно време „Нутела” започна да завзема територии на „ГМБХ”
и стана война!
Ринго Клем нае Муки Пинцнер да застреля някои от членовете на бандата на Томас Борн, който също бе наръган с нож, както вече ти казах. „Нутела” отвърна на удара - Муки Пинцнер беше арестуван за няколко убийства, но по време на разпит в дирекция на полицията пред градския прокурор на Хамбург, адвокатката на Муки му дава пистолет и той застрелва прокурора, после застрелва жена си и накрая себе си.
Когато се случи това, с барона бяхме в съседни килии в затвора в Хамбург. Адвокатката Изолде Мансфийлд бе осъдена на 6 години лишаване от свобода за съучастие в убийство, а Ринго Клем - поръчителят, избяга в Коста Рика сред зрелищна полицейска акция с преследване по покривите на сградите на „Реепербан”! Там престоя няколко месеца и след една автомобилна катастрофа го арестуваха, защото загина любовницата му, и го екстрадираха в Хамбург. Съдиха го и го вкараха в затвора, но той впоследствие пак лежа за търговия с наркотици. Но вече не беше едновремешният бос. Това съм го описал подробно в тетралогията си “Кокаин”. Скоро гледах едно интервю с Томас Борн – Кицгросе – голям бос или нещо от този сорт. Одъртял и погрознял, но то всички одъртяхме и погрозняхме, дето се вика.
Наско Панайотов със свои почитателки
- Кои от старите тарикати са се подвизавали тогава в Хамбург?
- Краси Черния или Фиата, както го наричахме, той оттам замина за САЩ, после живя дълги години в Тайланд, където имаше бар. Сега си е в София и много-много не излиза. Почива си на стари години. Навремето излежаваше осемгодишна присъда за контрабанда и продажба на електронни часовници, които му караха поляците на Кашана. Беше шофьор в централния пандиз и така избяга, като се качи на влак за Белград с нередовен сръбски паспорт, пък аз го поех оттам и го прекарах до Хамбург с моя тогавашен немски паспорт.
Кузман Гуслеков –
Дълга Мара, който отвори българските мутри на коката, и Поли Пантев му видя сметката
също идваше на гости. Направих му паспорт за Мария - неговата любовница, за да може да избяга от Унгария. След години тя се хвана гадже-кириз с Томас Драх, който отвлече цигарения бос Реестма и го ощавиха с 30 000 000 марки, а Кузман се облажи доста от тези пари! Част от тях бяха изпрани чрез Добруджанска банка, но той ми остана доживот длъжник за паспорта, за който трябваше да ми плати 1000 марки! Застреляха го на ул. „Гургулят” в центъра на София до НДК. После пък убиха и Поли на остров Аруба. Кузман идваше често тогава от Виена, където живееше, и уреждаше електронни часовници за Жоро Калиостро, Георги Андреев, който получи инсулт на пистата в Банско и почина след продължителна кома.
Един от най-популярните смешници сред старите тарикати е Красимир Мечкуев, който се ожени за 150-килограмово прасе в Хамбург, за да може да напусне България. Сега отдавна е разведен и живее пак в София. Той е известен с това, че като го арестуваха навремето, и седне да го разпитва следователят, седи и гледа, мълчи и изведнъж се обръща към ченгето и му вика: „Бау!”. Сашо Евреина също живя известно време в Хамбург, но те един и двама ли минаха от там, че да ги помня всичките, а и колко години има оттогава!
След войната между групировките в Хамбург аз полежах известно време в затвора, по същото време и Томас Борн беше в панделата, но той беше в Санта Фу, а аз в Гласмоор, и когато ме пуснаха възирах в Гамбия, Западна Африка.
През 1992 г. се завърнах в България да градим една нова държава и да си мечтаем за демокрация. А то стана пълна анархия, та до ден-днешен!...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
25-годишният Бедиз Муталиб от гр. Исперих очевидно е обичал хубавите коли - на корицата му в социалната мрежа е поставена негова снимка зад волана на „Порше". Преди убийството станал скандал с албанец на 22 години, който бил клиент. При разпрата албанецът застрелял Бельо, след което избягал, но по-късно се предал. Престъплението е извършено рано в неделя сутринта - около четири часа, в публичния дом „Relax Night Club 95” на главния път Билстедтер. За секс клуба „Club 95” е известно това, че в него работят доста българки. Според полицията, разправията е станала във фоайето, а след убийството клиентът избягал. Около пет минути по-късно килърът сам се явил в близкия полицейски участък, където предал оръжието си.
Единствено за народното издание Атанас Панайотов разказва за войната в ъндърграунда и „българската следа” в „града на греха” Хамбург.
- Наско, съвсем наскоро бе убит български гражданин в Хамбург, Германия. Той е бил барман в публичен дом. Ти си живял дълги години в „града на греха” - какво можеш да ни разкажеш за тогава и сега?- В Хамбург живях от 1985 г. до 1989 г., а от 1995 г. до 2010 г. ходех много често. Тогава наистина това беше градът на греха! По мое време имаше над 50 000 проститутки - повече откъдето и да е било другаде по света, дори и от Банкок!
25-годишният Бельо, който е от българския град Исперих в Северна България, е от младото поколение наши емигранти, които бяха принудени да напуснат България след катастрофалните управления на всички политически сили, дошли на власт след 1990 г. Аз съм от старата генерация емигранти, които напускахме Народна република България по политически причини и затова бяхме политически емигранти и ни наричаха невъзвращенци.
Сегашните емигранти бягат по икономически причини. Аз това момче не го познавам, както и не познавам новозаселилите се българи в Хамбург. Навремето бяхме 10-15 българи в целия град, сега със сигурност са няколко хиляди, както е и в Берлин или Мюнхен. От много години Хамбург не е това, което беше. Няма ги вече тия 50 000 проститутки. Публични клубове, бардаци и улични ку*ви има, но са много по-малко и качеството е много по-ниско. През 80-те години на двадесети век в Хамбург чужденците нямаха думата. Сега
повечето проститутки се контролират от албанци, турци и българи!
Доколкото разбрах, Бельо е застрелян от млад албанец, който веднага се е предал на полицията. Сега в Хамбург турците и албанците са най-мощни! Има сърби, българи, руснаци и всякакви други бандити, но германците се оттеглиха от бизнеса. Повечето превърнаха бардаците в дискотеки и не се занимават с проституция. А и сутеньорството винаги е било забранено и... вкарват в затвора! Няма го този Хамбург и този „Репеербан” като едно време, затова пък се построи много – градът се разкраси и там се провеждат много културни мероприятия. Да не забравяме, че и „Бийтълс” тръгнаха от там...
А най-известен от всички българи в Хамбург си остава Лечков. Разправят, че докато играел в Хамбург, бил чест посетител на „Хербертщрасе" - улицата с голите мадами на витрините, която е затворена за малолетни.
Но той е доста след моето време и може да са улични слухове, ама знае ли се - когато живееш в Хамбург, трудно ще устоиш на изкушенията му...
- Кои бяха подземните групировки в Хамбург по времето, когато ти си живял и работел там?
- Тогава имаше две банди, които се бореха за надмощие в Санкт Паули на „Репеербан” – главната улица в квартала на червените фенери. „ГМБХ” с биг бос Ринго Клем – старата гвардия, и младоците от „Нутела”, водени от Томас Борн – Карате Томи, който беше и много добър кикбоксьор, не само каратист и бодибилдър като повечето в тези среди. Той е берлинчанин и започва първо да тренира джудо, мести се да живее в Хамбург, а в армията е парашутист. Впоследствие се превръща в рекетьор, а сега дава само интервюта по телевизията и разказва за старите времена, също играе и в много филми и телевизионни сериали, така че минава и за актьор.
Проблемите му почват през 1982 г., когато отива с още двама от „Нутела” да се разправят за една спорна проститутка в еросцентъра „Салон Белами”. Придружават го Анджи и ЕсЕс Клаус, но другите сутеньори, опитали се да приватизират гърлата,
вадят пистолети и стрелят в упор
Убиват двамата приятели на Томи, а него наръгват в корема с нож.
Той разбива една врата и избягва. Оттогава започва поголовно трепане в Санкт Паули и из цял Хамбург между враждуващите групи!
Щефан Хенчел беше много добър негов съратник, но преди години се самоуби. Но в града най-известен беше Пуф Вили – Вили Бартелс, който имаше много хотели, клубове и гаражи. Клубовете бяха луксозни и вътре проститутка с бутилка шампанско в джакузито за 1 час струваше 300 марки. В „абщейге” - бардака, проститутките струваха по 30-40 марки за едно куики, че*ия или свирка. Уличните проститутки, които се нареждаха като военна гвардия на парад, и тези по гаражите, в които имаше от 500 до 1000 момичета, ловяха клиентите и ги качваха в стаите на множеството хотели. Клиентите плащаха стаята 20-30 марки и на мадамите по договаряне в зависимост от услугата.
- А кои бяха българските кръчми в Хамбург?
- Там кръчма имаше Слави – „Рила”. Веднъж в „Рила” праснах една готина пичоранка от Доминиканската република – чуках я на земята в ресторанта. И Тео! Той е легенда на „Реепербан”.
Най-големият фалшификатор! Уникален мошеник!
От старата гвардия, избягал през 50-те години. С него ме запозна барон фон Палеске – „кокаиновият барон” на Хамбург. Сега излежава най-дългогодишната присъда за два контейнера с кока.
Тео държеше кръчма с билярд, където ходеха всички по-известни бандити в Хамбург. Той почина. Сега брат му я движи. Боксьор като Филчев. И като Палми Ранчев. Ама те не могат и на малкия пръст да му стъпят!
Имаше и един българин, с югославски паспорт от Западните покрайнини, който държеше бар „Распутин”– там ходеха само травестити. Бар „Распутин” се намираше вдясно от „Саломе” в Санкт Паули. С „Распутин” се изчерпваше българското присъствие. Травеститите там бяха от цял свят: Тайланд, Венецуела, Бразилия... Ходехме с Краси Фиата. Той от САЩ отиде в Тайланд.
Дадоха ми 4 заведения с проститутки. Рони, баш капото, ми викаше: „Наско, дай травестити!”. В „Распутин” се харчеха пари. Беше винаги фрашкано с клиенти, и ги печелеше българин!
Последва войната за надмощие между най-силните групировки в Хамбург „Нутела” и „ГМБХ” кой ще държи проституцията... В джима на Ханс Долата се събираха повечето членове от „Нутела” и затова имах възможността да се запозная с тях, а и тогава снабдявах повечето фитнес клубове в Хамбург с български анаболи като „Бионабол”, например. Далаверата беше много яка, защото в НРБ флакон с хапчета струваше 60 ст., аз го давах на треньорите в джимовете по 20 марки, а те го препродаваха по 40 марки, та
имаше здраво лапане!
„Реепербан” се славеше като булевардът на разбитите мечти.
Най-изгостираните проститутки, повечето наркоманки, работеха по улиците на квартал „Свети Георги” – „Санкт Георг” до централната гара в самия център на града, около „Ханс Алберт плац” – там бяха най-изпадналите. Сега там бръмчат български циганки, които говорят някакви ужасни диалекти, та чак на мен като писател ми е трудно да ги разбирам! Оттам започва кариерата на Райнхард Клем – Ринго, който купува от Янис Гакомирос - гръцки тарикат, бар „Чикаго”, където започват да се срещат повечето представители на подземния свят.
Друг от големите тарикати на „Санкт Паули” е мулатът Карлхайнц, Кале, Швензен, чийто баща е американски войник негър, но и той като Ринго Клем и Томас Борн не е родом от Хамбург, а е пришълец.
По мое време почти нямаше улица в Хамбург, където да не виси някоя мадама и да чака клиент. Над 20 000 - 30 000 германци бяха издържани от жените си. Добра и оборотна ку*ва изкарваше 5000 - 10 000 марки на месец, при средна заплата тогава 1500 – 1600 марки. Мъжете им караха скъпи коли, носеха ролекси и дебели златни синджири, макар повечето се бяха записали като социално слаби и получаваха помощи, досущ като българските цигани в момента!
- Ти казваш, че си бил свидетел и на войната между двете групировки „Нутела” и „ГМБХ”...
- По едно време „Нутела” започна да завзема територии на „ГМБХ”
и стана война!
Ринго Клем нае Муки Пинцнер да застреля някои от членовете на бандата на Томас Борн, който също бе наръган с нож, както вече ти казах. „Нутела” отвърна на удара - Муки Пинцнер беше арестуван за няколко убийства, но по време на разпит в дирекция на полицията пред градския прокурор на Хамбург, адвокатката на Муки му дава пистолет и той застрелва прокурора, после застрелва жена си и накрая себе си.
Когато се случи това, с барона бяхме в съседни килии в затвора в Хамбург. Адвокатката Изолде Мансфийлд бе осъдена на 6 години лишаване от свобода за съучастие в убийство, а Ринго Клем - поръчителят, избяга в Коста Рика сред зрелищна полицейска акция с преследване по покривите на сградите на „Реепербан”! Там престоя няколко месеца и след една автомобилна катастрофа го арестуваха, защото загина любовницата му, и го екстрадираха в Хамбург. Съдиха го и го вкараха в затвора, но той впоследствие пак лежа за търговия с наркотици. Но вече не беше едновремешният бос. Това съм го описал подробно в тетралогията си “Кокаин”. Скоро гледах едно интервю с Томас Борн – Кицгросе – голям бос или нещо от този сорт. Одъртял и погрознял, но то всички одъртяхме и погрозняхме, дето се вика.
Наско Панайотов със свои почитателки
- Кои от старите тарикати са се подвизавали тогава в Хамбург?
- Краси Черния или Фиата, както го наричахме, той оттам замина за САЩ, после живя дълги години в Тайланд, където имаше бар. Сега си е в София и много-много не излиза. Почива си на стари години. Навремето излежаваше осемгодишна присъда за контрабанда и продажба на електронни часовници, които му караха поляците на Кашана. Беше шофьор в централния пандиз и така избяга, като се качи на влак за Белград с нередовен сръбски паспорт, пък аз го поех оттам и го прекарах до Хамбург с моя тогавашен немски паспорт.
Кузман Гуслеков –
Дълга Мара, който отвори българските мутри на коката, и Поли Пантев му видя сметката
също идваше на гости. Направих му паспорт за Мария - неговата любовница, за да може да избяга от Унгария. След години тя се хвана гадже-кириз с Томас Драх, който отвлече цигарения бос Реестма и го ощавиха с 30 000 000 марки, а Кузман се облажи доста от тези пари! Част от тях бяха изпрани чрез Добруджанска банка, но той ми остана доживот длъжник за паспорта, за който трябваше да ми плати 1000 марки! Застреляха го на ул. „Гургулят” в центъра на София до НДК. После пък убиха и Поли на остров Аруба. Кузман идваше често тогава от Виена, където живееше, и уреждаше електронни часовници за Жоро Калиостро, Георги Андреев, който получи инсулт на пистата в Банско и почина след продължителна кома.
Един от най-популярните смешници сред старите тарикати е Красимир Мечкуев, който се ожени за 150-килограмово прасе в Хамбург, за да може да напусне България. Сега отдавна е разведен и живее пак в София. Той е известен с това, че като го арестуваха навремето, и седне да го разпитва следователят, седи и гледа, мълчи и изведнъж се обръща към ченгето и му вика: „Бау!”. Сашо Евреина също живя известно време в Хамбург, но те един и двама ли минаха от там, че да ги помня всичките, а и колко години има оттогава!
След войната между групировките в Хамбург аз полежах известно време в затвора, по същото време и Томас Борн беше в панделата, но той беше в Санта Фу, а аз в Гласмоор, и когато ме пуснаха възирах в Гамбия, Западна Африка.
През 1992 г. се завърнах в България да градим една нова държава и да си мечтаем за демокрация. А то стана пълна анархия, та до ден-днешен!...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
ВОДЕЩИ
петък, 3 април 2015 г.
Атанас Г. Панайотов: Другарю Коритаров, престанете да каните само невестулки!
Атанас Г. Панайотов: Другарю Коритаров, престанете да каните само невестулки!
Гледам често предаването на Георги Коритаров. Ние, антикомунистите, постоянно се осведомяваме за действията, манталитета и начина на мислене на нашия противник – гадовете от болшевишката номенклатура, агентите на ДС и червените журналисти. Другарят Коритаров е много добре информиран, ерудиран, начетен, хлъзгав и подготвен журналист, който, за да изпъква над своите събеседници кани предимно невестулки, които няма какво да кажат съществено...
Днес при него гостуваше някой си напълно неизвестен за мен и със сигурност и за други български автори Йордан Евтимов, който ни беше представен като вещ литературен критик. Нито го бях чувал, нито виждал този субект, макар че, ако е критик, поне щях да го срещна на някоя и друга премиера на книга. Та този литературен критик започна с най-продавания български писател Христо Калчев и вече забравен, както се изрази. Понеже много отдавна съм в книжния бизнес като писател и издател, знам много добре кой колко е издал и продал. Христо Калчев изобщо не е най-продаваният. Имена на автори няма да споменавам, няма да спомена колко книги и какви тиражи аз имам, за да не засегна някого от колегите, но най-продаваната книга беше на Ваня Червенкова „Живот след смъртта”. Всички останали приказки за този или онзи са приказки на търкалета именно от такива самозвани литературни критици, които нито сме ги чували нито виждали.
Другарю Коритаров, престанете да каните само невестулки, защото се принизявате до нивото на шушумиги като Цветанка Ризова или Станчо Трифонов – Плашилото, макар и гад, сте добър журналист...
П.с. Гад е всеки един номенклатурчик от БКП, агент или офицер от ДС и ушев от Народната милиция според речника на антикомуниста...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
17:28отговори
-4 +29
18:16отговори
-3 +11
19:12отговори
застрелва прокурора, после застрелва жена си и накрая себе си. ти си голям ГЛУПАК ,МНОГО ФИЛМИ ГЛЕДАш ахмак:)))))))))))))))))))
-2 +19
19:15отговори
-2 +23
00:33отговори
-3 +20
03:24отговори
-2 +12
07:26отговори
,кой беще пиколо ? слушалките и шпионите !
-2 +20
11:06отговори
и Петър Увалиев!
-3 +18
14:34отговори
Не си го ебал ,защото не си знаел как да си поискаш.Цената му за свирка беше твърдо кутия цигари.Даваше и без пари но само на рязаните.
-2 +12
00:21отговори
ще има шутове в мазния гъз!!!
-2 +5
11:23отговори
този с транжеститите е легенда казжа се Нико
-3 +2
13:16отговори
Разбира се, че е вярно. Наско Испанеца няма защо да лъже. Една и съща отрепка пише с 1000 ника и само злоства срещу такъв известен и популярен български писател. Всичките му интервюта ги четем вкъщи с интерес. Да пише по-често и да ни зарадва с нови книги.
-0 +0